Стратегия на транспортното самозадоволяване

Градския транспорт в София, предполагам и в другите по- големи градове, като цяло може да се опише с две думи "голямо adventure".

Миналата вечер по покана на мои приятели от студ. град предприех "кръстоносен поход" към въпросното място. Дори мислех да мина пеша по Витошка, но нали беше късничко и незнайно защо реших, че с тролея ще е по- безопасно. В тролей № 5 се запознах с младеща , такава кавато е тя след 9 часа. Дам, и аз бях говедо, но то не беше скачане, викане, палене на разни нещица. Стреснах се от шумотевицата и когато се обърнах видях че те не са по- големи от 12- 13 годишни. Защо ли се чудя като в последно време постоянно се говори за това как се държат дечицата в училище, събличащи се момичета пред стаята на директора, побоища, дори убийство на 8 годишно дете от негов връсник...
Когато слезнах от тролея и хванах 94 вече бях по- спокойна. Дам... на една от спирките до мен седна човек на около 50 години. Вперил в поглед в момичето срещу мен, което беше със симпатично деколте и къса пола, той започна да се гърчи странно. Първоначално реших, че е с болестта на Паркинсон или просто има някакво друго неврологично заболяване. Учудващо, тиковете му престанаха, когато срещу нас седна едър, симпатичен младеж. Да , правилно се сещате, оказа се, чечовека обръщаше внимание на определени свои органи , прикривайки се зад "тикове". С момичето се спогледахме. Май и двете схванахме в един и същ момент за какво става въпрос, но не посмяхме да станем.Аз лично, понеже не знаех какво ще изригне...
Едва ли има човек на който да не му се е случвало да се опитат да го опипат в градския транспорт или да забележе как някой " обръща внимание на себе се" пред цялата тълпа. На мен ми се е случвало, веднъж дори забих шамар.
Когато кандидатствах бях на гости при сестра ми. Един следобед, докато пиехме кафе, поглеждайки през прозореца видях как един младеж се беше качил на прозореца и изпъчил гърди, развяваше мъжкото си достойнство. Тряба да е било поне 8 -ми етаж. еми озъптете си нагона, бе хора! Струва ли си да се размажеш за едната чекия? Оказа се, че наши приятелки , щедро надарени от природата, са се пекли на покрива същия ден...ето го и стимулатора. Та чекиджиите са навсякъде...по паркове и градинки, между етажите, в градския транспорт...Оказва се че новата цена на билетчетата от 70 ст. включва и допълнителни екстри....
Абе, нямате ли си бани?

Голямото гъбаркане

В понеделник трябваше да се видя с един човек... Не бях много навита. По- скоро смутена дали ще се представя добре пред такъв авторитет. По пътя ми се обидах обаче, че въпросния господин не може да ме приеме, понеже имал друга задача за момента и се налага да изчакам. Разбира се се съгласявам, нямам избор. Леко ми олекна, но само за момента. Просто се удължава периода до срещата, но проблема не изчезва.
Реших че все пак деня ми не трябва да е напълно загубен и отидох във факултета да се запиша за магистратурата. Пред стаята на любимата ми секретарка вече имаше "един концерт" народ и списък с 48 човека, които са преди мен. записах се и аз и седнах в кафето. Влезнах при милата ми секретарка едва в 5 без 20. За пръв път в живота си я съжалих. Наистина изглеждаше като пребита. Винаги ужасно се заяжда с нас и се чуди как да ни усложни ежедневието. Ама явно днес и беше дошло толкова в повече, че даже нямаше сили да се дзвери.
Вторник трябваше да бъда на една лекция организирана от НМБ относно обновлението в млекопреработването по европейските стандарти. Вмъкнах се МЗГ използвайки прословутата си прилика със систър, намерих тъпата стая 400, която верно е забита в най- шибания коридор, който е на майна си райна и се стига с некъв си асансьор дето е след ъгъла, който...уф. Мацката която ме покани на тази лекция я нямаше. Чакам да се появи, ама уви. Лекцията почна и вместо очаквания скучен разговор за квотите оня започна да ни осведомява за рибовъдството. Оказа се че само аз мисля, че за мляко ще си говорим. Изнесох се бясна след първата почивка. Въпросната мацка ме гъбарка вече за 3-ти път сигурно...ами повече няма да и се вържа. Изобщо не ме интересува дали ще ми предложи работа или не. За такъв шеф трудно ще се работи. Едва ли щеше да и коства нещо да ми пише един мейл поне да не се разхождам.
Днес ни беше първата сбирка на магистрите. Малко ми е тъжно. Липсват ми колегите от бакалавъра. Тези тук всички са молекулярни биолози и се познават помежду си. Малко се чуствам отритната. Освен това ми изглежда доста по- страшно от бакалавъра. Таз дипломна работа ме стряска ужасно. Дано се справя. Уф ! Дори не мога да се ориентирам за евентуална тема или поне насока.

Стискам си палци

Малко ме е страх за утрешния ден. Исках да се чуя с майка ми, но няма да е безпокоя повече за днес. Погледнах си хороскопа, но е толкова опоскан, че профанските ми знания не помагат никак.
Ако беше по- нормален период от денонощието сигурно щях да посвиря, но уви. И без това съседката иска да ме провеси отнякъде като съхнеща цигулка. Така ги подреждат и в магазините. Винаги са ми изглеждали като мъртавци...сякаш казват "свали ме оттук и аз ще свиря за теб...помогни ми да оживея".
Защо трябва да се срещам с този човек? Уф! Мразя това чуство. Чуство на страх.Не е страх, а притиснение премесено със съмнение за положителен изход от ситуацията.
Не мога да повярвам, че дланите ми се изпотиха.
Ще трябва да си стискам палци :) Да видима дали ще ги потроша от стискане.

Лелини истории

Нямам търпение да приближи декември. Става студено, това е кофти, но в началото на декември чакаме едно сладурче. Днес му донесаха леглото. Знам че ще плаче и живота ще бъде свързан предимно с миене на дупета и сменяне на памперси. Не знам как мога да го обичам като единствената представа за Него е дебелото коремче на сестра ми и доста неястни снимки от ултразвук. Искам вече да купувам бебешки дрешки и дрънкулки. Няма да го направя,поне не и до средата на месеца, защото съм страшно суеверна.
Дам, още не се е появил, а вече ме разтапя :)
Дано всичко е наред и да мине безпроблемно.

Есента си е тука, даже замирисва на зима и на истиски студ. Вчера направо ми замръзнаха ушите (нали са огромни, та все се развяват срещу вятъра) докато се прибирах.
Безцелно, всеки ден се разкарвам до университета та да видя дали оназ световна заповед вече е излезла. Вчера бях свидетел на един скандал подходящ за "господари на ефира". Колежка с по- нисък бал е получила държавно място в една от магистърските програми, а тази която има цяла единица отгоре е класирана при платените бройки и е решила да вдигне факултета, но да не оставя нещата така. Така и трябва. Не ти е нужна да търсиш с лупа несправедливостта. Дано нещата се наредят, но мен ако питат нито едната не заслужава държавна субсидия.
В общи линии в момента нищо не се случва. В някво очакване съм. Странно, но си поднових контактите с хора, които смятах, че едва ли някога отново ще видя. Срещам ги навсякъде- по улците, в нета, в кафета....Нещо се случва :) въпреки че ми харесва.
Всичко което ми се прави в момента обаче е ...една много хубава книга. Имам нещо под ръка за номерология и кабала, но май не точно това ми се чете в момента. Трябва ми нещо, в което да потъна. Иска ми се да си почина хубаво от всичко. Колко абсурден е света, в който живея, в това се убеждавам всеки ден. Слуша ми се Skin, иска ми се с приятелчетата си да седна в парка и да си пеем някое старо парче. Искам всичко пак да е толкова просто.
Дам пак отпраших в оная посока дето не я харесвам много.
Искам да съм на снимката

По родните места...

Преди около седмица и нещо с батко решихме да се прибираме в... както казва една моя приятелак " аре, кой от къде е ....". Та тръгнахме значи. Пропуснахме отбивката за Пловдив, замотахме се малко, но благодарение на баща му( този човек е като атлас ) успяхме да се приберем и при това не закъсняхме прекалено, че майка ми да задава странни въпроси.
Следва:
Действие 1 : Всички се радван че съм си вкъщи.
Дази седмица беше изпълнена с много емоции от срещи с хора, който не съм виждала от много време. Наталия си е все същата и добре че е така. Видях се и с братовчедка ми Ина и след това и двете отидохме на репетиция на оркестъра. Там свирих ... 8 години. По мое време :) бяхме поне 20 и повече. Сега са останали 9 цигулки. Но трябва да се признае на Филипов, че и при това положение резултата е добър. Посрещнаха ме много топло :) Прииска ми се пак да съм на 15, да си стоя на моя стол, ей там , на третия пулт. После ходих на един концерт по случай Деня на Кърджали. Тази прогарам я бях гледала :))Някои неща не се променят.
Същата вечер водих доста странен теологически спор с приятелка на Инчето. Хех бях малко арогантна. Много съжалявам че понякога се паля така.
Хех и на 21 , който е деня на Кърджали, решаваме с майка да купим :) чушки щото ми се ядеше домашна лютеница. И минаваме с майка през центъра съвсем неглижирани щот нали за чушки отиваме...и на централната улица- парад на училищата! Есетествено виждам половината си учителки и няма как едно здрасти да не има кажа ама се усищам как съм с облечена като за тенис :) пък то парад някъм се състои. Веселба
Целия ми престой там обаче мина под знака на притиснението и неизвестността от това какво ми предстои когато се прибера в София.
Трябва да престана да се притеснявам.

Кво да кажа

Хороскопа ми е много лош. Личния. В почти всички месечни хороскопи октомври е успешен, но като си гледах личния...не разбирам чак толкова, но...Все пак наистина се случват кофти неща. Скоро всичко ще свърши. В общи линии не съм очаквала и да се наредят добре. В живота ми винаги така се е случвало- мога да полагам огромни усилия, старание, уж стигам до някъде, после се спъвам на финала, толкова болезнено че просто нямам сили да продължа. Не съм и очаквала да се случи по друг начин. Дано всички, които злобееха сега да пируват. Е, ок, не успях. Дано ви е сладко. Наздраве

Не пак , отново

Пак! Все пак нещата са си такива и аз няма какво да направя. Не мога да разбера с какво точно съм го заслужила. Тъкмо бях решила, че нещата започват да се понареждат и сега отново съм на дъното. Лошото е че вече нямам сили да се боря срещу невидимите стени и телените огради. Не ми се и иска. Омръзна ми. Не виждам смисъл. Не мога да дишам, да вярвам. Няма в какво.

Реалити ужаси

Днес гледах ББ3. Едва ли ще повторя. Не обичам да давам оценки за хорското поведение. Не е моя работа. Нито за интелекта им- винаги има някой по- умен от теб , който също би оценил не много положително поведението ти и размислите ти. Но онзи селски гъзар...Не го познавам, по принцип не изпитвам отрицателни чуства към никого, но него го ненавиждам. Всички са отвратителни. Проява на най- долното човешко поведение, избиване на комплекси, нисши страсти...
Пеньо- образа на различното, непознато, отхвърлено дори и от себеподобните си. Гаро доказа че е арменец. Съчуствам му. Трудно е да носиш дамгата на некрасивото лице и различното от т.н. "нормално" поведение. Радвам се че не ми е пукало никога за това че формата на носа ми много напомня тази на Пеньо. Надявам се да оцелее и ако иска операция толкова, мечтата му да се сбъдне. Както и всичките му останали. А болката му. Винаги ще я носи в себе си, за жалост е нежна душа.
Панайот е типичен "мъж". Бас държа че е девствен или свършва за секунди. Толкова комплексиран човек рядко може да се наблюдава. Виждаме съвсем добре че скоро е слезнал от дървото. А отчаянието му е толкова горямо че се лепва за всяка мома, която се доближи до него. Бабата успя да го възбуди за 10 сек. Тоя човек не е виждал цица.
А после се състезаваха да уригат. Колко горд беше селския дръвник от завидните си умения в тази област. Срам ме е , че така и не успях да изуча това изкуство! Защото то е изкуство и когато Панайот изригва спортния си хъс и дава всичко от себе си, всички трябва да замълчим и да се възхитим на таланта му. За жалост единствен.
А бременната- как може да пуши цигара след цигара точно в периода, в който се подготвят белите дробове на бебето. Имах познат, който като дете беше преживял повече от една операция на сърцето именно заради страста на майка му към цигарите. Такива хора ...не знам какво да кажа.
Стига съм ги съдила. Както казва един мой много обичан преподавател "всеки е ексцентрик по своему". Всеки носи отговрност за себе си и поведението си. Дано и Нова тв се замислят над това.

Направо съм си изрод

Ще ми се да напиша нещо.
Пак ми е тревожно. Нещо не е наред. Отпуснала съм се, зарадвах се, а още не му е време. Страх ме е че няма да си свърша работата докрай и отново няма да стигна до желаната цел. Дори ме е страх да мисля за това. По дяволите. Пак ще се прецакам. Но кво си прави човек сам, друг никой не може да му направи.

Баклава

Вече съм баклава :) Когато го споменах на един приятел, той ми обясни че всъщност повече ми отива да съм щрудел :)
Доживях и аз да си завърша висшето образование. Няма да си кривя душата, много се радвам. Радвам се че имам 6 на държавния си изпит. Беше ми го пожелал един преподавател на последния семестриален изпит, който взех също с 6 :) Наистина се радвам. Надявам се това да е началото на един по- красив период от живота ми. Пожелавам си го.
Благодаря на всички, които ме изтърпяха геройски през този период. Задачата им не беше никак лека.

Just let the sun

I walked into the sea
Those waves, they came for me
Egged on by scarlet sun
But I will never burn

My eyes stay liquid free
Not phased by chemistry
The whole nine yards I see
Striding through the haze

Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home

Just let the sun
Shine on your face

Special, these dirty deeds
That floods my pretty dreams
I snap awake from love
Relieved I'm on my own

Fearless and tacky free
Guided by empathy
Still you're not lost on me
I still smell the sea

Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home

Just let the sun
Shine on your face

You'll make it (x3)

Ooh, just let the sun
The sun
You just need the sun
The sun
Ooh

Just let the sun (just let the sun)
Shine on your face (shine on your face)
Only the darkness blinds your way (only the darkness. blinds your way)
You take it easy (you take it easy)
You walk on your own (walk on your own)
Look for the sunshine you'll find your way home (look for the sunshine. find your way home)

Just let the sun
Shine on your face

Big Brother 3

На 18. 09 стартира третия сезон на Big Brother. Отново се залага на простотията.
Кой е вътре?
1 Някъв ръгбист. Трябва никак да не ти върви в спорта, за да си позволиш да се излежаваш три месеца и в крайна сметка да заприличаш на отпуснат чувал с картофи. Но все пак този изглижда да е най- интелигентен.
2) Някъв барман, който е бивше гадже на 3)Дияна или нещо си там- студентка в НХА. Приключили са връзката си с бой.
4)Баба Виолета- Къде отидоха онез мили бабки, които плетат пуловери на внуците и пържат картофки за обяд?Колко нещастни са днешните деца. Малко от тях ще имат късмет да имат една " истинска баба"!
5)Тройно нападение. Тризначки в шоуто- много тъпи и руси. Речника на първата се състои от "ахам" , "мъъъъъ", "да", "не" и "разбира се". Невероятно представяне- " Не обичам да работя, никога не съм имала намерение. Обичам да пазарувам и да ме издържат" Че е малко не съмсем финна, трябва да е як младежа.
6)Гаро- травестит от Пловдив.
7)Ева- с бившия и (Мариан от ББ2) може тва да им стане като сезонна работа. Но е симпатична. Обича астрология и нумерология.
8)Лиляна- Няква мутреса ще е това. Само 350 евро и били цайсите :) Бившия и подарил кола ама като му писнало да я клати (не колата) си я взел :) Споменах ли, че е мутреса?
9)Мариола- побиват ме тръпки. Чудя се дали не е травестит или просто така си изглежда. Ужасен диалект. Няма нужда да споменава, че е от Сливен. Много луда, като фурия, но не впечатляващо ами засрамващо. Такава натурална селянка не бях виждала от години.
10)Павел- той "плющи". Бас държа че пениса му е като на пеленаче.
11) Палома- тази е сладка. ЗА съжаление е имала много неща с които е трябвало да се справя и май е избирала не винаги правилния начин.
12)Панайот- няма думи. Типичен селски гъзар. Само дето нежната Пепи такъв номер му извъртя, че може и да последва самоубийство. ББ трябва да помислят за някои неща по- задълбочено.
13)Въпросната Пепи, по паспорт Пеньо. Момче изглеждащо като момиче с тайна мисия да се държи като такова за една седмица. Сега се чудя дали ББ се сещат колко проблеми има той и как не е хубаво да си играят с човешката съдба по такъв брутален начин.
14)Пламен- ей от такива изроди се "раждат" водачи като Хитлер. Ужас! Волен Сидеров ще е очарован. Би било наказание за всеки да съжителства с човек като него. Той мрази всичко, а се пише за голям християнин.
15)Светлана- бременна от любовника си в 8 месец. Нямам кяква да кажа.
16)Тодор- бивш сводник , опитвайки се да прочисти греховете си със следване на богословие.
Картинката е прелестна. Няма да се пропусне нищо ако не се гледа. Очаквам да се бият , да се карат, да се ръсят глупости. Жалко е че по- малките го приемат за пример.
Сещам се за Star Academy. Децата там поне имаха няква цел и талант и ...

Keane- Is it any wonder

Only time

Отивам днеска в бф-то за малко организационни. Мисля си,че съм толкова ранна,че няма никого да засека. И то още Сашко по пътя...Дрън- дрън глупости. Обяснява ми, че изглеждам изключително свежа като за рано сутринта. Разделяме се. Той имаше твърде неприятна среща с една шанта...Леле майко не му завиждам.
Седя си пред таблото с обяви ...чакам великата секретарка да се появи. Мярка се позната муцуна. Шляп по вратлето. Леле всички харесват странната ми прическа.
Свършвам си работата и слизам към кафето- познати лица. Мятам се на врата на първя дългокос симпатяга :) Малко групости и бав в кафето...Колко е приятно с тях. Все още носят надеждата в себе си. Свежарки. А Маринка е чисто ку-ку. Не знам защо, но я обичам. Разбира се при нея също нищо не върви нищо както трябва. Може би за това си пасваме. Живота ни е тъп и объркан, леко плесенясал, съвсем подходящ да си изолираш няква гнус от него.
Каца Гоги и Славейчето ми. ХЕ пък тях от кога не съм ги виждала. Даже не се усещам как вече вися на врата на Славейчето ми. А Гоги ревнува че не съм уважила първо него. Хвалят се, излъгали са микрото. :)
Прибираме се със Славейчо по познатия път.
Хех не ми стига. Още не съм получила това за което дойдох и не съм готова да си тръгна. Трябва ми още време

Майната му

Днес се замислих дали е възможно човек да не притежава никакви качества, които да си струват. Кога се чустваш безличен? Кога ежедневието ти те поглъща? Кога усещаш, че не можеш да промениш нищо, нищо не зависи от теб? Не си избирал дали да се родиш, в какво семейство, какво да ти се случва...Колко са векторите, вълните, които те тласкат като песачинка на брега на студенота море? Дали можеш да се спреш? Дали има надежда? Кога си плащаш ужасно високата цена за бъркалката в кафето? Нещото което по принцип се получава безплатно за да можеш по- лесно да смесиш кафето и захарта, които вече си закупил, че да им усетиш вкуса? " Гор-чи- во!" - И младоженците си подариха дълга и страстна целувка! Въпроса е кога наистина започва да горчи като жлъчка, а няма кой да те целуне че да балансира нещата.

ДОбре де, блога ми е заприличал на черна дупка последно време и поглъща всичките ми черни емоции, но иначе ще трябва да занимавам хората около мен с горчилката и търсенията през които преминавам. Понеже обикновено съм "изслушващата" , сега няма кой мен да ме изслуша. Ще трябва да пиша. Иначе ще експлоадирам
Трябва да ми се случи нещо хубаво...Трябва да успея да се справя...Трябва да се случи онова хубаво нещо, което ще ми покаже, че не всичко е напразно или не съвсем или ...просто ще ме накара да се почуствам по- добре.

Майната му на всичко!

Полет над нощта

Аз съм огромна, черна, оловна пеперуда...гротескна. С криле - плетени мечти и сънища. Тромаво се отлепвам от студения си, покрит със сълзи и скреж под на стаята си . Отлитам към светлината, към една искрица, която ще изпепели крилете ми. Понасям се тромаво и се питам :" Трябва ли да се страхувам от смърта? Силата на искрицата, която ще слее плетените ми мечти с огъня и те ще достигнат безкрая."
Затварям очи. Някой ме приспива в съзнанието ми. Спомените ми се преплитат с опръсканите с утринна свежест листа на въображаемото бъдеще.
Отварям очи. Светлината е толкова силна че примигвам бързо....превръщам се в един от хилядите танцуващи паяци...един от онези, които не спират да танцуват в дъжда, слепи за светлината.

Първия ми приятел бе писал веднъж( хех, не само веднъж де. по принцип си пишеше ехектно) великорепно есе. Текущите драсканици са хвърчащи мисли, предизвикани от спомена за него (есето).

Human behaviour- Bjork

If you ever get close to a human
and human behaviour
be ready to get confused

there's definitely no logic
to human behaviour
but yet so irresistible

there's no map
to human behaviour

they're terribly moody
then all of a sudden turn happy
but, oh, to get involved in the exchange
of human emotions is ever so satisfying



and there is no map
and a compass
wouldn't help at all

human behaviour

Носталгично

Преди 4 години почина един мой съученик. Митко. Пушехме в близкото "междублоково пространство" с другите от димящата компания- Наталия, Мима, понякога Деси, Румен...Петето. Минаха 4 години от завършването ми. Беше ни весело. Бягахме от час и пиехме кафе в едно заведение, което кръстихме "Чалгито".
КОгато Митко почина бях толкова потресена. Още не вярвам.
Тез цигари...тлкова вредят. Ако не бяха те нямаше да опозная толкова много хора. В смешната фас пауза успяваш да споделиш, да се посмееш, да направиш план за вечерта.
След репетициите с оркестъра сядахме задружно на една пейка до Културния дом.Говорехме си, смеехме се. Преди месец, може би, почина Александра Беловска(момичето , което дари органи за трансплантация). ПОзнавах я по физиономия. Танцуваше в един балет "Странже". Добра приятелка на момиче с което свирех. Когато тя почина се запитах " Какво става с моя випуск?" Милата Александра. Милия Митко. Отидоха си толкова рано. Защо?
Училището, толкова ми липсва. НЕ знам точно какво, но нещо изчезва от теб, бяга , в момента в който целунеш знамето за последен път. Нещо се счупва. Като че никога няма да бъдеш толкова искрено усмихмащ се и цял. Цигулката, репетициите, уроците.
ТОлкова искам още да пуша на някоя пейка със Стън или Вики или Наталия. Наталия, знам че никога няма да прочетеш това, но толкова много ми липсваш. Всички ми липсват.
Надявам се да откриете щастието си и да бъдете винаги много усмихнати и весели. Випуск 2002.

Сменяме това което можем

Стария образ ми писна. Но да сменя това е толкова лесно. В биологията, когато някой процес се отклони от нормалното си протичане се включва някой балансиращ го процес. Всичко е толкова подредено и балансирано...далеч не е съвършено, но едно красиво нещо никога не е такова. Понякога успявам да опиша повечето неща, които се случват с някой специфичен биохимичен процес. На тез около мен им е досадно, но все пак повечето ми познати са икономисти, простено им е.
А живота ни...понякога е толкова неконтролируем...като грешка в генетичната информация,която SOS системата не е успяла да поправи своевременно, разчита се като ужасно дефектен белтък...а това не ти позволява да се изправиш понеже ставите ти липсват и ...
Въпроса е защо се случват...защо клетките загубват контактното си инхибиране и предизвикват "тумори" в живота ни? А когато започва да не ти харесва...Хех, трудно е да му смениш кода. Невъзможно е да накараш сатурн да смени местоположението си...та да беше само той проблем...