Only time

Отивам днеска в бф-то за малко организационни. Мисля си,че съм толкова ранна,че няма никого да засека. И то още Сашко по пътя...Дрън- дрън глупости. Обяснява ми, че изглеждам изключително свежа като за рано сутринта. Разделяме се. Той имаше твърде неприятна среща с една шанта...Леле майко не му завиждам.
Седя си пред таблото с обяви ...чакам великата секретарка да се появи. Мярка се позната муцуна. Шляп по вратлето. Леле всички харесват странната ми прическа.
Свършвам си работата и слизам към кафето- познати лица. Мятам се на врата на първя дългокос симпатяга :) Малко групости и бав в кафето...Колко е приятно с тях. Все още носят надеждата в себе си. Свежарки. А Маринка е чисто ку-ку. Не знам защо, но я обичам. Разбира се при нея също нищо не върви нищо както трябва. Може би за това си пасваме. Живота ни е тъп и объркан, леко плесенясал, съвсем подходящ да си изолираш няква гнус от него.
Каца Гоги и Славейчето ми. ХЕ пък тях от кога не съм ги виждала. Даже не се усещам как вече вися на врата на Славейчето ми. А Гоги ревнува че не съм уважила първо него. Хвалят се, излъгали са микрото. :)
Прибираме се със Славейчо по познатия път.
Хех не ми стига. Още не съм получила това за което дойдох и не съм готова да си тръгна. Трябва ми още време