Защо

Иде ми де се гръмна, веднъж, още ...няколко пъти и така докато ми писне. Изобщо има ли начин да се оправят нещата. Питам се за хиляден път. Чудя се просто. Но отговор няма. Защо? Защо отново аз? Какво пък толкова съм направила?

Понякога е тъжно

Когато в училище учехме за това, как по време на турското робство не са позволявали да се строят църкви и са сменяли насилствено религията...Бях ужасена. Сигурна съм, че може да се представят и много ужасяващи примери за репресията спрямо християнското население. Днес сме свидетели на нещо подобно. Не знам как да го коментирам. Смятам че всеки има право да изповядва религията си. Дори понякога не ги разглеждам като различни, по- скоро като развитие на една и съща. Сутрин, когато се събуждам, чувам камбаните на близката църква и се успокоявам. Деня е започнал. Не знам защо. Става ми по- леко и ведро на душата. Не съм от съвсем религиозна, но вярвам. Продполагам за мюсюлманите разглеждат въпросната подкана към молитва по същия начин. Искам да бъдем толерантни.
Аз съм от Кърджали. Слушала съм интересни истории относно съжителството между християни и мюсюлмани там. Чувала съм, че много от турците говорели само на турски. Може да има такива. Имах съученици от турски произход, които много обичах. Всъшност има ли значение. В основата си всички религии са еднакви и проповядват любов към ближния. Само първичния човешки мозък може да изкриви свещенните думи към война, борба или какъвто и да е тип конфронтация. И това го правят последователите на всички...използват вярата за първични и долни цели.
А бях чела ...изследвания на руски физици ... за това как изследвали аурата на човек. Казвайки една молитва тя се засилвала и става по ярка и пълна, по- качествена така да се каже. А ругаейки или псувайки или... каквато и да форма на негативно мислене спряво конкретен предмет нарушавала структурата и ...
Баба ми казваше често " Нека Бог бъде добър към всички, към нас също"

Bumcello - Death In Breast

Не знам как стана. Понякога просто те намират и някак те карат да ги обичаш. Невероятно парче. Най- безцеремонно се нанесоха в сърцето ми...Дори не ги поканих

Разни неща

Много е радващ факта, че строежите в Иракли са спрени...временно. Но и това е добра новина. Спрени са за 2 години. Ако влезем през този период в ЕС ще бъде много по- трудно да се вземе разрешително за строеж. Или поне така си мисля. Малко места останаха, които не са залети с бетон. Когато ходихме тези дни до Перперикон така се нарадвах. Козята ми природа се отприщи и просто тичах нагоре, въпреки жегата, въпреки умората от танците предишния ден. Естествено той също не е подминат от "цивилизацията". Въпреки кошчетата по пътя, в храстчетата мажеше да се забележи предпочитанието на туристите към определени марки бира, цигари и други вкусотии. Но от нас зависи! Никой няма да дойде и да ни оправи дължавата от добро сърце. Трябва ние да се справим.

Ето още няколко снимки от Перперикон и :) булката хвърля букета. Ще издам, че в следващия момент той вече беше в ръцете на кумата :)( сексапилната дама с черна рокля )

Вкъщи

Ами бях си вкъщи.
Сестра ми се омъжи.Всичко си беше както му е ред.Е не можах да и взема добра цена при пазаренето, но нищо. Беше весело. Почти 12 часа продължи всичко.Вечерта бях капнала. Ради и Марин спаха вкъщи. Следващите дни гледахме записа и снимките. Пожелавам им всичко най- хубаво, чудесен живот и много деца.
Няколко дни след това ходихме до Перперикон.
Сега вече всичко е нормално. Аз пак съм сдух.съвсем обичайно. Когато хората са щастливи ...твоята тъга изпъква по- силно.Все пак редно е нещо да потръгне. Наистина е супер тегаво. Но всички казват,че съм много черногледа. Реших ,че вече няма да говоря.

Глас в пустиня...или просто в България

Memory remains

Концерта мина. Да, това бяха depeche mode!
Беше хубаво. Лошото на такива събития е ...ръста ми. Факт е, че трудно виждах каквото и да било. От това, което видях мога да кажа, че ефектите бяха невероятни. Саунда си го биваше. Казват че жените възприемат повече със слуха си, а на мъжете им е нужна картина. Може би съм мъж :)))) или просто когато отиваш на концерт визуалната част от събитието е много много важна. Дам няма да си кривя душата , това беше един грандиозен концерт, невероятен. Но на фона на невероятната сцена, 20 годишните хитове, славата на триото, огромните мащаби на събитието... Апокалиптика ме развълнуваха повече ...с прегръдката си в края на концерта, развятото българско знаме. Не мога всъшност да кажа кой направи по- голямо шоу, някои ще се изсмеят, дори че правя сравнение...Тук не виждах, чувах , но контакта с групата ми липсваше. Което ще рече че по независещи от мен причини, не успях да се нарадвам хубаво.
Това което остава след концерта е емоцията... спомена за емоцията, спомена ...Memory remains...

Depeche mode

Спечелих билет за концерта на DEPECHE MODE! Ураааа
Браво на мен.
Колко се радвам, си купих тази карта преди време :) такава радост :)

Crazy

I remember when
I remember
I remember when I lost my mind
There was something so pleasant about that face
Even your emotions had an echo
In so much space

Mmm…

And when you’re out there
Without care
Yeah, I was out of touch
But it wasn’t because I didn’t know enough
I just knew too much

Mmm…

Does that make me crazy
Does that make me crazy
Does that make me crazy
Probably
(OR "possibly" - depending on what version you have)

An I hope that you are having the time of your life
But think twice
That’s my only advice

Mmm…

Come on now
Who do you
Who do you
Who do you
Who do you think you are
Ha ha ha
Bless your soul
You really think you’re in control

Well
I think you’re crazy
I think you’re crazy
I think you’re crazy
Just like me

My heroes had the heart
To live their lives out on the limb
An all I remember
Is thinking I wanna be like them

Mmm…

Ever since I was little
Ever since I was little it looked like fun
It was no coincidence I’ve come
An I can die when I’m done

But maybe I’m crazy
But maybe you’re crazy
Maybe we’re crazy
Probably


Хм от около седмица свиря нещо много усърдно. Вече си представям как съседката от горния ме хваща, беси ме на полилея и ме оставя да вися като прясно лакирана цигулка.
И пак ми се свири.Тез младежи от Apocalyptica успяха да размърдат музиканта в мене. :)
Не беееее, туй щот съм в сесия. А когато имаш мноого да четеш , най- приятно е да си губиш времето.

Сънчо

Днес , след като сутринта сестра ми ме разходи за някви неща, се прибрах и легнах да си доспя. Разбира се сънувах. Разбира се не беше оптимистично. И так си се чудя сега...няма ли най- сетне ей тъй, съвсем случайно да сънувам нещо, което да предвещава нещо хубаво и весело??? Или съм способна да разчитам само "черните" си сънища. По дяволите. may be I'm crazy ...yes I'm ...дори няма да отрека :)
Иначе времето е невероятно в момента
Неприятното е, че ще трябва тези дни да извървя дългия път по магазините и да взема да си купя нещо за на систъра сватбата. Добре де, ще се постарая да не мрънкам много за неудобните обувки, които ще трябва да нося...
Ся си слушам Nigel Kennedy. Чакам да стане някъде 16:30 та да посвиря малко. Времето е чудно. Дано си намеря компания за бира :)
между другото http://www.thebigview.com/pastlife/

Apocalyptica

Концерта мина
Беше невероятно
Не знам какво да кажа
Първо имаше някакъв техничски проблем и концерта не можеше да почне, отрязаха подгряващите групи.Е и ? По- добре, защо да хабиш енергията си предварително. Влезнахме едва към 22 часа. И когато те започнаха да свирят сякаш времето спря. Наистина една мечта се сбъдна. Нищо друго не съществуваше. Беше като първо напушване с трева, просто възхитително. Не сках да свършва, ако можеше да продължи вечно щях да съм най- щастливия човек. Аз бях там и те свириха на една ръка растояние от мен. Ако ръкат ми беше по- дълга може би щях да докосна Perttu.
Искам да благодаря на Ивето, Анар и останалите които не познавам, но споделих с тях един от най- щастливите моменти от живота си
Благодаря на апокалиптика, че съществуват , че ме спасяват, че развяха българското знаме
Поклон

Апокалиптика са тук

Днес е концерта на Апокалиптика :)
Не знам защо съм тъжна. Страх ме е защото това ще ме зарадва и не знам какво ще трябва да платя за тази си радост :( Вън валеше, но се разясни сякаш изведнъж.Защо не става така в живота? Защо черните моменти не са кратки?
Защо?
Може би не заслужавам

Сетлиста за шоуто в София ще съдържа следните парчета:

1. Path - Cult (2000)
2. Master of puppets - Plays Metallica (1996)
3. Somewhere around nothing - Reflection (2003)
4. Fight fire with fire - Cult (2000)
5. Quutamo - Apocalyptica (2005)
6. Heat - Reflection (2003)
7. Betrayal - Apocalyptica (2005)
8. Faraway - Reflection (2003)
9. Hope - Cult (2000)
10. Life burns - Apocalyptica (2005)
11. Fisheye - Apocalyptica (2005)
12. Bittersweet - Apocalyptica (2005)
13. Seek & Destroy - Plays Metallica (1996)
14. Prologue - Reflection (2003)
15. Creeping death - Plays Metallica (1996)
16. Inquisition symphony - Inquisition symphony (1998)
17. Enter sandman - Plays Metallica (1996)
18. Refuse/resist - Inquisition Symphony (1998)
19. Hall of the mountain king - Cult (2000)

Това ще слушам тази вечер
Дано е хубаво

Витоша

Това е моя курс. Часто от него. Там сме на лятна практика на Витоша. Беше весело, най- веселата ми практика. Когато се качвахме, объркахме пътя. Удължихме разходката. Целта там беше да съберем растителни видове и да направим хербарии. Не помня къде оставих моите. Може да съм ги хвърлила. Иначе беше много забавно. Предстоеше ни сесия и за това може би всички гледахме да се забавляваме повечко. 2 години по-късно нещата са странни. Искам пак да съм 2-ри курс
Когато се качихме на х. Алеко се запознахме с част от спасителите. Доц. Узунова ни разказваше интересни и забавни неща.
И на следващата година имах практика, но тя беше производствена. Така че не беше много забавна, но все пак...

Дамммммм

Мисля си дали можеш да си оптимист когато живота ти не е красив. Понеже аз съм си черногледа. НЕ за живота като цяло, а просто за моя.
Чудя си се просто. Дали е възможно само когато живота те шмули, ама здравата, да виждаш хубавите неща и да успяваш да им се радваш. Вероятно хората, които имат повече ...някак не го отценяват. Плачат и се тюхкат за глупости.мрънкат. опитват се да докажат, че като цяло живота е отврат. Да, казаха ми, съм " краен оптимист" понеже казах че трябва да вярваш в светлината и да се опитваш да вървиш напред.поне да пробваш! Странно ми е как успявам да давам кураж. Казват, че не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Явно имам тогава. Или го раздавам та за мен не остава?
Кой знае?

Meine Geige

Das ist meine Geige. Als ich Kind war da spielte ich gern. Jetzt-nur manchmal. Heute ich war traurig.Und nur durch meine Geige ich fuhlte mich einbisschen besser

Къде е Бог?

Пред една от църквите в София, които често посещавам , често има един възрастен човек. Просяк. Тази сутрин, когато наведена над сандъчето с пясък палех свещчки за починалите ми баби и дядо, чух някаква тиха молитва. Погледнах и този същия човек пускаше монети в сандъчето, където се събират помощи за храма.Не знам какво да кажа.
Преди няколко дни в разговор на бира с приятели се опитваха да ме убедят, че хората сме лоши и брутални и в нас няма нищо уникално, няма я Божествената искрица. Но докато има хора, които отделят от милостинята си за да помогнат на една друга кауза вярвам, .... просто вярвам, колкото и болка да ми причинява това.

Почивка

Днес времето е чудесно.Трябваше да съм в Пловдив, но... предпочетах да си остана вкъщи и да решавам учебните си проблеми.Сигурно така е правилно. Ама не е кефско :( Сега се правя една дълга почивка. Колко ли дълга може да се направи тази почивка?!?!?!
Скоро ще започнат баловете.Безкрайна шумотевица от радващи се деца!Училището е свършило. А като се замисля...хъх май е по- добре да поплачат, че най- безгрижния период от живота им си отива. Нищо! КАк ми се ще да съм в училище, да се прибера вкъщи и да имам готов обяд...два часа моткане из учебниците... урок по цигулка...два часа моткане с някой познат, репетиция с оркестъра :) забавно е. Братовчедка ми е до мен, две от най- близките ми приятелки - на съседния пулт. Като цяло е веселба. След това редовната цигара на пейките :) Толкова съм пораснала, че чак и цигарите отказах. После вкъщи.Дочитах квото е останало недочетено и отново някъде навън. ... и така до следващата сутрин (разбира се след като съм поспала де) когато в 7 часа Викито минаваше през нас да ме вземе за училище. МОже би детството трябва да е поне ...30 години :)

Somewhere over the rainbow

Somewhere over the rainbow
Way up high
There's a land that I heard of
Once in a lullaby

Somewhere over the rainbow
Skies are blue
And the dreams that you dare to dream
Really do come true

Someday I'll wish upon a star
And wake up where the clouds are far behind me
Where troubles melt like lemon drops
Away above the chimney tops
That's where you'll find me

Somewhere over the rainbow
Bluebirds fly
Birds fly over the rainbow
Why then oh why can't I?

If happy little bluebirds fly
Beyond the rainbow
Why oh why can't I?

Козирог

Тва е любимата ми натална карта.Интересна е ...МС ми е точно в козирог.По дяволите! По принцип е можело да се родя стрелец. Много ме е мързяло и съм преносена цели 12 дни. Ако се бях родила на 21 дек....Преди няколко дни се зимслих че...дано не е богохулство , но Иисус също и бил козирог

Днес

Вече е пролет. Може да се каже, че е радващо да чуваш как пеят птичките, цветовете на дърватета, дечица по паркове и градинки, по-яркото и силно слънце.
Черната ми луна е в 4-ти дом, от около септември месец.Загубих и двете си баби за този период. Остана ми само дядо Сава.Тъжно е...Когато ги губя имам чуството, че детството ми безвъзвратно си отива. Това са хората, които най-нежно и мило винаги се отнасят към теб.Хах тъжно е.Последните дни на баба са били тежки. Тъжно е. Беше пълно с роднини, които не познавам, питат ме как съм, кой курс съм, клюкарстват...После самото погребение.Татко е съсипан.
Една седмица по-късно е Великден. Кака и Веско обявиха годежа си.Не празнувахме. Не е редно след погребение. Просто го обявиха. Утешително е, че нейния живот се развива добре. Скоро ще има всичко към което се стреми човек. Дано е жива и здрава и все така успешна.Дано всичко мине добре и без проблеми. Много я обичам. Знам че е егоистично и гадно , но когато тя е щастлива и и се случват хубави нещо...понякога ми е достатъчно да забравя за проблемите си и как не се справям.
Чуството че си нямам нищо все повече ме завладява.Опитвам се да се справям. Влагам почти цялата си енергия...но след неуспех тя намалява.Не можеш да се раздаваш когато нямаш. Понякога се чудя дали да не попитам някой астролог кога ще отмине тежкия период. Но в крайна сметка какво като знам.Не мога да променя нищо. Колкото и да съм се опитвала не става. Знам че ще се сгромолясам отново, но този път ...няма да имам вече сили.Няма надежда нещо да се оправи. Знам че нищо добро няма да се случи. Плаче ми се. Аз и плача. Сега също. Срам ме е защото съм загубила вярата и надеждата си. Но наистина вече няма сили