Как да ошаматиш англичанин

1. Каниш го на парти в Бараката
2. Черпиш го с порядъчно количество алкохол от всякакъв тип.
3. Не го оставяш много много да спи. Имам предвид говорене на тоз прекрасен език, а не туй-онуй, което кара хората за се потят и да издават странни звуци.
4. Събуждаш го към 10 часа с кафе, после още едно и понеже сте пили поръдъчно и не се е спало много много правиш още веднъж по чаша... кафе.
5. Човекът просто си колабира!
6. АААААААААААаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
7. Добре че има хора, които се сещат да повикат линейка. Доки идва, преглежда всички наред понеже никой не знае къде се намира с изключение на въпросния колабирал джентълмен, който отговаря, че определено знае, че се намира на пода.
8. Очудващо, но всички са живи...
На следващия ден колабиралите правят кекс за здраве! Странно, но въпреки колапса той не е започнал да говори по-бавно, което не е добре за мен. Ще трябва да се опита отново явно.

За по- пълна информация може да се обърнете към ошаматения и ошаматващата Марина.

Открийте 10те разлики

Пазете се! Отново ще хленча!

Спомням си за себе си преди 4 месеца. Дам, готвех се да заминавам за Дрезден. Да забравим за този период!

Спомням си за себе си по същото време миналата година. Работа... Работата въврвеше, още учех, Георги, техните и разни други хора наоколо. И всичко изглеждаше толкова добре. Бях прекарала 20 много мързеливи дни при майка и татко. Спях или четях книги. Дори за пореден път Романът на Яворов. Разходки в Борисовата, Марина, бира, пържени картофи... Дипломната ми работа, която никак не вървеше и много ме измъчи. Ама само това май ме мъчеше по това време. Но не беше чак толкова. Просто трябваше да се стегна, да помисля, да прочета някои неща и така то се получи. Да кажем, че не беше перфектно на края, но пък кво значение има щом на мен не ми пукаше толкова много.
Митко започна да вилнее, да развива детската си дивотия.
Да кажем, че нещата не бяха отлични. Дам, сега се сещам и за други простотии по това време, но в себе си носех прекрасното усещане, че нещата ще се развият към по-добро и не спирах да се надявам.
Спомням момента, в който осъзнах, че животът ми тръгва към по-добре. Прескочих едно препядствие и намерих красиво цвете след това. Оказа се, че има много цветя и аз не спирах да търся нови и нови.
Зимата дойде и всичко овяхна. Препядствията са ми добре познати и многократно прескачани, а сега по незнайна причина не мога да ги прескоча. И цветя няма.
Дъно? Хм, под него има купчина фекалии и гнилоч с червеи и други гнусни животинки. Малко под тях е един слой с черва и други дреболии. И малко по-надолу съм аз в целият си блясък

Искам просто живота си обратно. Искам отново да се усмихвам. Искам отново себе си, такава каквато знам, че съм. Вече съм един пълен идиот и не мога да се понасям

Дупка

За пръв път в живота ми искам да избягам от работното си място. Искам да се скрия или да спя с дни, което е почти едно и също. Не съм се чувствала по-безпомощна никога. Не знам какво да правя ама наистина. Опитах какво ли не, а проблема сякаш не се решава. Сякаш ... не знам от къде идва, кое е причината за тази идиотщина, но направо ме побърква. А работата е обикновено моето обежище. Обикновено е еиднственото място, където нещата се развиват не така зле. И сега няма на каво да се подпра...

Среднощно

Днес спах целия ден и сега не ме лови сън. Колко интересно. Прави ми се нещо и нищо не ми се прави. Потънала съм в спомени от нормалния си живот. Спомням си как се чувствах миналата година по това време. Тогава не предполагах, че ....
Вчера, когато се прибирах от работа, валеше много приятен и лек дъжд, а слънцето още грееше и под сивите облаци беше светло. Красива гледка... а от другата страна се появи прекрасна дъга. Запечатах спомена за някой друг момент. Говори ми...
Майка ми вчера ми каза да не си търся гаджета сред немците (не че те са приритали за мен) понеже не искала внуците да се казват примерно Гертруд или Фриц...
Какво се случи зад океана. Американците, тези светли хора, нещо го загазиха. Мда, нищо не е сигурно на този свят. Чудя се дали някои мои познати ще решат да се приберат при това положение? Едва ли.
Май очите ми започват да се затварят...
Утре ще получа лютеница и кори за баница...

Here comes the rain again

Here comes the rain again
Falling on my head like a memory
Falling on my head like a new emotion
I want to walk in the open wind
I want to talk like lovers do
I want to dive into your ocean
Is it raining with you

So baby talk to me
Like lovers do
Walk with me
Like lovers do
Talk to me
Like lovers do

Here comes the rain again
Raining in my head like a tragedy
Tearing me apart like a new emotion
Oooooh
I want to breathe in the open wind
I want to kiss like lovers do
I want to dive into your ocean
Is it raining with you

So baby talk to me
Like lovers do

Here comes the rain again
Falling on my head like a memory
Falling on my head like a new emotion
(Here it comes again, here it comes again)
I want to walk in the open wind
I want to talk like lovers do
I want dive into your ocean
Is it raining with you

Барак парти

Нека опиша един много типичен петък в баракат с някои вариации.
1. Прибирам се почти веднага след кернцайт, понеже е петък... Ядосала съм се вече как инкубирах клетките си 15 мин повече от необходимото с MgCl2. Центрофугата беше заета, всъщност всички центрофуги, точно по закона на Мърфи, бяха заети. И така, човек не знае компетентни ли са му клетките или съвсем не. Което ще рече, че в понеделник всичко от начало.
2. Прибирам се и пия едно кафе за успокоение. Нямам нет. Решавам, че няма по-подходящ момент да легна и да закъртя здравата.
3. Събуждам се към 8 часа и решавам, че трябва да гонвя. Кво готвих... нямам спомен.
4. Появява се някой с алкохол. Гледаме филм и пием.
5. В някъм момент филмът вече не е интересен. Започват разговорите. Стиге се до сексът... и ние сме момичета, а не носим поли. Трябва да носим! Как така!?!? Дълъг спор. Някой се появява с костюм само, за да сложим поли... дълъг спор...
6. Прежалваме се, слагаме поли. Излизаме от стаята, а те ни чакат с фотоапарат. Поредица от снимки с всеки, който не е виждал момиче с пола. Нелепо е.
7. Преобличаме се, разбира се, на пуснати щори. Някак след това изпълнение се чувствам като в основното училище.
8. Само след два дни вече се говори за купона- две момичета с поли и разни мъже с вратовръзки.
Добре де, беше забавно, а защо си мисля, че е супер нелепо?

Вариацията беше в часта с полите!

В гонене на вятъра

Ето го и поредният мрачен ден. Все едно е погледнал в сърцето ми и е решил да копира. Знам че е тъпо. Знам че съм тъпа... Аз съм в един от много красивите еропейски градове и все пак ми е тъпо. И колкото и да е странно ми се иска да си бъда вкъщи. София или Кърджали, не знам точно. Отново ми е много смачкано и май всички са се наговорили да ме смачкат още повече. Знам, че обикновено не ми върви в останалите сфери на живота, но с работата не съм имала проблеми до сега. За пръв път се чувствам несигурна и не достатъчно сръчна. А ТАМ всичко е много различно. Не ме съм на върха на щастието в бг, но тук, повярвайте ми, тъгата има друго измерение.
Толкова е куцо, тук не готвя вкусно! Не достатъчно! Не разсъждавам на време. Правя разни неща без да мисля, което е супер, ама супер тъпо. И после си нося последствията, разбира се. Сякаш тук никай не ме чува. Сякаш нямам сили вече да говоря. Не мога да се боря вечно! Но искам да избягам, да изтрия всичко до сега. Ако знаех само как ще се развият нещата щях да... не знам, щях да (15 минуте стоя и гледам монитора. нямам идея каква щях да... )
И постоянно се вайкам.
Тук трябваше да е весело, да е спорно, да хм, трябваше най-сетне да съм малко щастлива. Но не съм, за пореден път... И вече се наситих. Но не знам къде да търся щастието!

Швабско

Свидетели сте на поредното включване от швабско! Поредната мрачна събота. Снощи тук имаше отново купон. Бях заспара така сладко и към 1 часа бях най-безсрамно събудена от крясаци в коридора. Хората се опитваха да прикоткат Доминик към партито, но той отказа. Аз щях да стоя само 20 мин и си легнах към 6 часа сутринта.
Леко съм депресирана. Имах проблем в лаба с един студент, на който се доверих нечовешки много, а той замърси един от ензимите. Отне ми цяла седмица докато открия тъпия проблем. И най-веселото е как след поредния му неуспешен опит да получи чист продукт аз му теглих една майна и казах, че аз ще го направя. Та след това и моят продукт не беше чист и той си отдъхна, че вината не е негова. А аз щях да полудея! Н Понеже имам две възможности - или да изхвърля всички химикари, с които работя или да тръгна да проверявам кой е замърсен. Благодаря на Томас-един от малкото хора, с които прецених, че мога да споделя, за помощта му. Обсъдих с него проблема и той ми даде неговите химикали за пробата. И така открих проблема. Никой не разбра освен Томас.
Тук е студено и тъмно, но срещам повече българи, което е добре за емоционалното ми състояние. Вчера цял час си говорих с един Христо, който е древен за мен и има 3 деца, но е свеж. Бг хората са свежи, както и всички славяни, които срещам тук.
Наще много ми липсват, но вчера майка ме изнерви по телефона. 10 мин ми разправяще, че трябва да си търся мъж! Е, като не си харесвам какво, по дяволите, мога да направя. Просто не съм влюбчива. При мен е трудно. Не пускам, въпреки че италианката тук вчера ни обвини с другия българин, че сигурно ще се праснем само понеже сме българи! По дяволите! Това причина ли е? По дяволите. Секс! Писна ми от това и се отказвам от него за винаги! Така и така съм си почти фригидна!
Другата свежа новина е, че другата вещица чака дете и ще бъда кръстница. Първо се шокирах и изпуснах два статива с над 200 малки епруветки на пода. Не ме питайте как ги наредих! Ами не знам. Всичко се променя при това положение. Но животът продължава. Сега няма да можем да се потаем като свободни електрони по цял ден, но ще го преживея. Все пак...
Нещо което ме отнесе... последният човек, който ми разтуптя сърцето, а това при мен се случва много ама много трудно, си е намерил мома. Това е хубаво... за него! Не че съм имала някакви надежди за него, но ми стана кофти. Ами пожелавам му всичко много хубаво и дано тя е правилната.
Ще пия кафе!

Размисли и пасти

Здравейте драги радиослушатели!
Живея, опитвам се поне! Вчера получих компютъра си и се радвам. Някак се чувствам по-малко задължена да поркам. Тук се порка. В общежитието има още един представител на България и купонът се върти определено около него, а аз покрай него...и така се оказва, че българите в чужбина крепят купона. Забавно е понякога. Науката не е толкова скучно колкото някои си мислят. Даже тази сутрин един от лаба беше донесъл шнапс и пихме в 8 часа сутринта. Този швепс си е чиста ракия ама защо се излагат така с името.
Преди две вечери така хубаво се омотах с автобусите. За да стигна до общежитието трябва да сменя един път, но понеже често съм виждала първия автобус на една спирка, която е по–близо до общежитието реших, че мога да слезна по-късно. И изведнъш се оказах буквално на майната си. Обясних на шофжьора каква патица съм, а той така се зарадва, че ще има с кого да си говори... Та така поех по обратния маршрут и се прибрах успешно. И после така се напоркахме... Другите де, аз нося по принцип.
Работата е готина като изключим факта, че понякога се отнасят все едно хабя химикали на поразия, а аз съм толкова спестителна, че съм си стипца. Когато те прахосват на поразия няма нищо лошо, но когато съм аз, хм, тогава е най–ужасното нещо на света. А дори нищо не съм прахосала. Но почвам и аз да не си трая. Още повече, че вече подобрих качеството на приказване и разбиране.
Шефката ще бъде 3 седмици в бг. То хубаво за нея, но аз как ще го преживея не ми е много ясно. Лошото е, че в понеделник и вторник Мохамед и Томас, моите защитници, няма да ги има...Дано не е прекалено кофти.
Всички немски клавиатури са странни. Но тази е малко по-добра от обикновените.
Спи ми се. Но не ми се ляга, а прекалено ме боли стомаха, за да се отида при другите деца в общежитието.

Пиша глупости. Искам да напиша как всъщност се чувствам. Сякаш част от мен спи и само, чака благоприятна почва да се разбуди. От нищо не трепвам. Притиснявам се, но сякаш не съвсем. Радвам се, но не съвсем. И все още ме няма. И тук не се откривам. Спокойно ми беше първите дни, понеже се отдалечих от едни проблеми, но толкова бързо си създадах почти същите.

Където и да си...сменяш само местоположението и нищо друго. Ти си същия идиот, със същите проблеми (или почти) и ти липсват почти същите неща и не ти пука пак за това, за което никога не ти е пукало.

Лека нощ, мили деца! Мама иска да си оскубе мустаците!

Един месец по-късно

Такам... Не съм в България. Просто се сетих, че мога да попроменя настройките на компа.
След един месец живот тук трябва да кажа, че най-същественото е, че ... съм още жива. Не съм се променила. Малко съм по-меланхолична. Гошко, гордастта на Бараката (така наричат общежитието, а всички, които живеят там съответно са баракуди), е вече тук и наистина това ми топли сърцето. Мога да си говоря с него за каквото си поискам първо, понеже е супер интелигентен (дано се случи и на мен като порасна) и второ, понеже го говори този странен език, демек български.
Тук всичко е много подредено. Малко е като аутизъм- не можеш да стигнеш от а до д и да прескочиш или заобиколиш някои от важните буквички, а няма такива дето не са важни. Криво ми е, че протоколите ми ги гледат под лупа. Не се считам да безгрешна, но понякога изглежда все едно искат да ми тамерят грешка, ама наистина, за да докажат, че бг хората не струват или по-точно, че за не струвам.Може би е наистина изнервящо, че с щефката говорим на български. Може би си мислят, че съм специялна за нея, но това не е така. И знам, че няма да ми останат длъжни.
В бараката всички са готини, но не разбират от пица и по-точно от истинска пица. Приготвих една, а се оказа, че блатът им бил много тънък и леко твърд по краищата. Е гова е пица, по дяволите, не кекс!
Вече си намерих Пратчет на немски. Въпреки че на този език всичко звучи куцо, определето е по-добре от "Капитан Блаубер" (напълно 100% детска книжка, която една тук ми донесе чисто и просто за подигравка).
Чувам се с нашите. Още не съм си взела немска карта (каква изненада).
Та такъв е животът.

Chujbina

Chestno kasano tolkova mi e stranno cialoto tova polojenie. Predi 5 min rediah samotno tipcheta po kutii poneje mi beshe tolkova skuchno, che biah na kosum da si prehapia arteria s seriosen diametur i da saprelicham na kurvav fontan. Ta se setih togava sa edin star rasgovor s Milen predi 100 godini. As biah sduhana i depresirana... a toi me popita dali niamam priateli, s koito da se rasvlicham i rasveseliavam i rasbira se drugi neshta, kato porkane, pushene i isobshto e iasno sa kakvo stava vupros. Iavno ne osusnavashe, che sum doshla ot maina si raina i sum kato isturvana ot ludnicata. I nishto ne snam, i nishto ne posnavam, i isobshto ne prinadleja kum tova miasto. Ta sega e sushtoto. Ne che niamam priateli, imam, no vsushnost niama. Ili po-skoro te me niamat. niamame se vsaimno. Kolko mnogo niamane ima. Ta takava e situaciata. A dnes se setih, che e po-lesno da si sam v laboratoria, v koqto po princip rabotish sam, otkolkoto v ofis soshte 6 choveka vutre.
Chujbina

Mitaka na more

Do Chehia i obratno

tesi dni biah s edna sadrujna grupa fisici do Chehia. Ne snam tochno kude, no ima li snachenie. Beshe veselo. govoreshe se na kakvito si esici pojelaesh. V niakakuv moment sapochnahme i da se rasbirame.
Eto niakolko snimki :)

Bessunici

Dnes e 08.08.08! Shto ne se brakuvame po tosi sluchai?! Vsichki na tam sa trugnali, t.e. te se vrushtat ot tam kudeto as nikak ne shta da hodia.
Triabva li deniat da e specialen shtom e s tolkova osmici i mejdu tiah nuli. Koi snae ? As susvem ne. Snam samo, che mi se spi ujasno.
Biah sgotvila ot moite ljubimi kartofi i edna kitaika v barakata gi opitala taino. Snoshti tia reshi, che triabva da sme si drujki, sa da i prigotvia...Hum . Triabvashe da se setia sa skritata cel, kogato mi predloji palachinka na vecheria...Tc. Posledva dulug rasgovor sa Kitai i problemite na tasi ogrooooooooomna strana. tia beshe malko rasocharovana kogato rasbra, che Bulgaria e tolkova malka. Ta taka. Maodje Dun ili kakto i da se pishe e pich, a Dalai Lama e stranen tip, koito ograbva bednite kitaici. Predstaviah si go malko po-raslichno. No sum 4ela, che Mao e chista otkachalka. Imashe niakakva istoriika s vrabcheta. Kakto i da e. Vse pak govori do 1 chasa pres noshta i sega ne moga da si otvoria ochichkite.
Ne che svikvam ama se primiriavam.
Moito bivshe muj pak e precakalo neshtata s niakakva macka. Dano sledvashtata da mu se iskefi. Veche mu e vreme da se jeni. Stiskam silno palci.
Veche vsichkite mi priatelki islisat s jeneni muje. Tva e sarasa. Shto go praviat ( i te i mujete) nikoi ne snae. No vse pak im se kefia poneje si gledat jivota. A paticite kato men...
Shte si hodia...
Veche i as ne snam kude. Besputna patica krilata.

Lelia vi otkacha bavno no slavno

Ili tosi proces otdavna e prikljuchil.....

Veche ciala sedmica sum tuk. Minalia petuk vsichko vidiah sa pruv put, a sega imam veche tetratki i molivcheta tuk. Chetsno kasano imam oshte mnogo problemi s esika. Poniakoga taka se miksiram, che ne moga da obelia duma nito na nemski, nito na angliiski. V takiva sluchai leja na pogovorkata, che usmivkata otvaria vsichki vrati. Edva li tova vaji i sa otnesenia smiah. Kakto i da e. Vercheto pisa che ima satumnenie i ne gledahme tuka i ohkahme i ahkahme. Kvo puk tolkova? Slunce i pred nego luna :) vinagi kogato Metallica sviriat tuk se sluchva :) Ta taka. Slusham musika. dobre che porednia pencho e s men - vsichki uredi naokolo se kasvat Pencho shte snaete. Edin e Pesho i toi ima chesta da mi e vutreshnia glas. imahme edin Pesho v instituta i toi mi beshe osobeno mil po obiasnimi prichini-polsvah mu vsuchkata aparatura v laba....
Eh, ah , oh, uh ...spoks, ne pravia seks. prosto keks - Kuchen.

Koga si nasitina dalech

Eto me i men u nemsko. kakvo da kaja osven che sa sega ne mi haresva? Povecheto sa mili, no sa sega se chuvstvam islishna. i tova postoqnno pisane i chetene na latinica. Ujasno. Snaeh che shte e trudno, no ne predpolagah do kolko.
Inache dresden e mnogo krasiv. I Pilniz sushto. Ne se chustvam dobre. Tasi obshta kuhnia.... i vsichko ostanalo. Sa kvo mi triabvashe da idvam, vchera se sapitah. V bg imam takava samostoqtelnost pri rabotata. A tuk vsichki me rasglejdat kato vrag ili neshto takova. Moje v BG da e miserno, no tuk ti miserstva dushata, koeto e po-koftia variant. Osven tova Rosendorf e na kraq na sveta. Na edin chas ot Dresden i na 20 min ot nai-bliskia magasin. naistina mojesh da si umresh ot glad tuk. Sapochva grupovata sakuska, koqto nikak ne mi dopada. Vsichki tuka pluskat kato sa svetovno. koeto si e istinsko ispitanie sa moeto shkembe sus ne chak tolkova skromni rasmeri poniakoga, no osobeno sega ... Ok, stiskaite palci da oceleq. Niama da e lesno.

19,07

Вече не остана. Колкото по-близо е датата, толкова по-успешно забравям немския. Ха, трябва да е някакво болестно състояние. Родителите ми ще дойдат тук утре, за да ме изпратят и да ме стресират още повече. Не знам. Снощи, докато се прибирах от среща с поредния приятел, който ме изпраща няколко дни преди заминаването, осъзнах, колко много ще ми е тъжно за този град. София определено не е мечтаното място за живеене за мен и ми е било ужасно трудна да намеря тук среда, приятели, но се получи. И когато вървя по улиците често срещам разни познати, пием кафе, прибирам се късно заради спонтанни желания за купон. А в Дрезден никого не познавам...само Катрин и Соня, но те са ми шефове... И няма да срещам познати хора. И всички ще говорят на немски. И ще съм съвсем сама. Знам че звучи тъпо. Това е такъв шанс, а аз мрънкам и мрънкам и пак мрънкам. Пък и не е за вечни времена. Само 5 месеца. Стоян, снощи когато се разделяхме някъде по пътя ми каза "до след 5 месеца". Колко далеч звучи само, а?

Петък вечер

Най-обичам да ми звънне телефона, докато се прибирам към къщи и някой да изскочи с предложение за бира примерно. В петък Зори, която ми е бивша съквартирантка, предложи да спя у тях и да се повеселим като за последно. Това наистина ще ми липсва и кофтито е ,че чак сегаго осъзнавам. Естествено си изкарахме суперски. На другата сутрин тя ме събуди и каза, че трябва да свърши нещо рано и за това ме оставя да си спя. Но нали съм станала ранобудна, не ми се отдаде, ококорих се и почнах да се чудя какво да правя. Излезнах да си потърся кафе. Не бях ходила из Люлин по светло. Не ми хареса. Не е зле, но има много панел и още повече строежи. След половин час ми стана супер скучно и събудих Георги (бившият ми приятел), измъкнах го от тях и ходихме да пием кафе. Както и да е ...и понеже Зори още не се прибираше, а аз наистина вече нямаше какво да диря в Люлин се и обадих, че ще и дам ключовете някъде из моя квартал. Уговорихме се, разходихме се по магазините, изпаднахме в потрес от дрехите, които се предлага. Ужас, и аз ще измисля по-прилични... И след като се излекувахме от Shoppingshock със сладолед, решихме, че е редно вече да си ходим. ...и по пътя срещнах една стаааааара позната и пихме кафе и много приятно си говорехме. И изведнъж се появиха още други познати и аз се прибрах след 12 ...А майка ми ми каза тази сутрин, че вече не съм на 16 и може да не хойкам толкова... А на мен ми хареса, понеже от много време не съм ги вършила такива. Който срещнеш и хайде с него...Ама е гот

Предзаминаваща треска (и аз ги изплаках едни все едно ще мра)

Както 100 пъти до сега съм писала, на 23 заминавам. Вълнувам се, но основно ме е страх. Чудя се дали ми се ходи. Мисля какво ще правя ако не ми хареса или пък...ако ми хареса. Или по-лошото, ако не ме харесат. Дрезден. Малко ми се плачи и ми е тъжно. Мисля за всички неща, които не успях да направя в София, за родителите си и сестра ми, които остават тук и дори да са само 5 месеца, нас ще ни дели много голямо разстояние. Един телефонен разговор... Там познавам толкова малко хора и ще трябва да говоря с чужденци на чужд език и да пиша и всичко... Кондолизе Райс май в момента минава по "Цариградско". Разни аларми се разнесоха...Както и да е. Да е жива и здрава жената. Не мога да си събера мислите. Сещам се за някакви абсурдни неща постоянно. Почти мисля, почти не мисля. Такива едни. Толкова хора искат да се видят с мен преди да замина. А аз май искам да видя само някои или само някой... Но кой ме пита мен.