Направо съм си изрод

Ще ми се да напиша нещо.
Пак ми е тревожно. Нещо не е наред. Отпуснала съм се, зарадвах се, а още не му е време. Страх ме е че няма да си свърша работата докрай и отново няма да стигна до желаната цел. Дори ме е страх да мисля за това. По дяволите. Пак ще се прецакам. Но кво си прави човек сам, друг никой не може да му направи.