Ден 22

И нещото се случи....
Трябва да докладвам за нещо, което още не съм направила. Малко е смешно, малко трагично, малко не знам как ще се оправя, но нямам избор.
Миналия ден се занимавах с една медицинска сестра, която искам да влача от тук до Пловдив за косата. Понеделника ми беше ужасен, а вечерта трябваше да оправя сгрешения болничен на сестра ми. Мед сестрата, не стигаше това, че беше направила грешка, ами и ме изгони и ми вика сякаш съм говедо. Аз все пак за да не убидя математическите и умения( а да се брои се учи в първи клас) няма да лишя сестра ми от повече от 100 лева, понеже на толкова се равняват 10 дни, които тя и отряза от болничния.След като деня ми беше ужасен, единствената ми реакция беше да се засмея, понеже нямах сили да се разправям с още една идиотка. Разбира се колко съм и ядосана ще разбере утре, когато ще я накарам да броим двете дните за болничния. Много съм ядосана.