Бараката като начин на живот

Искам да спомена само между другото, че тук купоните бяха много яки! И сега следва малко визуализация...



тримата от запаса!



и всички ядат китайско...което няма нищо общо с китайското в бг



някои успяват да намерят и друго приложение на китайските клечки



... започваме с целувките



преминаваме към прегръдките



и танци на маса...

href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjHMFn_xNiShPt3SGZ0b91LFhJbtKvftUBK0kWFQR_IXkHgrEqiBKNeD21ID7vzzpy8DpcFVwGlfkJHs0QX6ZessQ8yBZjuqnLrLJHgJmpnl4KOZ3hEdxVuz2oTd4LFt31S2OUL/s1600-h/IMGP3240.JPG">

помелото има много широко приложение

16.12

Пиша почти на раздяла...
В събота правихме парти за довиждане с една италианка. Странно е как срещам и се сближавам с почти еднакви хора в различни етапи от живота си... Както и да е. Както винаги имаше силно присъствие на полската група. Нападение на тези интересни хора. ... Все пак ми е тъжно. Тук съм 5 месеца. Не знам дали бяха добри или лоши. Вокуумът ме тегли. Всичко тук е размито от алкохолните изпарения, носещи се след поредното парти, но по някакъв начин успях да се вплета в тази комуна наречена барака. Някаква форма на семейство намерило място сред килим от самотни листа долетели от различни места по света.
Танцуване на маса- национален ритуал, твърде впечатляващ за останалите...
Мусака. Те знаят вече какво е това и им харесва...
Тази стая ме приюти за толкова време.
Даже мога да остана. Само трябва да реша. Дали мога да се справя?! Точно сега искам да поговоря с един човек, който вече спи. Колко тъжно. Може би трябва да следвам мисълта „ почукай, за да ти отворят“


Пътувам на 22ри...

19.11

Вчера гледахме един филм. Аз гледах, останалите го намериха за изключително скучен. То така се случва. Другите като са на терсене аз ще съм на опаки. Но във филма, чието име очевидно не знам, имаше една съществена реплика. Една баба англичанка към една млада и красива индиянка - "Ние сме като дърветата. Когато един клон изсъхне другите продължават да търсят слънцето". Разбира се, това е поредната интерпретация на "животът продължава". Въпросът е дали ние искаме да се случи или не...
Остава ми малко време тук, около месец. Ще бъде тъжен месец с прекалено много партита за напускане. Започваме още следващата седмица. Ще си тръгна оттук със смесени чувства. Много ми беше тъжно, но и много се смях и се запознах с много интересни хора. В тази барака ти не си в Германия. Може да ядеш китайска храна заедно с боб, да слущащ руски или полски песни, да те офъка младеж от турция, който приготвя чай с два чайника един върху друг ?!?? , английски сладкиши и италианси темперамент.... Но най-приятното е как повечето ми дават мейла си и ми казват, че ще се радват да ги посетя в тяхната страна. Колко хубаво би било ако го направя.

14.11 (все едно не знаете, коя дата е днес)

Много съм се размълчала по принцип. Не ми идат простотии на тез два езика, които ми се налага да ползвам. Или пък прекалено съм почнала да размишлавам за житейските си проблеми. Въй мър майка, кво се случи с чедото?
Жива съм! Това е много важно. Опитвам се да се справям. Дори си намерих дружина. А в лаба с никой не мога да комуникирам нормално. Освен с Томас и Франси, но някак не ми е конфортно достатъчно. Тук има толкова проблеми... Много от тях са нерешими. Вече съм по-добре запозната със ситуацията и знам от къде идват нещата. Лошото е, че те рефлектират върху мен, а аз няма никаква вина. Така е, отношенията ти с хората могат да ти донесат и негативи и позитиви. Това е положението, Минке! Кой квот си е надробил, това ще сърба. Пък може и да се поканят още гости за вечеря...
Днес е петък, а вчера беше пълнолуние. Горкото ми тяло ежедневно е атакувано от "питателната немска храна и прекрасната немска бира". Не само Верчето е заприличало на алкохолик...
Остана малко.

Бръм
Хъх
Дрън
Още един прекрасен ден от вечността!
Направо да почерпиш със EtBr

Как да ошаматиш англичанин

1. Каниш го на парти в Бараката
2. Черпиш го с порядъчно количество алкохол от всякакъв тип.
3. Не го оставяш много много да спи. Имам предвид говорене на тоз прекрасен език, а не туй-онуй, което кара хората за се потят и да издават странни звуци.
4. Събуждаш го към 10 часа с кафе, после още едно и понеже сте пили поръдъчно и не се е спало много много правиш още веднъж по чаша... кафе.
5. Човекът просто си колабира!
6. АААААААААААаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
7. Добре че има хора, които се сещат да повикат линейка. Доки идва, преглежда всички наред понеже никой не знае къде се намира с изключение на въпросния колабирал джентълмен, който отговаря, че определено знае, че се намира на пода.
8. Очудващо, но всички са живи...
На следващия ден колабиралите правят кекс за здраве! Странно, но въпреки колапса той не е започнал да говори по-бавно, което не е добре за мен. Ще трябва да се опита отново явно.

За по- пълна информация може да се обърнете към ошаматения и ошаматващата Марина.

Открийте 10те разлики

Пазете се! Отново ще хленча!

Спомням си за себе си преди 4 месеца. Дам, готвех се да заминавам за Дрезден. Да забравим за този период!

Спомням си за себе си по същото време миналата година. Работа... Работата въврвеше, още учех, Георги, техните и разни други хора наоколо. И всичко изглеждаше толкова добре. Бях прекарала 20 много мързеливи дни при майка и татко. Спях или четях книги. Дори за пореден път Романът на Яворов. Разходки в Борисовата, Марина, бира, пържени картофи... Дипломната ми работа, която никак не вървеше и много ме измъчи. Ама само това май ме мъчеше по това време. Но не беше чак толкова. Просто трябваше да се стегна, да помисля, да прочета някои неща и така то се получи. Да кажем, че не беше перфектно на края, но пък кво значение има щом на мен не ми пукаше толкова много.
Митко започна да вилнее, да развива детската си дивотия.
Да кажем, че нещата не бяха отлични. Дам, сега се сещам и за други простотии по това време, но в себе си носех прекрасното усещане, че нещата ще се развият към по-добро и не спирах да се надявам.
Спомням момента, в който осъзнах, че животът ми тръгва към по-добре. Прескочих едно препядствие и намерих красиво цвете след това. Оказа се, че има много цветя и аз не спирах да търся нови и нови.
Зимата дойде и всичко овяхна. Препядствията са ми добре познати и многократно прескачани, а сега по незнайна причина не мога да ги прескоча. И цветя няма.
Дъно? Хм, под него има купчина фекалии и гнилоч с червеи и други гнусни животинки. Малко под тях е един слой с черва и други дреболии. И малко по-надолу съм аз в целият си блясък

Искам просто живота си обратно. Искам отново да се усмихвам. Искам отново себе си, такава каквато знам, че съм. Вече съм един пълен идиот и не мога да се понасям

Дупка

За пръв път в живота ми искам да избягам от работното си място. Искам да се скрия или да спя с дни, което е почти едно и също. Не съм се чувствала по-безпомощна никога. Не знам какво да правя ама наистина. Опитах какво ли не, а проблема сякаш не се решава. Сякаш ... не знам от къде идва, кое е причината за тази идиотщина, но направо ме побърква. А работата е обикновено моето обежище. Обикновено е еиднственото място, където нещата се развиват не така зле. И сега няма на каво да се подпра...

Среднощно

Днес спах целия ден и сега не ме лови сън. Колко интересно. Прави ми се нещо и нищо не ми се прави. Потънала съм в спомени от нормалния си живот. Спомням си как се чувствах миналата година по това време. Тогава не предполагах, че ....
Вчера, когато се прибирах от работа, валеше много приятен и лек дъжд, а слънцето още грееше и под сивите облаци беше светло. Красива гледка... а от другата страна се появи прекрасна дъга. Запечатах спомена за някой друг момент. Говори ми...
Майка ми вчера ми каза да не си търся гаджета сред немците (не че те са приритали за мен) понеже не искала внуците да се казват примерно Гертруд или Фриц...
Какво се случи зад океана. Американците, тези светли хора, нещо го загазиха. Мда, нищо не е сигурно на този свят. Чудя се дали някои мои познати ще решат да се приберат при това положение? Едва ли.
Май очите ми започват да се затварят...
Утре ще получа лютеница и кори за баница...

Here comes the rain again

Here comes the rain again
Falling on my head like a memory
Falling on my head like a new emotion
I want to walk in the open wind
I want to talk like lovers do
I want to dive into your ocean
Is it raining with you

So baby talk to me
Like lovers do
Walk with me
Like lovers do
Talk to me
Like lovers do

Here comes the rain again
Raining in my head like a tragedy
Tearing me apart like a new emotion
Oooooh
I want to breathe in the open wind
I want to kiss like lovers do
I want to dive into your ocean
Is it raining with you

So baby talk to me
Like lovers do

Here comes the rain again
Falling on my head like a memory
Falling on my head like a new emotion
(Here it comes again, here it comes again)
I want to walk in the open wind
I want to talk like lovers do
I want dive into your ocean
Is it raining with you

Барак парти

Нека опиша един много типичен петък в баракат с някои вариации.
1. Прибирам се почти веднага след кернцайт, понеже е петък... Ядосала съм се вече как инкубирах клетките си 15 мин повече от необходимото с MgCl2. Центрофугата беше заета, всъщност всички центрофуги, точно по закона на Мърфи, бяха заети. И така, човек не знае компетентни ли са му клетките или съвсем не. Което ще рече, че в понеделник всичко от начало.
2. Прибирам се и пия едно кафе за успокоение. Нямам нет. Решавам, че няма по-подходящ момент да легна и да закъртя здравата.
3. Събуждам се към 8 часа и решавам, че трябва да гонвя. Кво готвих... нямам спомен.
4. Появява се някой с алкохол. Гледаме филм и пием.
5. В някъм момент филмът вече не е интересен. Започват разговорите. Стиге се до сексът... и ние сме момичета, а не носим поли. Трябва да носим! Как така!?!? Дълъг спор. Някой се появява с костюм само, за да сложим поли... дълъг спор...
6. Прежалваме се, слагаме поли. Излизаме от стаята, а те ни чакат с фотоапарат. Поредица от снимки с всеки, който не е виждал момиче с пола. Нелепо е.
7. Преобличаме се, разбира се, на пуснати щори. Някак след това изпълнение се чувствам като в основното училище.
8. Само след два дни вече се говори за купона- две момичета с поли и разни мъже с вратовръзки.
Добре де, беше забавно, а защо си мисля, че е супер нелепо?

Вариацията беше в часта с полите!

В гонене на вятъра

Ето го и поредният мрачен ден. Все едно е погледнал в сърцето ми и е решил да копира. Знам че е тъпо. Знам че съм тъпа... Аз съм в един от много красивите еропейски градове и все пак ми е тъпо. И колкото и да е странно ми се иска да си бъда вкъщи. София или Кърджали, не знам точно. Отново ми е много смачкано и май всички са се наговорили да ме смачкат още повече. Знам, че обикновено не ми върви в останалите сфери на живота, но с работата не съм имала проблеми до сега. За пръв път се чувствам несигурна и не достатъчно сръчна. А ТАМ всичко е много различно. Не ме съм на върха на щастието в бг, но тук, повярвайте ми, тъгата има друго измерение.
Толкова е куцо, тук не готвя вкусно! Не достатъчно! Не разсъждавам на време. Правя разни неща без да мисля, което е супер, ама супер тъпо. И после си нося последствията, разбира се. Сякаш тук никай не ме чува. Сякаш нямам сили вече да говоря. Не мога да се боря вечно! Но искам да избягам, да изтрия всичко до сега. Ако знаех само как ще се развият нещата щях да... не знам, щях да (15 минуте стоя и гледам монитора. нямам идея каква щях да... )
И постоянно се вайкам.
Тук трябваше да е весело, да е спорно, да хм, трябваше най-сетне да съм малко щастлива. Но не съм, за пореден път... И вече се наситих. Но не знам къде да търся щастието!

Швабско

Свидетели сте на поредното включване от швабско! Поредната мрачна събота. Снощи тук имаше отново купон. Бях заспара така сладко и към 1 часа бях най-безсрамно събудена от крясаци в коридора. Хората се опитваха да прикоткат Доминик към партито, но той отказа. Аз щях да стоя само 20 мин и си легнах към 6 часа сутринта.
Леко съм депресирана. Имах проблем в лаба с един студент, на който се доверих нечовешки много, а той замърси един от ензимите. Отне ми цяла седмица докато открия тъпия проблем. И най-веселото е как след поредния му неуспешен опит да получи чист продукт аз му теглих една майна и казах, че аз ще го направя. Та след това и моят продукт не беше чист и той си отдъхна, че вината не е негова. А аз щях да полудея! Н Понеже имам две възможности - или да изхвърля всички химикари, с които работя или да тръгна да проверявам кой е замърсен. Благодаря на Томас-един от малкото хора, с които прецених, че мога да споделя, за помощта му. Обсъдих с него проблема и той ми даде неговите химикали за пробата. И така открих проблема. Никой не разбра освен Томас.
Тук е студено и тъмно, но срещам повече българи, което е добре за емоционалното ми състояние. Вчера цял час си говорих с един Христо, който е древен за мен и има 3 деца, но е свеж. Бг хората са свежи, както и всички славяни, които срещам тук.
Наще много ми липсват, но вчера майка ме изнерви по телефона. 10 мин ми разправяще, че трябва да си търся мъж! Е, като не си харесвам какво, по дяволите, мога да направя. Просто не съм влюбчива. При мен е трудно. Не пускам, въпреки че италианката тук вчера ни обвини с другия българин, че сигурно ще се праснем само понеже сме българи! По дяволите! Това причина ли е? По дяволите. Секс! Писна ми от това и се отказвам от него за винаги! Така и така съм си почти фригидна!
Другата свежа новина е, че другата вещица чака дете и ще бъда кръстница. Първо се шокирах и изпуснах два статива с над 200 малки епруветки на пода. Не ме питайте как ги наредих! Ами не знам. Всичко се променя при това положение. Но животът продължава. Сега няма да можем да се потаем като свободни електрони по цял ден, но ще го преживея. Все пак...
Нещо което ме отнесе... последният човек, който ми разтуптя сърцето, а това при мен се случва много ама много трудно, си е намерил мома. Това е хубаво... за него! Не че съм имала някакви надежди за него, но ми стана кофти. Ами пожелавам му всичко много хубаво и дано тя е правилната.
Ще пия кафе!

Размисли и пасти

Здравейте драги радиослушатели!
Живея, опитвам се поне! Вчера получих компютъра си и се радвам. Някак се чувствам по-малко задължена да поркам. Тук се порка. В общежитието има още един представител на България и купонът се върти определено около него, а аз покрай него...и така се оказва, че българите в чужбина крепят купона. Забавно е понякога. Науката не е толкова скучно колкото някои си мислят. Даже тази сутрин един от лаба беше донесъл шнапс и пихме в 8 часа сутринта. Този швепс си е чиста ракия ама защо се излагат така с името.
Преди две вечери така хубаво се омотах с автобусите. За да стигна до общежитието трябва да сменя един път, но понеже често съм виждала първия автобус на една спирка, която е по–близо до общежитието реших, че мога да слезна по-късно. И изведнъш се оказах буквално на майната си. Обясних на шофжьора каква патица съм, а той така се зарадва, че ще има с кого да си говори... Та така поех по обратния маршрут и се прибрах успешно. И после така се напоркахме... Другите де, аз нося по принцип.
Работата е готина като изключим факта, че понякога се отнасят все едно хабя химикали на поразия, а аз съм толкова спестителна, че съм си стипца. Когато те прахосват на поразия няма нищо лошо, но когато съм аз, хм, тогава е най–ужасното нещо на света. А дори нищо не съм прахосала. Но почвам и аз да не си трая. Още повече, че вече подобрих качеството на приказване и разбиране.
Шефката ще бъде 3 седмици в бг. То хубаво за нея, но аз как ще го преживея не ми е много ясно. Лошото е, че в понеделник и вторник Мохамед и Томас, моите защитници, няма да ги има...Дано не е прекалено кофти.
Всички немски клавиатури са странни. Но тази е малко по-добра от обикновените.
Спи ми се. Но не ми се ляга, а прекалено ме боли стомаха, за да се отида при другите деца в общежитието.

Пиша глупости. Искам да напиша как всъщност се чувствам. Сякаш част от мен спи и само, чака благоприятна почва да се разбуди. От нищо не трепвам. Притиснявам се, но сякаш не съвсем. Радвам се, но не съвсем. И все още ме няма. И тук не се откривам. Спокойно ми беше първите дни, понеже се отдалечих от едни проблеми, но толкова бързо си създадах почти същите.

Където и да си...сменяш само местоположението и нищо друго. Ти си същия идиот, със същите проблеми (или почти) и ти липсват почти същите неща и не ти пука пак за това, за което никога не ти е пукало.

Лека нощ, мили деца! Мама иска да си оскубе мустаците!

Един месец по-късно

Такам... Не съм в България. Просто се сетих, че мога да попроменя настройките на компа.
След един месец живот тук трябва да кажа, че най-същественото е, че ... съм още жива. Не съм се променила. Малко съм по-меланхолична. Гошко, гордастта на Бараката (така наричат общежитието, а всички, които живеят там съответно са баракуди), е вече тук и наистина това ми топли сърцето. Мога да си говоря с него за каквото си поискам първо, понеже е супер интелигентен (дано се случи и на мен като порасна) и второ, понеже го говори този странен език, демек български.
Тук всичко е много подредено. Малко е като аутизъм- не можеш да стигнеш от а до д и да прескочиш или заобиколиш някои от важните буквички, а няма такива дето не са важни. Криво ми е, че протоколите ми ги гледат под лупа. Не се считам да безгрешна, но понякога изглежда все едно искат да ми тамерят грешка, ама наистина, за да докажат, че бг хората не струват или по-точно, че за не струвам.Може би е наистина изнервящо, че с щефката говорим на български. Може би си мислят, че съм специялна за нея, но това не е така. И знам, че няма да ми останат длъжни.
В бараката всички са готини, но не разбират от пица и по-точно от истинска пица. Приготвих една, а се оказа, че блатът им бил много тънък и леко твърд по краищата. Е гова е пица, по дяволите, не кекс!
Вече си намерих Пратчет на немски. Въпреки че на този език всичко звучи куцо, определето е по-добре от "Капитан Блаубер" (напълно 100% детска книжка, която една тук ми донесе чисто и просто за подигравка).
Чувам се с нашите. Още не съм си взела немска карта (каква изненада).
Та такъв е животът.

Chujbina

Chestno kasano tolkova mi e stranno cialoto tova polojenie. Predi 5 min rediah samotno tipcheta po kutii poneje mi beshe tolkova skuchno, che biah na kosum da si prehapia arteria s seriosen diametur i da saprelicham na kurvav fontan. Ta se setih togava sa edin star rasgovor s Milen predi 100 godini. As biah sduhana i depresirana... a toi me popita dali niamam priateli, s koito da se rasvlicham i rasveseliavam i rasbira se drugi neshta, kato porkane, pushene i isobshto e iasno sa kakvo stava vupros. Iavno ne osusnavashe, che sum doshla ot maina si raina i sum kato isturvana ot ludnicata. I nishto ne snam, i nishto ne posnavam, i isobshto ne prinadleja kum tova miasto. Ta sega e sushtoto. Ne che niamam priateli, imam, no vsushnost niama. Ili po-skoro te me niamat. niamame se vsaimno. Kolko mnogo niamane ima. Ta takava e situaciata. A dnes se setih, che e po-lesno da si sam v laboratoria, v koqto po princip rabotish sam, otkolkoto v ofis soshte 6 choveka vutre.
Chujbina

Mitaka na more

Do Chehia i obratno

tesi dni biah s edna sadrujna grupa fisici do Chehia. Ne snam tochno kude, no ima li snachenie. Beshe veselo. govoreshe se na kakvito si esici pojelaesh. V niakakuv moment sapochnahme i da se rasbirame.
Eto niakolko snimki :)

Bessunici

Dnes e 08.08.08! Shto ne se brakuvame po tosi sluchai?! Vsichki na tam sa trugnali, t.e. te se vrushtat ot tam kudeto as nikak ne shta da hodia.
Triabva li deniat da e specialen shtom e s tolkova osmici i mejdu tiah nuli. Koi snae ? As susvem ne. Snam samo, che mi se spi ujasno.
Biah sgotvila ot moite ljubimi kartofi i edna kitaika v barakata gi opitala taino. Snoshti tia reshi, che triabva da sme si drujki, sa da i prigotvia...Hum . Triabvashe da se setia sa skritata cel, kogato mi predloji palachinka na vecheria...Tc. Posledva dulug rasgovor sa Kitai i problemite na tasi ogrooooooooomna strana. tia beshe malko rasocharovana kogato rasbra, che Bulgaria e tolkova malka. Ta taka. Maodje Dun ili kakto i da se pishe e pich, a Dalai Lama e stranen tip, koito ograbva bednite kitaici. Predstaviah si go malko po-raslichno. No sum 4ela, che Mao e chista otkachalka. Imashe niakakva istoriika s vrabcheta. Kakto i da e. Vse pak govori do 1 chasa pres noshta i sega ne moga da si otvoria ochichkite.
Ne che svikvam ama se primiriavam.
Moito bivshe muj pak e precakalo neshtata s niakakva macka. Dano sledvashtata da mu se iskefi. Veche mu e vreme da se jeni. Stiskam silno palci.
Veche vsichkite mi priatelki islisat s jeneni muje. Tva e sarasa. Shto go praviat ( i te i mujete) nikoi ne snae. No vse pak im se kefia poneje si gledat jivota. A paticite kato men...
Shte si hodia...
Veche i as ne snam kude. Besputna patica krilata.