вторник, януари 22, 2008
Отнесени от вихъра
Представете си, че сте пън...не, нека бъде нещо по- вдъхновяващо! Примерно (мхм ммхм ) пън преди да стане такъв т.е. едно прилично дърво от онези, които имат хубава корона и все още необелена кора от миролюбиви хора, на които вашата корона много им пречи на изгледа от прозореца им.Представихте ли си? Поуспокоихте ли си, че каквото и да се случи вие нищо не можете да направите понеже сте дърво ( или пън ?!?!). А сега си пуснете Enya и застанете в поза "лотус"! Мислите си "тая съвсем е изперкала и защо по дяволите трябва да правя всичко това?". Отговора е бърз - защото баланса му е майката!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
4 коментара:
Аз предпочитам Enigma. Или пък Hypnotized на Paul Oakenfold. А все още се опитвам да постигна състоянието на абсолютна липса на мисли, обаче то това май е възможно само за някой супер напреднал джедай, ъъъ такова де, йога.
...или напреднал тъпанар/ка, в чиято глава по принцип мисъл не се задържа, дори и за почивка
P.s. Enigma също са много подходящи. Другото не го знам, но сега ще си го дръпна
То я има в плейлиста на моя блог.
А иначе нали казват, че нирвана се постигало, когато отделиш тялото от ума, в смисъл, за да постигнеш абсолютен покой, трябва да не мислиш за нищо, абсолютно за нищо, дори примерно за това, че не мислиш за нищо. Което, както съм се убедила досега, е адски трудно нещо.
Спят вечните води, безбрежните води - бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
и бродим ний наоколо безсънни,
и тръпнем пред безмлъвните им бездни.
Спят вечните води, бездънните води - безбрежни,
над тях се не навеждат хоризанти мрачни. . .
И впиваме ний поглед безнадеждни,
и тръпнем пред догадките си здрачни.
Предвечните води, всевечните води - кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни. . .
Но страх ни е да пием, нас - страдални,
безсънни, безнадеждни, знойно жадни.
По едно време се бях запалила по един пич, чиято фамилия мисля, че беше Монро. Та той описваше в едни книги "Пътуване извън тялото" или нещо от рода...та описваше за пътешествията на астралното си тяло. Беше много интересно, той го описваше като доста просто действие, но на мен ми изглежда почти невъзможно.
Публикуване на коментар