Момчето (Пешо) си отива...

Не става въпрос за вътрешния ми глас. Но няма да е и чудно ако и той ме напусне в някой момент. Не че Пешо напуска мен. Поредния ми млад колега, притиснат от финансовите простотии търси по-добро място за изява. Кофти. Нищо че си признава за самопродажбата си. Може би прави правилния избор. С толкова кинти не може човек да свърши каквото и да е. Верно че се превръщаш в продавач в другия случай. Пък знае ли човек...Виното е добро, особено когато тече във вените ти.
Притиснявам се, притиснявам се най вече, че ще замина скоро и може би няма да намеря причина да се върна. А това е тъжно, тъжно е да бъдеш безпътен и изкоренен. Цял живот, цял един глупав и обикновен живот в търсене на нищото. Като скъсана снимка, отлепена от стъклото на студения прозорец. Търся специалния поглед в тази снимка, опитвам да видя себе си, но мен ме няма. Няма ме в отражението на себе си. Празно е дори в претъпкания тролей. Тъжно. Гледам за втори път един и същ филм, но той е трагедия, а отворения край предстои в третия прочит на историята. ...безмислена също като първата. Филмът е екшън с проблясъци на тъга. От онези екшъни, в които става въпрос за нещо. Но без главен герой.Герой от много време не се е раждал. ...има само тъга.