Днес се замислих дали е възможно човек да не притежава никакви качества, които да си струват. Кога се чустваш безличен? Кога ежедневието ти те поглъща? Кога усещаш, че не можеш да промениш нищо, нищо не зависи от теб? Не си избирал дали да се родиш, в какво семейство, какво да ти се случва...Колко са векторите, вълните, които те тласкат като песачинка на брега на студенота море? Дали можеш да се спреш? Дали има надежда? Кога си плащаш ужасно високата цена за бъркалката в кафето? Нещото което по принцип се получава безплатно за да можеш по- лесно да смесиш кафето и захарта, които вече си закупил, че да им усетиш вкуса? " Гор-чи- во!" - И младоженците си подариха дълга и страстна целувка! Въпроса е кога наистина започва да горчи като жлъчка, а няма кой да те целуне че да балансира нещата.
ДОбре де, блога ми е заприличал на черна дупка последно време и поглъща всичките ми черни емоции, но иначе ще трябва да занимавам хората около мен с горчилката и търсенията през които преминавам. Понеже обикновено съм "изслушващата" , сега няма кой мен да ме изслуша. Ще трябва да пиша. Иначе ще експлоадирам
Трябва да ми се случи нещо хубаво...Трябва да успея да се справя...Трябва да се случи онова хубаво нещо, което ще ми покаже, че не всичко е напразно или не съвсем или ...просто ще ме накара да се почуствам по- добре.
Майната му на всичко!
събота, септември 09, 2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
2 коментара:
Да ти кажа, доскоро бях в същото настроение, разбирай, беше ми писнало от всичко и от всички и се ядосвах, че това хубаво нещо така и не ми се случва. Обаче май е вярно твърдението, че като си стигнал дъното, поне няма накъде да падаш повече и можеш само да изчакаш, докато започне изкачването. Само търпение и ще видиш, че това хубаво нещо ще се случи.
Благодаря ти за подкрепата и утешителните думи. Надявам се да си права :). Пожелавам ти само весели неща да ти се случват. Наистина много thank u
Публикуване на коментар