Полет над нощта

Аз съм огромна, черна, оловна пеперуда...гротескна. С криле - плетени мечти и сънища. Тромаво се отлепвам от студения си, покрит със сълзи и скреж под на стаята си . Отлитам към светлината, към една искрица, която ще изпепели крилете ми. Понасям се тромаво и се питам :" Трябва ли да се страхувам от смърта? Силата на искрицата, която ще слее плетените ми мечти с огъня и те ще достигнат безкрая."
Затварям очи. Някой ме приспива в съзнанието ми. Спомените ми се преплитат с опръсканите с утринна свежест листа на въображаемото бъдеще.
Отварям очи. Светлината е толкова силна че примигвам бързо....превръщам се в един от хилядите танцуващи паяци...един от онези, които не спират да танцуват в дъжда, слепи за светлината.

Първия ми приятел бе писал веднъж( хех, не само веднъж де. по принцип си пишеше ехектно) великорепно есе. Текущите драсканици са хвърчащи мисли, предизвикани от спомена за него (есето).