Lelia vi otkacha bavno no slavno

Ili tosi proces otdavna e prikljuchil.....

Veche ciala sedmica sum tuk. Minalia petuk vsichko vidiah sa pruv put, a sega imam veche tetratki i molivcheta tuk. Chetsno kasano imam oshte mnogo problemi s esika. Poniakoga taka se miksiram, che ne moga da obelia duma nito na nemski, nito na angliiski. V takiva sluchai leja na pogovorkata, che usmivkata otvaria vsichki vrati. Edva li tova vaji i sa otnesenia smiah. Kakto i da e. Vercheto pisa che ima satumnenie i ne gledahme tuka i ohkahme i ahkahme. Kvo puk tolkova? Slunce i pred nego luna :) vinagi kogato Metallica sviriat tuk se sluchva :) Ta taka. Slusham musika. dobre che porednia pencho e s men - vsichki uredi naokolo se kasvat Pencho shte snaete. Edin e Pesho i toi ima chesta da mi e vutreshnia glas. imahme edin Pesho v instituta i toi mi beshe osobeno mil po obiasnimi prichini-polsvah mu vsuchkata aparatura v laba....
Eh, ah , oh, uh ...spoks, ne pravia seks. prosto keks - Kuchen.

Koga si nasitina dalech

Eto me i men u nemsko. kakvo da kaja osven che sa sega ne mi haresva? Povecheto sa mili, no sa sega se chuvstvam islishna. i tova postoqnno pisane i chetene na latinica. Ujasno. Snaeh che shte e trudno, no ne predpolagah do kolko.
Inache dresden e mnogo krasiv. I Pilniz sushto. Ne se chustvam dobre. Tasi obshta kuhnia.... i vsichko ostanalo. Sa kvo mi triabvashe da idvam, vchera se sapitah. V bg imam takava samostoqtelnost pri rabotata. A tuk vsichki me rasglejdat kato vrag ili neshto takova. Moje v BG da e miserno, no tuk ti miserstva dushata, koeto e po-koftia variant. Osven tova Rosendorf e na kraq na sveta. Na edin chas ot Dresden i na 20 min ot nai-bliskia magasin. naistina mojesh da si umresh ot glad tuk. Sapochva grupovata sakuska, koqto nikak ne mi dopada. Vsichki tuka pluskat kato sa svetovno. koeto si e istinsko ispitanie sa moeto shkembe sus ne chak tolkova skromni rasmeri poniakoga, no osobeno sega ... Ok, stiskaite palci da oceleq. Niama da e lesno.

19,07

Вече не остана. Колкото по-близо е датата, толкова по-успешно забравям немския. Ха, трябва да е някакво болестно състояние. Родителите ми ще дойдат тук утре, за да ме изпратят и да ме стресират още повече. Не знам. Снощи, докато се прибирах от среща с поредния приятел, който ме изпраща няколко дни преди заминаването, осъзнах, колко много ще ми е тъжно за този град. София определено не е мечтаното място за живеене за мен и ми е било ужасно трудна да намеря тук среда, приятели, но се получи. И когато вървя по улиците често срещам разни познати, пием кафе, прибирам се късно заради спонтанни желания за купон. А в Дрезден никого не познавам...само Катрин и Соня, но те са ми шефове... И няма да срещам познати хора. И всички ще говорят на немски. И ще съм съвсем сама. Знам че звучи тъпо. Това е такъв шанс, а аз мрънкам и мрънкам и пак мрънкам. Пък и не е за вечни времена. Само 5 месеца. Стоян, снощи когато се разделяхме някъде по пътя ми каза "до след 5 месеца". Колко далеч звучи само, а?

Петък вечер

Най-обичам да ми звънне телефона, докато се прибирам към къщи и някой да изскочи с предложение за бира примерно. В петък Зори, която ми е бивша съквартирантка, предложи да спя у тях и да се повеселим като за последно. Това наистина ще ми липсва и кофтито е ,че чак сегаго осъзнавам. Естествено си изкарахме суперски. На другата сутрин тя ме събуди и каза, че трябва да свърши нещо рано и за това ме оставя да си спя. Но нали съм станала ранобудна, не ми се отдаде, ококорих се и почнах да се чудя какво да правя. Излезнах да си потърся кафе. Не бях ходила из Люлин по светло. Не ми хареса. Не е зле, но има много панел и още повече строежи. След половин час ми стана супер скучно и събудих Георги (бившият ми приятел), измъкнах го от тях и ходихме да пием кафе. Както и да е ...и понеже Зори още не се прибираше, а аз наистина вече нямаше какво да диря в Люлин се и обадих, че ще и дам ключовете някъде из моя квартал. Уговорихме се, разходихме се по магазините, изпаднахме в потрес от дрехите, които се предлага. Ужас, и аз ще измисля по-прилични... И след като се излекувахме от Shoppingshock със сладолед, решихме, че е редно вече да си ходим. ...и по пътя срещнах една стаааааара позната и пихме кафе и много приятно си говорехме. И изведнъж се появиха още други познати и аз се прибрах след 12 ...А майка ми ми каза тази сутрин, че вече не съм на 16 и може да не хойкам толкова... А на мен ми хареса, понеже от много време не съм ги вършила такива. Който срещнеш и хайде с него...Ама е гот

Предзаминаваща треска (и аз ги изплаках едни все едно ще мра)

Както 100 пъти до сега съм писала, на 23 заминавам. Вълнувам се, но основно ме е страх. Чудя се дали ми се ходи. Мисля какво ще правя ако не ми хареса или пък...ако ми хареса. Или по-лошото, ако не ме харесат. Дрезден. Малко ми се плачи и ми е тъжно. Мисля за всички неща, които не успях да направя в София, за родителите си и сестра ми, които остават тук и дори да са само 5 месеца, нас ще ни дели много голямо разстояние. Един телефонен разговор... Там познавам толкова малко хора и ще трябва да говоря с чужденци на чужд език и да пиша и всичко... Кондолизе Райс май в момента минава по "Цариградско". Разни аларми се разнесоха...Както и да е. Да е жива и здрава жената. Не мога да си събера мислите. Сещам се за някакви абсурдни неща постоянно. Почти мисля, почти не мисля. Такива едни. Толкова хора искат да се видят с мен преди да замина. А аз май искам да видя само някои или само някой... Но кой ме пита мен.

Кино в събота вечер

Понеже повечето ми приятели са силно втресени, че следващите 5 месеца няма да може да ме срещнат из софийските улици, почти всеки ден някой се обажда да се отнесем на някъде. Някои ги отрязвам не понеже не ме кефят, а понеже имам много работа и трябва да я свърша до деня, в който ще ме отнесе един вихър към Дрезден. За лошите деца няма почивка.
Вчера Стънски ме отнесе към Уго-то да се наплюскаме като свинчета без звънчета( но пък с МР3-ки) и след това да погледаме как си уреждат хората живота в Манхатън, демек гледахме Сексът и градът. Занесохме се ние и гледахме и плакахме, между сълзите се смяхме. Филма е весел. Има интересни лафове и много случки, като за още един сезон на сериала. Може би трябваше просто да направят още един сезон. Та в общи линии Кари и Тузара решават да се вземат най-сетне и да ни спестят още много Брадшоу-сълзи, но преди сватбата той отново се колебае и съответно не отива. Тук идва чуденката, защо по-дяволите на мъжете им е толкова трудно да разберат коя всъщност е жената на живота им?!? Кари циври и е съкрушена (точно като в сериала). И ние циврихме с нея. Май не трябваше да го споменавам този факт. Аз минавам за курава мома. Е, накрая всичко се оправя покрай един чифт обувки и дрешник. Те се женят в кметството без гости, но пък за какво им са? Обикновено те заемат много място, трябва на всички да се усвихмаш...Ами останалите...Саманта зарязва Смит, Шарлот ражда, а Миранда първо се разделя и после пак се събира със Стийв...С две думи Happy end. Но може би "поуката" в тази типична женска история със сълзи и сополи е, че най-ценните неща са най-елементарните и дори простичките и ... най-важно е да намериш любовта. Клише, но е истина и е поуката в 90 % от историите с тон сълзи и сополи.
Изобщо не звучи като хубава критика май?! А филма ми хареса...

Много ме е страх. Остава толкова малко...Преди 10 мин си запазих билет до Дрезден. 23 юли е датата. Хъх

Теория

В съзнанието ми звучи една много нежна и хубава песен, но не я знам коя е тя.
Живота е странен, странни сме и ние, които го живеем. Ще си направя календар с усмивки и ще налепя снимки по него с хората, които обичам. Защото без тях съм просто поредната биологична единица, която се опитва да си остави ДНК-то след себе си. Няма значение какво си мислиш, от какво се вълнуваш ...ако то си е само за теб. И сам война не е войн, всъщност. Стадо

Всъщност аз съм толкова саможива, че почти си се стремя към самотата. Не споделям, не се притеснявам ако няма на кой да се обадя или никой не ме е търсил 10 дни примерно. Не обичам някой да ми се влачи, да ме изпращат до нас "щото съм момиче". Обожавам да стоя сама вкъщи, да си пия сама вино и да чета или да гледам нещо много яко. Но явно остарявам... и понякога ми се иска да се споделя, поне на теория.

Les Miserables

Нещо се вдъхнових тези дни!

Skin feat. Maxim

Из чата...

Говорим си с един колега и той ме пита дали няма да се омъжвам скоро и понеже аз казах, че не ме щат коментара му беше следния:

ako ne viziq imas pone cici
[14:17:23] BIOTECHNOLOGY каза: izpolzvai gi
[14:17:26] BIOTECHNOLOGY каза: (y)
[14:17:46] BIOTECHNOLOGY каза: a i kat individ si ponosima
[14:17:57] BIOTECHNOLOGY каза: taka 4e se probvai

Едно от 10

Едно от 10те неща, за които благодаря на съдбата, че не ми се случиха е...., че не влезнах медицина! Колко страдах тогава само аз си знам. Ред сълзи, ред сополи. В последно време обаче осъзнавам, че повечето лекари, които срещам са коравосърдечни надувковци/ надувки и хич не си разбират от работата. Ще подчертая дебело че не месля, че всички са такива, а просто различните от тази група явно не ги срещам...
Моя племеник Митко имаше висока температура няколко дни. Докторката каза, че е херпангина. Ок, ама му излезна обрив и температурата падна. А то е събота...., а тя не може да го прегледа понеже е събота, а прегледите и за месеца са свършили и здравната каса няма да и плати и...Сестрами отива в един друг център, където лекарката без да го прегледа и базирайки се на слуха, че в момента има бум на скарлатина казва, че вероятно това е болеста. Взема се гърлен секрет и се изписва антибиотик. После д-р-то изпада в чуденка дали не е по-добре да се вземе секрет в понеделник заради нещо с в лабораторията. Изкача втора чуденка - "ако му даваме 3 дни антибиотици възможно ли е резултата да се компрометира?" И тя се обажда на своя приятелка да иска съвет. Моя чуденка : ако стрептококът не пукне от този антибиотик за какво го пиеш аджеба?
Излиза резултата от гърления секрет. Няма нетипична флора. Д-р личен лекар все пак казва, че видите ли, не че тя го е прегледала ама в лабораторията може да са объркали нещо. Не иска да го гледа, здравната каса няма да плати. През цялото време аз стоя вкъщи понеже това е сериозно заболяване и не мога да рискувам здравето на колегите си и техните деца.
Д-р личен лекар се съгласява да го прегледа. Не може обрива да е Roseola infantum, нe e HHV-6 или 7. Не знаем за тях! Описани са след датаа на дипломирането ни. Викаме дерматолог. Той преглежда детето от 1 метър разстояние. Не го пипа, но след "прегледа" си мие ръцете. Кеф! Не е скарлатина!!!!! Четири дни той пие антибиотик. Аз не ходя на работа. Всички въкщи пощуряхме. На никой не му пука.
Ако бях станала такава щях да се гръмна.

Статистика

Та така драги приятели. Миналата година когато имаше протести на младите учени четях по разни форуми изказвания от рода " ами прав ви път като сте толкова талантливи. Ми намерете си работа в чужбина". Щото явно хората от тази сфера се имат за голяма работа или са давалаи такъв вид. Или пък като цяло се разглеждаме като излишен елемент. И какво би спечелила нашата велика държава ако още 2000 млади хора си отидат? Предполагам не много. Но то вече се случва. Повечето млади хора от нашия институт вече стягат куфарите и явно тук ще останат само завеждащите секция. И не е ли тъжно. Може би по-тъжното е, че малко от тях ще намерят причина да се върнат. Не е ли тъжно? А автотрофното хранене още не ни е присъщо.

Детство мое!

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Честит празник на всички, които не са загубили лапетийското в себе си!
Айде, големи да пораснем!

Просто наблюдение

Преди малко се загледах в самотната птица, която лети над моя блог и това май съм аз.

Май май винаги е луд

Децата завършват училище. И са много щастливи, диви...Ние бяхме по-кротки. Трябва ли да се радваме всъщност? След като приключих с училище, заминах и преживях толкова много неща тук (София) и продължавам тъжно да се влача по тесните, на затова пък претъпкани улици с непознати лица...Ако можех винаги да бъда на 16 по онзи начин по който бях тогава. Но уви. Живота тече и нищо не е същото. И никога няма да бъде. И се питам дали поне някога ще бъда поне на 50% щастлива като тогава. Да знам че родителите ми са добре, има човек, който аз обичам и той ме обича, точно такива каквите сме, резултатите от заниманията ми са добре, имам толкова приятели, че не мога да направя и 2 крачки без да се сблъскам с някого...и всичките са страшно печени. Това му трябва на човек. На мен това ми трябва. Може би искам прекалено много, граничещо с всичко.
Най-странното е, че миналия ден минах покрай един булченски салон. Това всъщност не е странно, понеже човек минава покрай какво ли не...Загледах се във витрината и имаше една много семпла рокля. И ми стана кофти. Може би никога няма да облека такава. Всъщност странно е понеже до този момент не съм осъзнавала, че ми се иска. Прииска ми се да влезна и да я меря, ей така, да си имам една снимка. Да не се окаже че не съм навличала такова нещо. По принцип не съм фен на тези събития.
Възможно е и да откачам. Възмажно е пък и сега да ставам нормална.

P.s. около 24 май винаги ме наляга страшна носталгия за ученическите години. Около тази дата преди доста време започна първата ми връзка, която до момента е единстевената, която наистина си е струвала.

James Blunt - Same Mistake

So the world turning in my sheets and once again, I cannot sleep .
Walk out the door and up the street; look at the stars beneath my feet.
Remember rights that I did wrong, so here I go.

Hello, hello. There is no place I cannot go.
My mind is muddy but my heart is heavy, does it show?
I lose the track that loses me, so here I go.

And so I sent some men to fight, And one came back at dead of night.
said he'd seen my enemy. Said "he looked just like me",
So I set out to cut myself and here I go.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake again.

And maybe someday we will meet, and maybe talk and not just speak.
Don't buy the promises 'cause, there are no promises I keep,
and my reflection troubles me, so here I go.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake again.

Saw the world turning in my sheets and once again I cannot sleep.
Walk out the door and up the street,
Look at the stars. Look at the stars, falling down,
And I wonder where, did I go wrong.

Момчето (Пешо) си отива...

Не става въпрос за вътрешния ми глас. Но няма да е и чудно ако и той ме напусне в някой момент. Не че Пешо напуска мен. Поредния ми млад колега, притиснат от финансовите простотии търси по-добро място за изява. Кофти. Нищо че си признава за самопродажбата си. Може би прави правилния избор. С толкова кинти не може човек да свърши каквото и да е. Верно че се превръщаш в продавач в другия случай. Пък знае ли човек...Виното е добро, особено когато тече във вените ти.
Притиснявам се, притиснявам се най вече, че ще замина скоро и може би няма да намеря причина да се върна. А това е тъжно, тъжно е да бъдеш безпътен и изкоренен. Цял живот, цял един глупав и обикновен живот в търсене на нищото. Като скъсана снимка, отлепена от стъклото на студения прозорец. Търся специалния поглед в тази снимка, опитвам да видя себе си, но мен ме няма. Няма ме в отражението на себе си. Празно е дори в претъпкания тролей. Тъжно. Гледам за втори път един и същ филм, но той е трагедия, а отворения край предстои в третия прочит на историята. ...безмислена също като първата. Филмът е екшън с проблясъци на тъга. От онези екшъни, в които става въпрос за нещо. Но без главен герой.Герой от много време не се е раждал. ...има само тъга.

Слънцето грее, птичките пеят...

Слънцето грее, птичките не пеят, понеже им е прекалено горещо предполагам. Аз се радвам. Обичам си ризите с къс ръкав.
Ще заминавам месец по-късно от плануваното за Германия. Има малко проблеми с настаняването, но аз не страдам. Тъкмо ще свикна с мисълта и ще си преговоря по-добре граматиката и думички. Пък и имам толкова друга работа. Сестра ми също е щастлива от това отлагане...
Инчето ще се омъжва. Ще се ходи на сватба и ще се тропкат хорца. Колко обичам само! Купон! Да видим този път кой ще гушне букета! Имам малки чуденки вътре в себе си относно подаръка. Все ще се роди нещо в моята кратуна до 7-ми.
Чета Романа на Яворов за пореден път. Любов от различни гледни точки, ревност, себеотдаване...или просто егоизъм. Честно казано обаче неговите любовни истории са ми образец за това какви не трябва да са отношенията между двама души. Спят вечните води, безбрежните води бездънни... Живота може и да не бъде толкова трагичен.
В неделя с моята жена, обичната Марина, се лигавихме поне 4 часа в Борисовата. Лежахме на тревата в очакване на някой кърлеж, топихме крака в Ариана и после хванахме една лодка на стоп, люшкахме се уважавайки творчеството на Черно фередже и други знайни и незнайни поети. И може би точно такъв трябва да е живота. Да ти е гот, да срещаш хора, с които да ти е гот!
Айде да ни е гот!

Мечтала жабата да бъде принцеса или стремежа към недостижимото

Видях сладката инициатива и въпреки тотално отвратително ми и несериозно отношение към нет пространството в последно време, съм "предизвикана", за което съм много благодарна. И започвам да мечтая...
1. Мечтая ужасно много задачките ми за деня да са: четене на книги, слушане на музика, четене на книги, музика, чаша бира с приятели....т.е. да съм рентиер или богата небрежна наследница...
2. Искам да имам много силно развито шесто чувство. Искам да общувам с починалите си баба и дядо понеже те много ми липсват.
3. Мечтая да плувам в някое много красиво планинско езеро с кристално чиста вода.
4. Искам когато искам и съдбата да не се гаври с мойте искания. :)
5. Искам да имам рокля с перка и когато си поискам да мога да летя....тва беше на Милена. Всъщност мечтая да имам смелост да мечтая повече!

Ха