Вече минаха 12 дни от новата година. Но не съм писала, понеже нямах време. След като майка си замина имаше много неща да се вършат около бебо, а и почна училището и стандартните проблеми.
Преди няколко дни се видях със старата си съквартирантка Донка. С нея ни е писано май да не се разделяме никога. Сещам се как се запознахме, чакайки и двете на една абсурдна опашка, година преди да бъдем настанени в една стая, как се заговорихме...После изненадата, когато я видях в новата си стая :) Тогава тя беше с вече бившия си приятел и аз смятах, че няма да можем да се сближим. Аз бях в другата стая със Зори, с която бяхме от една група. Но покрай проблемите, цигарите( тогава пушех) станахме толкова близки , че и сега, въпреки че се виждаме 1-2 пъти годишно мога да и разкажа всичко.
Това лято, когато се пробвах да и звънна, а мрежта ми каза "няма такъв номер", реших че се загубихме с нея. Но няма и месец по- късно и се засякохме по графа. Менкахме си телефоните, но пак пропуснахме да се види.
За 8 -ми дек. - традиционна честитка за празника.
Преди седмица- отново по графа и просто нямаше начин да не се видим.
Същия ден имах малко "черна" работа ...наистина черна, но щом седнахме с Дони и си поръчахме нещо сякаш гадния ден веднага се изпари. Говорехме дълго и за всичко. Тя работи вече в адвокатска кантора и е много доволна, че не я третират като куриер, както се случва със още недипломираните юристи. Доволна е, въпреки че любовния живот не е блестящ....Да кажем че за малко не е открила своя "парижанин" !
Когато се прибрах още бях в прелестно настроение. ЗА жалост в 2 часа през ноща се събудих с свит стомах и болки в главата. Помислих си как ме е хванало от половин литър вино. Все пак съм всеизвестна с факта, че "абе ти не я гледай, че е 150.Тя държи повече от мен на алкохол"....Оказа се аденовирус...38 градуса и гадене за поне 3 дни.
...............(трите дни го проспах, въпреки желанието ми единия ден да свърша малко работа)
твърде неприятно, но факт!
Всеизвестни са случаите когато вирусолози се разболяват при трудова злополука...аз само с четене се справям!
петък, януари 12, 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
3 коментара:
Ужас, ужас, дано да си се оправила вече. Иначе аз се чувствах по същия начин на 1-ви, само дето си беше точно от виното...
А докато описваше странните съвпадения и случайности, при които се срещате с тази твоя приятелка, много ми напомниха нещата на една книга за човешките души, според която човек има няколко близки души, които обикновено са му наставници и ги среща в почти всички свои животи. Не знам дали вярваш в такива неща... на мен самата сега ми звучи доста абсурдно, докато го пиша, но докато четях, наистина ми се струваше вероятно. Как иначе човек да си обясни прищевките на съдбата да те сблъска с някой, който уж няма шансове повече да видиш.
Просто късмет :)
аз си умирам за всякакви такива неща, които могат да имат общо с неизвестното, религиите.... доста съм суеверна и пътищата които съм избирала в живота си ...причините понякога са били странни. А относно Донка наистина вярвам, че е трябвало да се срещнем. Със сигурност на мен лично щеше да ми е доста трудно през онази година ако я нямаше. Веднъж си мислех точно за това, как съм се запознала с някои важни за мен хора. Доста забавно случки ми изкочиха в съзанието.
Публикуване на коментар