Предзаминаваща треска (и аз ги изплаках едни все едно ще мра)

Както 100 пъти до сега съм писала, на 23 заминавам. Вълнувам се, но основно ме е страх. Чудя се дали ми се ходи. Мисля какво ще правя ако не ми хареса или пък...ако ми хареса. Или по-лошото, ако не ме харесат. Дрезден. Малко ми се плачи и ми е тъжно. Мисля за всички неща, които не успях да направя в София, за родителите си и сестра ми, които остават тук и дори да са само 5 месеца, нас ще ни дели много голямо разстояние. Един телефонен разговор... Там познавам толкова малко хора и ще трябва да говоря с чужденци на чужд език и да пиша и всичко... Кондолизе Райс май в момента минава по "Цариградско". Разни аларми се разнесоха...Както и да е. Да е жива и здрава жената. Не мога да си събера мислите. Сещам се за някакви абсурдни неща постоянно. Почти мисля, почти не мисля. Такива едни. Толкова хора искат да се видят с мен преди да замина. А аз май искам да видя само някои или само някой... Но кой ме пита мен.