Кино в събота вечер

Понеже повечето ми приятели са силно втресени, че следващите 5 месеца няма да може да ме срещнат из софийските улици, почти всеки ден някой се обажда да се отнесем на някъде. Някои ги отрязвам не понеже не ме кефят, а понеже имам много работа и трябва да я свърша до деня, в който ще ме отнесе един вихър към Дрезден. За лошите деца няма почивка.
Вчера Стънски ме отнесе към Уго-то да се наплюскаме като свинчета без звънчета( но пък с МР3-ки) и след това да погледаме как си уреждат хората живота в Манхатън, демек гледахме Сексът и градът. Занесохме се ние и гледахме и плакахме, между сълзите се смяхме. Филма е весел. Има интересни лафове и много случки, като за още един сезон на сериала. Може би трябваше просто да направят още един сезон. Та в общи линии Кари и Тузара решават да се вземат най-сетне и да ни спестят още много Брадшоу-сълзи, но преди сватбата той отново се колебае и съответно не отива. Тук идва чуденката, защо по-дяволите на мъжете им е толкова трудно да разберат коя всъщност е жената на живота им?!? Кари циври и е съкрушена (точно като в сериала). И ние циврихме с нея. Май не трябваше да го споменавам този факт. Аз минавам за курава мома. Е, накрая всичко се оправя покрай един чифт обувки и дрешник. Те се женят в кметството без гости, но пък за какво им са? Обикновено те заемат много място, трябва на всички да се усвихмаш...Ами останалите...Саманта зарязва Смит, Шарлот ражда, а Миранда първо се разделя и после пак се събира със Стийв...С две думи Happy end. Но може би "поуката" в тази типична женска история със сълзи и сополи е, че най-ценните неща са най-елементарните и дори простичките и ... най-важно е да намериш любовта. Клише, но е истина и е поуката в 90 % от историите с тон сълзи и сополи.
Изобщо не звучи като хубава критика май?! А филма ми хареса...