Понеже....

Понеже предишния пост е много тъжен и... мразя да съм тъжна и отчаяна.Така че малко разведряване.



Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален" че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.

Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?

Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:

Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.

По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада.

При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.

Оттук произтичат две възможности:

1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).

2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?

Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира... оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, боже!".

Наистина това се случва

Чудя се дали е възможно някога нещата да се подредят. Не, истината е, че нищо никога няма да бъде наред в моя живот, колкото и да се старая. Толкова много ми писна. Просто не знам какво толкова съм направила, че всичко трябва да е така отвратително. Скоро ще загубя единственото, което ми остана. А от много всичко е пустиня.

33

Такава е жега че се чудя след колко секунди ще се стопя. Водородните връзки се разпадат. Белтъците не са ми вече така стабилни.Ще ми се да отплавам на север, много на север. Ха , за това пък защо ли почна Life burns...сещам се за видеото и и ми става още по- топло.
Възможно ли е да се мисли адекватно когато мозъка ти почти изгаря. Нечовешко е .Някой трябва да осъди времето.Знам че метаболизма са забява в такова време за да се охладим. Мечтая си да имам фонтан в центъра на стаята и да се пльосна вътре :) В една студена зимна вечер най- доброто отоплително средство е ... един симпатичен и страстен младеж. А сега в жегата какво да си поръчам? Ледената кралица Азис? Хехе, знаех си, че човек спира да мисли адекватно.
Дам, сега ще си представя, че съм примерно в ...Петербурк, Москва или Хелзинки и ще се зачета в някой цикъл

Imagine

Imagine there's no heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today

Imagine there's no countries,
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace

You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope some day you'll join us
And the world will be as one

Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world

You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope some day you'll join us
And the world will live as one

Вятър работа (или голямото духане)

Днес сутринта гледах " Сблъсък " по бтв. Обикновено не го правя. Една от спорещите беше Поли от "Бързи пари". Интелигенто момиче, а в онова предаване само си хаби потенциала. Та гледайки шоуто не можех да не се запитам "сешоар ли съм"?
Влюбвала съм се, веднъж. Беше преди доста време, но беше истинско. Разделихме се понеже така беше писано. А след като не ми се е случвало втори път, дали съм прекарено претенциозна или просто не съм "сешоар"? Просто чакам светкавицата...явно просто не съм сешоар.
Дам мисля че е така. Не мечтая за семеен живот. В моментите, в които съм се представяла с деца то те са били съседските или тези на сестра ми. хех майчинското чуство май ми липсва. Мисля си, че не съм създадена за това. Аз съм упорит сешоар,който не иска да се занимава с ничия коса, а предпочита да пробва...хех примерно да пасира зеленчуци. Не не аз съм пасатор преоблечен като сешоар. Обречени ли сме ако не можем да бъдем сешоари. Не може ли просто да бъдем друга марка... с по- различни функции, с по- различни предпочитания към коса или цвят? Би било жестоко...иначе ако не можем да обичаме страстно и постоянно, а имаме желание да сме щастливи обичайки по- друг начин и други неща различни само от евентуалните ни партньори...прави ли ни това по- лоши сешоари?
Отказвам да бъда лош сешоар. Наистина.
Според биологията всички животински видове сме тук само, за да запазим генетичната си информация. Това включва ли любов? Включва секс със сигурност , но любовта...И може ли да се даде еднозначна характеристика на това чуство....на което и да е чуство...
Има ли изобщо една истина? Тогава вероятно може да сме различни сешоари. Може. Хех кой може да ми каже?
Така де ...всичко си е вятър работа

Дрън дрън

Кога ли човек наистина разбира предназначението си в този свят, истинското си призвание. Според автора на Алхимика трагедията е, че това се случва много рано и човек няма силите и нужната смелост да последва мечтата си до край, да следва личната си легенда. Въпреки че сърцето му постоянно му напомня за това. После сърцето му се изморява да напомня за пътя ...изморява се и замлъква. Може би в този момент порастваш достатъчно, за да си избереш някоя прагматична професия :) или не... и така губим връзката със сърцето си. Попадаме в т.нар. ежедневие, рутина, скука , зрялост.
Според някои мои съвсем бегли познания в областа на астрологията, това се случва на около 24 при юпитерово завръщане ако се не лъжа разбира се...или чак на 29 за сатурновото такова. Сатурн...управляващата ми планета. Няма да споменавам, че откакто се подвизава в лъв, а и преди това в рак ми иде да я взривя. ...въсщност при това положение въпроса е : защо, по дяволите, на нас ни се налага да избираме професията си на 18? Хех
Всъшност по- склонна съм да вярвам, на Паулу Коелю, разбира се и на астрологията, но...Смятам, че една част от нас винаги го знае.
Нищо не е случайно. Казва се, че Бог праща такива изпитания каквито можеш да преодолееш. Всяка стъпка има своето значение и логическо място. Защо понякога обаче става толкова трудно да се бориш? Защо цветето, което откриваш след поредноо прескочено препядствие понякога не е това, което ти искаш да видиш?
Разбира се въпросите са хиляди, а отговори липсват. Такава ти бира съдбата :) Като няма кво друго да се каже...Може пък самите въпроси да са по- важни от отговорите.
Залеза е прекалено красив в момента за да продължавам с безмислените разсъждения. Само времето ще покаже, кое е било правилно.

Навън

Просто един залез някъде през лятото

Отново на сватба

Бях си пак вкъщи. :) Това лято е сезона на сватбите. Този път Радка. :) Когато бях по- малка..., примерно преди около 9 години , ходих на почти всички изпрощания на приятелките на сестра ми. Беше си купон почти всеки ден. Сега им ходя на тез момичета по сватбите. Наистина е веселба.
Сватбата си беше класическа, мило тържество. Дисководещия беше нещо сбъркан, но все пак се получи. Желая им цялото щастие на света. Те си го заслужават де.
Неделята беше ужасна жега в Кърджали. Имах намерение да посетя някои стари познати, но горещината ме прикрепи към леглото, притвори ми очите и докато не заваля не успях да се свестя
Понеделника да голяма степен беше ужасен, но завърши добре.
Дам, хубаво е когато хората са щастливи

Защо

Иде ми де се гръмна, веднъж, още ...няколко пъти и така докато ми писне. Изобщо има ли начин да се оправят нещата. Питам се за хиляден път. Чудя се просто. Но отговор няма. Защо? Защо отново аз? Какво пък толкова съм направила?

Понякога е тъжно

Когато в училище учехме за това, как по време на турското робство не са позволявали да се строят църкви и са сменяли насилствено религията...Бях ужасена. Сигурна съм, че може да се представят и много ужасяващи примери за репресията спрямо християнското население. Днес сме свидетели на нещо подобно. Не знам как да го коментирам. Смятам че всеки има право да изповядва религията си. Дори понякога не ги разглеждам като различни, по- скоро като развитие на една и съща. Сутрин, когато се събуждам, чувам камбаните на близката църква и се успокоявам. Деня е започнал. Не знам защо. Става ми по- леко и ведро на душата. Не съм от съвсем религиозна, но вярвам. Продполагам за мюсюлманите разглеждат въпросната подкана към молитва по същия начин. Искам да бъдем толерантни.
Аз съм от Кърджали. Слушала съм интересни истории относно съжителството между християни и мюсюлмани там. Чувала съм, че много от турците говорели само на турски. Може да има такива. Имах съученици от турски произход, които много обичах. Всъшност има ли значение. В основата си всички религии са еднакви и проповядват любов към ближния. Само първичния човешки мозък може да изкриви свещенните думи към война, борба или какъвто и да е тип конфронтация. И това го правят последователите на всички...използват вярата за първични и долни цели.
А бях чела ...изследвания на руски физици ... за това как изследвали аурата на човек. Казвайки една молитва тя се засилвала и става по ярка и пълна, по- качествена така да се каже. А ругаейки или псувайки или... каквато и да форма на негативно мислене спряво конкретен предмет нарушавала структурата и ...
Баба ми казваше често " Нека Бог бъде добър към всички, към нас също"

Bumcello - Death In Breast

Не знам как стана. Понякога просто те намират и някак те карат да ги обичаш. Невероятно парче. Най- безцеремонно се нанесоха в сърцето ми...Дори не ги поканих

Разни неща

Много е радващ факта, че строежите в Иракли са спрени...временно. Но и това е добра новина. Спрени са за 2 години. Ако влезем през този период в ЕС ще бъде много по- трудно да се вземе разрешително за строеж. Или поне така си мисля. Малко места останаха, които не са залети с бетон. Когато ходихме тези дни до Перперикон така се нарадвах. Козята ми природа се отприщи и просто тичах нагоре, въпреки жегата, въпреки умората от танците предишния ден. Естествено той също не е подминат от "цивилизацията". Въпреки кошчетата по пътя, в храстчетата мажеше да се забележи предпочитанието на туристите към определени марки бира, цигари и други вкусотии. Но от нас зависи! Никой няма да дойде и да ни оправи дължавата от добро сърце. Трябва ние да се справим.

Ето още няколко снимки от Перперикон и :) булката хвърля букета. Ще издам, че в следващия момент той вече беше в ръцете на кумата :)( сексапилната дама с черна рокля )

Вкъщи

Ами бях си вкъщи.
Сестра ми се омъжи.Всичко си беше както му е ред.Е не можах да и взема добра цена при пазаренето, но нищо. Беше весело. Почти 12 часа продължи всичко.Вечерта бях капнала. Ради и Марин спаха вкъщи. Следващите дни гледахме записа и снимките. Пожелавам им всичко най- хубаво, чудесен живот и много деца.
Няколко дни след това ходихме до Перперикон.
Сега вече всичко е нормално. Аз пак съм сдух.съвсем обичайно. Когато хората са щастливи ...твоята тъга изпъква по- силно.Все пак редно е нещо да потръгне. Наистина е супер тегаво. Но всички казват,че съм много черногледа. Реших ,че вече няма да говоря.

Глас в пустиня...или просто в България

Memory remains

Концерта мина. Да, това бяха depeche mode!
Беше хубаво. Лошото на такива събития е ...ръста ми. Факт е, че трудно виждах каквото и да било. От това, което видях мога да кажа, че ефектите бяха невероятни. Саунда си го биваше. Казват че жените възприемат повече със слуха си, а на мъжете им е нужна картина. Може би съм мъж :)))) или просто когато отиваш на концерт визуалната част от събитието е много много важна. Дам няма да си кривя душата , това беше един грандиозен концерт, невероятен. Но на фона на невероятната сцена, 20 годишните хитове, славата на триото, огромните мащаби на събитието... Апокалиптика ме развълнуваха повече ...с прегръдката си в края на концерта, развятото българско знаме. Не мога всъшност да кажа кой направи по- голямо шоу, някои ще се изсмеят, дори че правя сравнение...Тук не виждах, чувах , но контакта с групата ми липсваше. Което ще рече че по независещи от мен причини, не успях да се нарадвам хубаво.
Това което остава след концерта е емоцията... спомена за емоцията, спомена ...Memory remains...

Depeche mode

Спечелих билет за концерта на DEPECHE MODE! Ураааа
Браво на мен.
Колко се радвам, си купих тази карта преди време :) такава радост :)

Crazy

I remember when
I remember
I remember when I lost my mind
There was something so pleasant about that face
Even your emotions had an echo
In so much space

Mmm…

And when you’re out there
Without care
Yeah, I was out of touch
But it wasn’t because I didn’t know enough
I just knew too much

Mmm…

Does that make me crazy
Does that make me crazy
Does that make me crazy
Probably
(OR "possibly" - depending on what version you have)

An I hope that you are having the time of your life
But think twice
That’s my only advice

Mmm…

Come on now
Who do you
Who do you
Who do you
Who do you think you are
Ha ha ha
Bless your soul
You really think you’re in control

Well
I think you’re crazy
I think you’re crazy
I think you’re crazy
Just like me

My heroes had the heart
To live their lives out on the limb
An all I remember
Is thinking I wanna be like them

Mmm…

Ever since I was little
Ever since I was little it looked like fun
It was no coincidence I’ve come
An I can die when I’m done

But maybe I’m crazy
But maybe you’re crazy
Maybe we’re crazy
Probably


Хм от около седмица свиря нещо много усърдно. Вече си представям как съседката от горния ме хваща, беси ме на полилея и ме оставя да вися като прясно лакирана цигулка.
И пак ми се свири.Тез младежи от Apocalyptica успяха да размърдат музиканта в мене. :)
Не беееее, туй щот съм в сесия. А когато имаш мноого да четеш , най- приятно е да си губиш времето.

Сънчо

Днес , след като сутринта сестра ми ме разходи за някви неща, се прибрах и легнах да си доспя. Разбира се сънувах. Разбира се не беше оптимистично. И так си се чудя сега...няма ли най- сетне ей тъй, съвсем случайно да сънувам нещо, което да предвещава нещо хубаво и весело??? Или съм способна да разчитам само "черните" си сънища. По дяволите. may be I'm crazy ...yes I'm ...дори няма да отрека :)
Иначе времето е невероятно в момента
Неприятното е, че ще трябва тези дни да извървя дългия път по магазините и да взема да си купя нещо за на систъра сватбата. Добре де, ще се постарая да не мрънкам много за неудобните обувки, които ще трябва да нося...
Ся си слушам Nigel Kennedy. Чакам да стане някъде 16:30 та да посвиря малко. Времето е чудно. Дано си намеря компания за бира :)
между другото http://www.thebigview.com/pastlife/

Apocalyptica

Концерта мина
Беше невероятно
Не знам какво да кажа
Първо имаше някакъв техничски проблем и концерта не можеше да почне, отрязаха подгряващите групи.Е и ? По- добре, защо да хабиш енергията си предварително. Влезнахме едва към 22 часа. И когато те започнаха да свирят сякаш времето спря. Наистина една мечта се сбъдна. Нищо друго не съществуваше. Беше като първо напушване с трева, просто възхитително. Не сках да свършва, ако можеше да продължи вечно щях да съм най- щастливия човек. Аз бях там и те свириха на една ръка растояние от мен. Ако ръкат ми беше по- дълга може би щях да докосна Perttu.
Искам да благодаря на Ивето, Анар и останалите които не познавам, но споделих с тях един от най- щастливите моменти от живота си
Благодаря на апокалиптика, че съществуват , че ме спасяват, че развяха българското знаме
Поклон

Апокалиптика са тук

Днес е концерта на Апокалиптика :)
Не знам защо съм тъжна. Страх ме е защото това ще ме зарадва и не знам какво ще трябва да платя за тази си радост :( Вън валеше, но се разясни сякаш изведнъж.Защо не става така в живота? Защо черните моменти не са кратки?
Защо?
Може би не заслужавам

Сетлиста за шоуто в София ще съдържа следните парчета:

1. Path - Cult (2000)
2. Master of puppets - Plays Metallica (1996)
3. Somewhere around nothing - Reflection (2003)
4. Fight fire with fire - Cult (2000)
5. Quutamo - Apocalyptica (2005)
6. Heat - Reflection (2003)
7. Betrayal - Apocalyptica (2005)
8. Faraway - Reflection (2003)
9. Hope - Cult (2000)
10. Life burns - Apocalyptica (2005)
11. Fisheye - Apocalyptica (2005)
12. Bittersweet - Apocalyptica (2005)
13. Seek & Destroy - Plays Metallica (1996)
14. Prologue - Reflection (2003)
15. Creeping death - Plays Metallica (1996)
16. Inquisition symphony - Inquisition symphony (1998)
17. Enter sandman - Plays Metallica (1996)
18. Refuse/resist - Inquisition Symphony (1998)
19. Hall of the mountain king - Cult (2000)

Това ще слушам тази вечер
Дано е хубаво