И нещото се случи....
Трябва да докладвам за нещо, което още не съм направила. Малко е смешно, малко трагично, малко не знам как ще се оправя, но нямам избор.
Миналия ден се занимавах с една медицинска сестра, която искам да влача от тук до Пловдив за косата. Понеделника ми беше ужасен, а вечерта трябваше да оправя сгрешения болничен на сестра ми. Мед сестрата, не стигаше това, че беше направила грешка, ами и ме изгони и ми вика сякаш съм говедо. Аз все пак за да не убидя математическите и умения( а да се брои се учи в първи клас) няма да лишя сестра ми от повече от 100 лева, понеже на толкова се равняват 10 дни, които тя и отряза от болничния.След като деня ми беше ужасен, единствената ми реакция беше да се засмея, понеже нямах сили да се разправям с още една идиотка. Разбира се колко съм и ядосана ще разбере утре, когато ще я накарам да броим двете дните за болничния. Много съм ядосана.
понеделник, януари 22, 2007
Слънце грее , дъжд вали
Кво ни е пролетно в средата на януари. отивам си аз на училище и си мисля за някви пролетни неща. Времето ми напомня случки от преди. Ами как ще се отрази туй весело време на посевите. На мойте другарчета вирусчета им е супер. Шефа вика миналата седмица :"да се пазите от H3", аз му викам "късно, късно". Уффффф
И квото е весело от една седмица се потя над реферата си за летални вируси. Толкова ме мързи. Направо не е истина. Не мога да повярвам, че веч е започнала и работната седмица. Искам да спя. Трябва да направят официално нощта поне ...ами да e просто по- дълга. За това ще се преместя на полярния кръг. Да видим къв беломечков сън ще му ударя.
Та тва е новото- слънцето грее, а на мен ми се спи. Бебето плаче, сестра ми си вее циците през 3 часа, аз си поркам вино почти ежедневно...Крайно време е да се случи нещо.
И квото е весело от една седмица се потя над реферата си за летални вируси. Толкова ме мързи. Направо не е истина. Не мога да повярвам, че веч е започнала и работната седмица. Искам да спя. Трябва да направят официално нощта поне ...ами да e просто по- дълга. За това ще се преместя на полярния кръг. Да видим къв беломечков сън ще му ударя.
Та тва е новото- слънцето грее, а на мен ми се спи. Бебето плаче, сестра ми си вее циците през 3 часа, аз си поркам вино почти ежедневно...Крайно време е да се случи нещо.
неделя, януари 14, 2007
Преди малко видях, че Димитър ми е прехвърлил една топка...
1) Като дете исках да уча медицина, но не влезнах. Не научих 5 урока, понеже мразя екология и точно те се паднаха на изпита. Заради този черен късмет реших, че такова категорично отрязване означава нещо. Затова си останах биотехнологии. Но всяка година докато завърша се чудех дали да не си сменя университета.
2) Когато бях на 5- 6 години, с мойта приятелка Ава умирахме да вдигаме скандали на децата от другия блок. В момента в който имаше опасност да ни понатупат, тя се изпищяваше силно и леля и, като супермен долиташе отнякъде и започваше да раздава шамари. Всички много ни мразеха и имаше защо.
3) Намирам мъжете с очила за много секси. Дори звучи глупаво.
4) Въпреки че обичам децата, не смятам да имам такива. Страх ме е да поема такава отговорност
5) Майка ми гледа на кафе и често и звъня преди важни събития да ми каже " какво се вижда"
6) Много съм саможива. Мога да не говоря с никого дни и няма да се чувствам зле. Отдавам го на черната си луна в 12 дом на риби.
7) До 18 -тата си година свирех в оркестър на цигулка. Съучениците ми бяха измислили цяла преверзна песен по случая, която не помня за жалост. Беше доста интересна
Ами ще прехвърля топката на CarreraGT и Satany
1) Като дете исках да уча медицина, но не влезнах. Не научих 5 урока, понеже мразя екология и точно те се паднаха на изпита. Заради този черен късмет реших, че такова категорично отрязване означава нещо. Затова си останах биотехнологии. Но всяка година докато завърша се чудех дали да не си сменя университета.
2) Когато бях на 5- 6 години, с мойта приятелка Ава умирахме да вдигаме скандали на децата от другия блок. В момента в който имаше опасност да ни понатупат, тя се изпищяваше силно и леля и, като супермен долиташе отнякъде и започваше да раздава шамари. Всички много ни мразеха и имаше защо.
3) Намирам мъжете с очила за много секси. Дори звучи глупаво.
4) Въпреки че обичам децата, не смятам да имам такива. Страх ме е да поема такава отговорност
5) Майка ми гледа на кафе и често и звъня преди важни събития да ми каже " какво се вижда"
6) Много съм саможива. Мога да не говоря с никого дни и няма да се чувствам зле. Отдавам го на черната си луна в 12 дом на риби.
7) До 18 -тата си година свирех в оркестър на цигулка. Съучениците ми бяха измислили цяла преверзна песен по случая, която не помня за жалост. Беше доста интересна
Ами ще прехвърля топката на CarreraGT и Satany
петък, януари 12, 2007
Няколко дни от новата година
Вече минаха 12 дни от новата година. Но не съм писала, понеже нямах време. След като майка си замина имаше много неща да се вършат около бебо, а и почна училището и стандартните проблеми.
Преди няколко дни се видях със старата си съквартирантка Донка. С нея ни е писано май да не се разделяме никога. Сещам се как се запознахме, чакайки и двете на една абсурдна опашка, година преди да бъдем настанени в една стая, как се заговорихме...После изненадата, когато я видях в новата си стая :) Тогава тя беше с вече бившия си приятел и аз смятах, че няма да можем да се сближим. Аз бях в другата стая със Зори, с която бяхме от една група. Но покрай проблемите, цигарите( тогава пушех) станахме толкова близки , че и сега, въпреки че се виждаме 1-2 пъти годишно мога да и разкажа всичко.
Това лято, когато се пробвах да и звънна, а мрежта ми каза "няма такъв номер", реших че се загубихме с нея. Но няма и месец по- късно и се засякохме по графа. Менкахме си телефоните, но пак пропуснахме да се види.
За 8 -ми дек. - традиционна честитка за празника.
Преди седмица- отново по графа и просто нямаше начин да не се видим.
Същия ден имах малко "черна" работа ...наистина черна, но щом седнахме с Дони и си поръчахме нещо сякаш гадния ден веднага се изпари. Говорехме дълго и за всичко. Тя работи вече в адвокатска кантора и е много доволна, че не я третират като куриер, както се случва със още недипломираните юристи. Доволна е, въпреки че любовния живот не е блестящ....Да кажем че за малко не е открила своя "парижанин" !
Когато се прибрах още бях в прелестно настроение. ЗА жалост в 2 часа през ноща се събудих с свит стомах и болки в главата. Помислих си как ме е хванало от половин литър вино. Все пак съм всеизвестна с факта, че "абе ти не я гледай, че е 150.Тя държи повече от мен на алкохол"....Оказа се аденовирус...38 градуса и гадене за поне 3 дни.
...............(трите дни го проспах, въпреки желанието ми единия ден да свърша малко работа)
твърде неприятно, но факт!
Всеизвестни са случаите когато вирусолози се разболяват при трудова злополука...аз само с четене се справям!
Преди няколко дни се видях със старата си съквартирантка Донка. С нея ни е писано май да не се разделяме никога. Сещам се как се запознахме, чакайки и двете на една абсурдна опашка, година преди да бъдем настанени в една стая, как се заговорихме...После изненадата, когато я видях в новата си стая :) Тогава тя беше с вече бившия си приятел и аз смятах, че няма да можем да се сближим. Аз бях в другата стая със Зори, с която бяхме от една група. Но покрай проблемите, цигарите( тогава пушех) станахме толкова близки , че и сега, въпреки че се виждаме 1-2 пъти годишно мога да и разкажа всичко.
Това лято, когато се пробвах да и звънна, а мрежта ми каза "няма такъв номер", реших че се загубихме с нея. Но няма и месец по- късно и се засякохме по графа. Менкахме си телефоните, но пак пропуснахме да се види.
За 8 -ми дек. - традиционна честитка за празника.
Преди седмица- отново по графа и просто нямаше начин да не се видим.
Същия ден имах малко "черна" работа ...наистина черна, но щом седнахме с Дони и си поръчахме нещо сякаш гадния ден веднага се изпари. Говорехме дълго и за всичко. Тя работи вече в адвокатска кантора и е много доволна, че не я третират като куриер, както се случва със още недипломираните юристи. Доволна е, въпреки че любовния живот не е блестящ....Да кажем че за малко не е открила своя "парижанин" !
Когато се прибрах още бях в прелестно настроение. ЗА жалост в 2 часа през ноща се събудих с свит стомах и болки в главата. Помислих си как ме е хванало от половин литър вино. Все пак съм всеизвестна с факта, че "абе ти не я гледай, че е 150.Тя държи повече от мен на алкохол"....Оказа се аденовирус...38 градуса и гадене за поне 3 дни.
...............(трите дни го проспах, въпреки желанието ми единия ден да свърша малко работа)
твърде неприятно, но факт!
Всеизвестни са случаите когато вирусолози се разболяват при трудова злополука...аз само с четене се справям!
понеделник, януари 01, 2007
Abba - Happy New Year
No more champagne
And the fireworks are through
Here we are, me and you
Feeling lost and feeling blue
It's the end of the party
And the morning seems so grey
So unlike yesterday
Now's the time for us to say...
Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I
Sometimes I see
How the brave new world arrives
And I see how it thrives
In the ashes of our lives
Oh yes, man is a fool
And he thinks he'll be okay
Dragging on, feet of clay
Never knowing he's astray
Keeps on going anyway...
Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I
Seems to me now
That the dreams we had before
Are all dead, nothing more
Than confetti on the floor
It's the end of a decade
In another ten years time
Who can say what we'll find
What lies waiting down the line
In the end of eighty-nine...
Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I
No more champagne
And the fireworks are through
Here we are, me and you
Feeling lost and feeling blue
It's the end of the party
And the morning seems so grey
So unlike yesterday
Now's the time for us to say...
Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I
Sometimes I see
How the brave new world arrives
And I see how it thrives
In the ashes of our lives
Oh yes, man is a fool
And he thinks he'll be okay
Dragging on, feet of clay
Never knowing he's astray
Keeps on going anyway...
Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I
Seems to me now
That the dreams we had before
Are all dead, nothing more
Than confetti on the floor
It's the end of a decade
In another ten years time
Who can say what we'll find
What lies waiting down the line
In the end of eighty-nine...
Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I
Абонамент за:
Публикации (Atom)