The red violin

Да не видя и аз нещо....

You Are 1: The Reformer

You're a responsible person - with a clear sense of right and wrong. High standards are important to you, and you do everything to meet them. You are your own worst critic, feeling ashamed if you're not perfect. You have uncompromising integrity, and people expect you to be fair. At Your Best: You are hopeful, honest, and inspiring. You bring out the best in humanity. At Your Worst: You are intolerant, judgmental, and picky. Your Fixation: Resentment Your Primary Fear: Being corrupt. Your Primary Desire: To be good. Other Number 1's: Al Gore, Martha Stewart, Gandhi, Celene Dion, and Spock from Star Trek.

What Number Are You?

А зад облака се криело слънцето

Студено е! Може би понеже е зима. Е честно казано май няма начин да съм доволна от времето.
При всяко положение съм по- спокойна. Стигнах до някои заключение сама за себе си и мъглата в главата ми започна да се разсейва. Не че нещо се е променило. Просто свикнах с мисълта, че няма да се промени и нищо не мога да направя. Някъде бях чела, че е цяло изкуство да умееш да приемаш съдбата си.
Слушам някакви странни парчета и интересното е,че те започват да придобиват някакъв смисъл за мен...Много неочаквано...Така де, никога не е късно да станеш за резил.
Шефката ми е в Прага, но работата си върви. Тези дни се замислих за това, че ако не е работата ми сигурно щях да съм пълно ку-ку. Дано само всичко тук да е ок.
Митко ще му правим прощъпулник в четвъртък. Трябва да измислим какви предмети да наредим. Ако сложим обаче мобилен телефон или каквато и да е друга техника... е просто другите предмети няма да имат шанс. Такива са съвремените деца.

Отново загубена

Имам нужда да говоря, дори да крещя. Болката в мен е толкова много, че вече ме боли сърцето, гърдите ми са се стегнали и не позволяват на дробовете ми да работят нормално. Не мога да споделя за страданието си, няма да ме разберат. А нещата стават по- зле. И други случки ми се случват, но ми е толкова болно като цяло, че почти не усещам тези събития, подминавам ги. Нямам сили за повече...
Всъщност не знам дали страдам пвече защото случката се случи или понеже знам, че няма да се случи никога повече.
Животът ми е дупка. Аз понякога си внушавам , че хиляди светулки светят около мен и придават блясък на съществуването ми. После отварям очи и разбирам, че те са само в болното ми съзнание.

Пеперуди

Толкова съм объркана. Не знам какво ми става. Мисля за неща, за които избщо не трябва и да се сещам...А мислите се блъскат в стените на черепа ми и ми причиняват ту силна болка, ту невероятно удоволствие. Отново искам да избягам, да се прибера в моя неизвестен дом, рай на спокойствието. Лутам се, блъскам се в светлината на една искрица...като огромна, черна, нощтна пеперуда. А крилете ми горят и скоро ще дойде момента, в който ще го осъзная с пълна сила, ще тупна на пода като една шесттонна оловна пеперуда с прегорели от болка криле.
Вчера тук валя прекрасен сняг. Прочисти въздуха, но не и мен. Искам само малко спокойствие.
Един прекрасен миг, откраднат, ми струва толкова много. Отново съм направила неволна грешка...

Куцо

Куцо ми е! Може би защото идва онази специална част от месеца или просто нещата наистина не вървят. Може би защото зимата така за се каже е тук или шоколада ми е малко.... Има някои неща, които наистина ме притисняват. Честите срещи с една персона ме изкарват извън нерви. Не мога да си представя, че съществуват такива хора. Аз им викам "мозъчни валяци" - лек разговор с тях имаш чуството, че нещо продължително е тъпкало аксоните ти, докато болката завалдее цялята ти нервна система... Все пак народа си е казал, че простотията не ходи по гората. Дори не искам да се сещам за нея, но ще трябва да я виждам доста често...за жалост.
Събота си облъчих очите на UV лампа. Не съм се опитвала да хвана тен. Цял ден работих разни неща по дипломната си работа и тези лампи се ползват за да се стерилизира помещението за работа. Уж я изключих лампата пък два дни мъглата е по дирите ми. Добре че и Колумбиеца не се е довлачил.
Изтеглих си новия албум на Апокалиптика. Интересен е, но да нямаше толкова вокалисти. Все повече заприличват на типична рок- банда и все по- малко са Апокалиптика, но комерса преди всичко.
Искам да седна да прочета някоя хубава книга, но имам много статии за четене. Спи ми се, меланхолична съм, криво ми е, нервя се на всички. Искам да се скрия, не понеже проблема ми е много голям. Преживяла съм доста неща, причината за сегащното ми сътресение също ще преживея. Аз съм реалист, знам какво може и какво не може да се случи.

Димитровден

Честит имен ден на всички Димитровци, по специално на баща ми, малкия ми племеник, свекъра на сестра ми :), Димитър (ratm18) и малкия герой на Satany! Освен това, според народните поверия, тази вечер небето се отваря и Господ изпълнява желания. Но внимавайте какво ще си пожелавате, че после да няма въпроси от типа - "Ние ли грешно искахме, Той ли грешно ни разбра..."

МВнР мечти

Да бях аз Лила Георгиева от Външно министерство...щях да си направя един сайт, да си снимам голия задник. И когато задника ми стане известен ще раздавам картички с автографи...А текста на картичката ще галси : " Целуни ме отзад!"

Luciano Pavarotti - lL Canto

Работа, работа

Седим си ние с моя младеж в лабораторията и изведнъж нахълтва една колежка и казва:
- Видях Гоги, че влиза и идва да проверя дали се целувате!
И се хили :) И ние се хилим и изобщо една работна обстановка ...

Да си пожелаем повече цветя

Есен е, студено ми е и все по- малко ми се пише. Не искам да си вадя зимното яке. Искам още да се нося с тънки ризки и панталонки. Но свърши за тази година. То е потискащо и на мен ми личи.
Какво да кажа за живота вселената и всичко останало освен 42! Малко е гадно, че си навлизам в коловоза...
Запознах се с родителите на моя младеж. Хората са много мили и внимателни. Дори ме посрещнаха с един концерт за цигулка ( нали половината си живот съм прекарала с цигулка в ръка...)Пих страхотна метакса там и малко ме цапна в главата, но нали трябва да е весело. Пък и имах нужда да забравя неприятната случка с един банкомат преди това. На път за "Люлин" спрях, за да изтегля пари и да купя нещо за тях, но банкомата ми излапа картата. Това ме разтрои много, особено като се има предвид, че в джоба си имах 20 ст.
Надявам се да съм им направила прилично впечатление. Не обичам подобни срещи понеже веднага започват да те разглеждат като потенциална снаха, а колко време имаме пред себе си....Но мисля, че се получи добре.
В събота и неделя ходя във факултета да работя по дипломната си работа и така се оказва, че нямам почивен ден. Все пак много си харесвам работата и това не ми пречи много. Само да не трябваше да ставам рано.
Митко е чудесен. Става все по- весел и осъзнат. Танцуваме си двамата. Най - обича да пипа на леля си (демек моите) писанията.
Лошо е, че компютъра ни вкъщи се развали и така ми се ограничава достъпа до тези толкова приятни джаджи. Изгоряло е дъното.
Та така. Случват се и хубави и лоши неща всеки ден. Опитвам се да не мисля за лошото...не става пък и само за добро да мислиш (някак не ми отива да съм оптимист) Важното е "зад скалата да има цвете"...
Да си пожелаем повече цветя!

Да оттъркаляме безпросветността

Поредния протест! Едва ли ще се стигне до резултат.
Интересно е, че НТВ не са отразили нито един от протестите на учените. Споменават за учителите, но за малдите учени- не! Може би според тях това не си струва. Чудя се понеже имат един лозунг "6 милиона репортери.......". Може би наистина според тях няма нужда от наука. Па за какво ни е! Имаме си "остров на изкушението".
Вчера отсякоха дръвчетата пред института. Ще строят бизнес сграда.
То така е тук
Иначе всичко е нормално. Имам малко проблеми в работата , но нищо не може да се направи. Чуствам се много отпаднала и безнадеждна. Сякаш няма да се случи нищо хубаво. Депресарски период.

Протест

Колеги!

Серия от протестни действия под наслов „Образованието и науката —
национален приоритет“ ще се проведат в София.

На 13 септември 2007 г. от 10,30 ч. на площад „Ал. Батенберг“
Движението на младите учени в БАН и Университетите „2х&3х“ организират
митинг. Целта е образователна, а темата на урока — „Що е това наука и
има ли нужда от нея у нас?“ На „отличниците“ ще бъдат връчени награди
на Академия „2х&3х“ за най-голям принос към българската научна
емиграция. Сред номинираните са български министри от последните 18
години. След това митингът ще премине в шествие до СУ „Св. Климент
Охридски“.

В първия учебен ден — 15 септември, започват протестни шествия в
цялата страна. В София шествието ще тръгне в 13,00 ч. от НДК до
площад „Св. Александър Невски“. Организатори са Гражданското движение
за защита на науката и образованието, Инициатива за промяна —
необвързано със синдикатите движение на учителите, Движението на
младите учени в БАН и Университетите "2Х&3Х" и др.

С двете прояви организаторите настояват образованието и науката да се
превърнат в национален приоритет. Исканията за по-високи заплати в
сектора са само част от проблема. А той отдавна не е образование и
наука. Защитаваме знанието като национална потреба и приоритет. Под
въпрос е бъдещето на България!

ЗАЩИТЕТЕ ГО ЗАЕДНО С НАС! ОЧАКВАМЕ ВИ

Протест на учените

Вчера протестирах! Като човек, който никога за нищо не е протестирал, това беше ново изживяване за мен.
Всичко започна към 10 часа до Народното събрание. След кратка въвеждаща реч, обиколихме 3 пъти НС. Някои от протестиращите носеха свои статии, които след това трябва да бъдат дадени на народни представители , за да си ги четат и евентуално да ги разберат.
Сигурно ще има още такива инициативи. Иначе съвсем ще ни затрият.
Всъщност заплатите в науката и образованието са смешни. Не че някъде по света са свръх високи, но прилични. Парите по българските проекти са крайно недостатъчни.
Стана ми и малко криво. След протеста прегледах няколко форума. Науката е масово оплювана, коментарите са нелепи. Хората си мислят, че от това трябва да падат пари, патенти, облаги...Всъщност това е дълготрайна инвестиция. Не е като да сееш чушки и в края на сезона ги береш и продаваш (не плюя по селското стопанство, дълбоко го уважавам. Аз също съм сяла чушки и доматки.) Не разбират че науката е фундаментална и приложна...Не знаят що за животно е импакт фактор и има ли то почва у нас...
Истината е една. Младите учени, а и по- зрелите, трябва да се борят, за да направят нещо. После им писва и си намират някъде другаде да се трудят. А това е жалко.

Малко снимки

Ето малко снимки и от мен с много лошо качество (правени са с камерата на телефона ми) .


Това е малки бандит Митко





И едно малко пътешествие до село , близко до София

Имало едно време ботаническа градина

Когато бях 2 курс ни водиха на лятна учебна практика в Ботаническата градина в Балчик. Беше много красиво всичко. Честно казано много благодаря, че имах шанса да я видя, понеже в България всичко хубаво се рязрушава. Младите колеги може да искат и те да я видят... Съжалявам колеги! Да сте се родили по- рано. Стефчо изкорени кактусите. Скоро могат да разрушат сградата на СУ, да изгорят гората, която си е позволила да се настани на точно този терен, където има планове да се строи хотел. Изобщо нека прецакаме всичко.
Нека го стопанисва Министерството на културата. В крайна сметка какво значение би имало това, ако градината се запази. Изобщо не мога да ги разбера тези хора, какво мислят че правят. Пък и всички дела, които СУ заведе бяха спечелени от университета. Наистина такава простащина я няма никъде в света. Но може би е напълно нормално нещо такова да се случва, след като министъра на културата е неграмотен (това е доказано).
Съчуствам на всички хора, които до сега не са успели да видят красивата ботаническа градина. Понеже ние сме единствените хора в света, които разрушават нещо, за което са се грижели 50 години квалифицирани хора.
Горките кактуси.
А на нас ни остава само да почнем да горим книги.

Отново в София

Повече от 20 дни бях в Кърджали. Града продължава да си е красив. Има някои тенденции, които никак не ми харесват, но светът се променя навсякъде.
Най- ценно за мен беше врмето, което прекарах с родителите си. Сестра ми и бебор също бяха там. Малкото джуджалче вече не може да бъде оставено за 30 секунди само. Всичко до което се докопа, минава на проверка първо през устата. Бабините грижи доста са го разлигавили. Не стои в количка, което ще е лошо най- вече за сестра ми. Все пак е вече 8 кг и не може да го влачиш постоянно на ръце.
Видях се с много от моите приятели, даже и някои хора, които не съм очаквала, че някога ще видя. Общо взето беше весело, но кратко.
От понеделник всичко започва от начало. Не се оплаквам. Даже го чакам с нетърпение. Дано годината е също толкова хубава както изтеклия сезон :)

Жега

Многи ми е топло! Искам климатик, коктейл и ...искам да им е хладно и да си лежа по цял ден.
Тези дни работя по дипломната си работа. Веществата не са активни. Херпеса си яде клетките и няма какво да го спре, поне за сега. Не ми се занимава. Дори не и е много интересно. Нещо не мога да се влея, пък и шефа нещо ми се кара, понякога само за спорта.
Сестра ми си е в Кръджали, искам и аз, поне за малко.
Толкова ми е жегаво, че даже не измислям какво да напиша.

Пиле по БАНски!

Все по- често чувам как Д. Вълчев искал да закрие работното ми място. С наука щяли да се занимават университетските люде...Когато водиш лекции и упражнения със сигурност имаш доста време за научна работа. Да не говорим, че много добре знам как стоят нещата поне в един университет. Направо е плачевно, а идеите ....
Ами така ще и стана! За какво ни е да мислим изобщо. Аз лично смятам да се влея в строителството.
После защо младите хора заминавали?!? Кажи ми да ти кажа!

Шефе, къде си?!?

Всъщност ми е много криво!
Шефката вече е в Германия и аз съм си самичка в лабораторията. На пръв поглед трябва да съм доволна. Сама ще реша кога да пусна последните рестрикции и да свърша останалите експерименти, пуснала съм си музика, настанила съм се на кефския стол...Дори мога да си тръгна по- рано ако реша. Но всъщност това мога винаги да го правя понеже шефката е най- ефектната шефка на света и ако работя много то е понеже искам резултатите да са хубави, не понеже ще ми се кара , гълчи или квото и да е. И ми е толкова скучно... Шефката ми липсва :( Няма с кого да си обсъдя последната статия дето я четах вчера по нощите :(
Утре трябва да се отнеса до факултета и ще почвам да работя по вирусите за дипломната работа. Дано се разсея малко че иначе ще изкукам. ТРябва да чета и за изпити. Днес ми заявиха, че датите се променят. А тъкмо бях съставила план за действие.
Хъх!