Открийте 10те разлики

Пазете се! Отново ще хленча!

Спомням си за себе си преди 4 месеца. Дам, готвех се да заминавам за Дрезден. Да забравим за този период!

Спомням си за себе си по същото време миналата година. Работа... Работата въврвеше, още учех, Георги, техните и разни други хора наоколо. И всичко изглеждаше толкова добре. Бях прекарала 20 много мързеливи дни при майка и татко. Спях или четях книги. Дори за пореден път Романът на Яворов. Разходки в Борисовата, Марина, бира, пържени картофи... Дипломната ми работа, която никак не вървеше и много ме измъчи. Ама само това май ме мъчеше по това време. Но не беше чак толкова. Просто трябваше да се стегна, да помисля, да прочета някои неща и така то се получи. Да кажем, че не беше перфектно на края, но пък кво значение има щом на мен не ми пукаше толкова много.
Митко започна да вилнее, да развива детската си дивотия.
Да кажем, че нещата не бяха отлични. Дам, сега се сещам и за други простотии по това време, но в себе си носех прекрасното усещане, че нещата ще се развият към по-добро и не спирах да се надявам.
Спомням момента, в който осъзнах, че животът ми тръгва към по-добре. Прескочих едно препядствие и намерих красиво цвете след това. Оказа се, че има много цветя и аз не спирах да търся нови и нови.
Зимата дойде и всичко овяхна. Препядствията са ми добре познати и многократно прескачани, а сега по незнайна причина не мога да ги прескоча. И цветя няма.
Дъно? Хм, под него има купчина фекалии и гнилоч с червеи и други гнусни животинки. Малко под тях е един слой с черва и други дреболии. И малко по-надолу съм аз в целият си блясък