Гнус

Тегаво ми е!
Нещата не се нареждат така както ми се искаше. Всъщност не трябва да се учудвам, но съм недоволна. Всички ме дразнят, до един. Пуши ми се. Днес, докато вървях по патриарха, през цялото време си представях как мога да си поискам цигара от някой миновач. Но не трябва. Познавам се и знам, че няма да мине много време и пак ще ги почна, а толкова се старах да ги откажа. Трябва да се справя.
Най- гнусното е , че се чуствам много сама, когато около мен има един концерта на Depeche mode народ.
И навън е едно мрачно и гадно.
Добре че Инка вчера звънна да се пошматим безцелно.
Защо ли колкото повече се опитваш да угодиш на хората около теб, те се отнасят отвратително?
Наистина искам да избягам, да се скрия. Да забравя за цялата простотия около себе си. Писнало ми е от хора дето си мислят, че са хванали на "Господ шлифера".
Така де, ако три дни под ред нещата са читави при мен- очаква се буря