Носталгично

Преди 4 години почина един мой съученик. Митко. Пушехме в близкото "междублоково пространство" с другите от димящата компания- Наталия, Мима, понякога Деси, Румен...Петето. Минаха 4 години от завършването ми. Беше ни весело. Бягахме от час и пиехме кафе в едно заведение, което кръстихме "Чалгито".
КОгато Митко почина бях толкова потресена. Още не вярвам.
Тез цигари...тлкова вредят. Ако не бяха те нямаше да опозная толкова много хора. В смешната фас пауза успяваш да споделиш, да се посмееш, да направиш план за вечерта.
След репетициите с оркестъра сядахме задружно на една пейка до Културния дом.Говорехме си, смеехме се. Преди месец, може би, почина Александра Беловска(момичето , което дари органи за трансплантация). ПОзнавах я по физиономия. Танцуваше в един балет "Странже". Добра приятелка на момиче с което свирех. Когато тя почина се запитах " Какво става с моя випуск?" Милата Александра. Милия Митко. Отидоха си толкова рано. Защо?
Училището, толкова ми липсва. НЕ знам точно какво, но нещо изчезва от теб, бяга , в момента в който целунеш знамето за последен път. Нещо се счупва. Като че никога няма да бъдеш толкова искрено усмихмащ се и цял. Цигулката, репетициите, уроците.
ТОлкова искам още да пуша на някоя пейка със Стън или Вики или Наталия. Наталия, знам че никога няма да прочетеш това, но толкова много ми липсваш. Всички ми липсват.
Надявам се да откриете щастието си и да бъдете винаги много усмихнати и весели. Випуск 2002.