Просто наблюдение

Преди малко се загледах в самотната птица, която лети над моя блог и това май съм аз.

Май май винаги е луд

Децата завършват училище. И са много щастливи, диви...Ние бяхме по-кротки. Трябва ли да се радваме всъщност? След като приключих с училище, заминах и преживях толкова много неща тук (София) и продължавам тъжно да се влача по тесните, на затова пък претъпкани улици с непознати лица...Ако можех винаги да бъда на 16 по онзи начин по който бях тогава. Но уви. Живота тече и нищо не е същото. И никога няма да бъде. И се питам дали поне някога ще бъда поне на 50% щастлива като тогава. Да знам че родителите ми са добре, има човек, който аз обичам и той ме обича, точно такива каквите сме, резултатите от заниманията ми са добре, имам толкова приятели, че не мога да направя и 2 крачки без да се сблъскам с някого...и всичките са страшно печени. Това му трябва на човек. На мен това ми трябва. Може би искам прекалено много, граничещо с всичко.
Най-странното е, че миналия ден минах покрай един булченски салон. Това всъщност не е странно, понеже човек минава покрай какво ли не...Загледах се във витрината и имаше една много семпла рокля. И ми стана кофти. Може би никога няма да облека такава. Всъщност странно е понеже до този момент не съм осъзнавала, че ми се иска. Прииска ми се да влезна и да я меря, ей така, да си имам една снимка. Да не се окаже че не съм навличала такова нещо. По принцип не съм фен на тези събития.
Възможно е и да откачам. Възмажно е пък и сега да ставам нормална.

P.s. около 24 май винаги ме наляга страшна носталгия за ученическите години. Около тази дата преди доста време започна първата ми връзка, която до момента е единстевената, която наистина си е струвала.

James Blunt - Same Mistake

So the world turning in my sheets and once again, I cannot sleep .
Walk out the door and up the street; look at the stars beneath my feet.
Remember rights that I did wrong, so here I go.

Hello, hello. There is no place I cannot go.
My mind is muddy but my heart is heavy, does it show?
I lose the track that loses me, so here I go.

And so I sent some men to fight, And one came back at dead of night.
said he'd seen my enemy. Said "he looked just like me",
So I set out to cut myself and here I go.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake again.

And maybe someday we will meet, and maybe talk and not just speak.
Don't buy the promises 'cause, there are no promises I keep,
and my reflection troubles me, so here I go.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake again.

Saw the world turning in my sheets and once again I cannot sleep.
Walk out the door and up the street,
Look at the stars. Look at the stars, falling down,
And I wonder where, did I go wrong.

Момчето (Пешо) си отива...

Не става въпрос за вътрешния ми глас. Но няма да е и чудно ако и той ме напусне в някой момент. Не че Пешо напуска мен. Поредния ми млад колега, притиснат от финансовите простотии търси по-добро място за изява. Кофти. Нищо че си признава за самопродажбата си. Може би прави правилния избор. С толкова кинти не може човек да свърши каквото и да е. Верно че се превръщаш в продавач в другия случай. Пък знае ли човек...Виното е добро, особено когато тече във вените ти.
Притиснявам се, притиснявам се най вече, че ще замина скоро и може би няма да намеря причина да се върна. А това е тъжно, тъжно е да бъдеш безпътен и изкоренен. Цял живот, цял един глупав и обикновен живот в търсене на нищото. Като скъсана снимка, отлепена от стъклото на студения прозорец. Търся специалния поглед в тази снимка, опитвам да видя себе си, но мен ме няма. Няма ме в отражението на себе си. Празно е дори в претъпкания тролей. Тъжно. Гледам за втори път един и същ филм, но той е трагедия, а отворения край предстои в третия прочит на историята. ...безмислена също като първата. Филмът е екшън с проблясъци на тъга. От онези екшъни, в които става въпрос за нещо. Но без главен герой.Герой от много време не се е раждал. ...има само тъга.

Слънцето грее, птичките пеят...

Слънцето грее, птичките не пеят, понеже им е прекалено горещо предполагам. Аз се радвам. Обичам си ризите с къс ръкав.
Ще заминавам месец по-късно от плануваното за Германия. Има малко проблеми с настаняването, но аз не страдам. Тъкмо ще свикна с мисълта и ще си преговоря по-добре граматиката и думички. Пък и имам толкова друга работа. Сестра ми също е щастлива от това отлагане...
Инчето ще се омъжва. Ще се ходи на сватба и ще се тропкат хорца. Колко обичам само! Купон! Да видим този път кой ще гушне букета! Имам малки чуденки вътре в себе си относно подаръка. Все ще се роди нещо в моята кратуна до 7-ми.
Чета Романа на Яворов за пореден път. Любов от различни гледни точки, ревност, себеотдаване...или просто егоизъм. Честно казано обаче неговите любовни истории са ми образец за това какви не трябва да са отношенията между двама души. Спят вечните води, безбрежните води бездънни... Живота може и да не бъде толкова трагичен.
В неделя с моята жена, обичната Марина, се лигавихме поне 4 часа в Борисовата. Лежахме на тревата в очакване на някой кърлеж, топихме крака в Ариана и после хванахме една лодка на стоп, люшкахме се уважавайки творчеството на Черно фередже и други знайни и незнайни поети. И може би точно такъв трябва да е живота. Да ти е гот, да срещаш хора, с които да ти е гот!
Айде да ни е гот!

Мечтала жабата да бъде принцеса или стремежа към недостижимото

Видях сладката инициатива и въпреки тотално отвратително ми и несериозно отношение към нет пространството в последно време, съм "предизвикана", за което съм много благодарна. И започвам да мечтая...
1. Мечтая ужасно много задачките ми за деня да са: четене на книги, слушане на музика, четене на книги, музика, чаша бира с приятели....т.е. да съм рентиер или богата небрежна наследница...
2. Искам да имам много силно развито шесто чувство. Искам да общувам с починалите си баба и дядо понеже те много ми липсват.
3. Мечтая да плувам в някое много красиво планинско езеро с кристално чиста вода.
4. Искам когато искам и съдбата да не се гаври с мойте искания. :)
5. Искам да имам рокля с перка и когато си поискам да мога да летя....тва беше на Милена. Всъщност мечтая да имам смелост да мечтая повече!

Ха

Нещо ново

Утре се прибирам в любимия Кърджали. Много се радвам, ще боядисам яйцата, ще си говоря с майка. Не съм виждала родителите си от август и вече толкова ми липсват, че просто не мога да го опиша с думи.
Случи се нещо много хубаво. Вера позна всичко на келтския ми кръст...Заминавам за Дрезден. Радвам се и много ме е страх, но повече се радвам. Шест месеца няма да съм в България. Ще трябва да свърша много неща там. Надявам се нещата да ми тръгнат добре. В чужбина няма 6-5, всичко трябва да е на 6. Ох! Страшничко си е. В началото ще съм съвсем сама. Дали ще се справя докато шефката дойде и тя.
Вчера ми дадоха командировъчното на което пишеше "София-Дрезден-Бостън с автобус..." Това е с перспектива. Пообъркала се е тази от Личен състав...Беше весело.
Весели празници пожелавам на всички. Да си пазите добре яйцата и да си искарате много весело.

Остава....

Преди няколко дни в понеделник, с моята колежка Рада си пиехме кафето пред института и в някакъв момент започнахме да си тананикаве "...спаси ме от скучен делник, остани с мен в понеделник..."
как ли да опиша Остава? Какво остава? Музиката? Доброто настроение? Малко са меланхолични като начало, но ти става весело и приповдигнато като ги слушаш.
Пътувайки в тролея любим №5, с МР3 и леко шантаво сутришно настроение, се смея на поредната весела хрумка в текста. Става дума за секс...ама за готин секс, любов и секс, тук-там секс без любов, пари, живот. Готино е.
В 18 часа имам среща с траш приятелчето си Стоян, който вече е костюмиран и работи за PWН. За непросветените- консултантска къща е това. Смеем се двамата разхождайки се по Витошака и изкача въпроса "Абе, Вилке, кво слушаш ти сега?" .Весело изчуруликване следва на тоз обичаен въпрос - "Остава"! "Кво остава?. "Остава"?!?!?! Неееее" Спира се той и ми казва как не ме познава вече! Остава и да не ми е другарче вече, след като съм алтернатив.
Да живее "Бар на края на вселената"! Старите приятели си ОСТАВАт такива след поредния коктейл.

Дипломиране 2008

2008 е кофти

Вече е април. Не ми се пише. Нямам за какво. Живота ми си е един и същ откъдето и да го погледнеш. Хубави неща не се случват...не ми се пише може би точно по тази причина. Не знам какво искам и почти всичко ми е безразлично. Ако ми кажат, че утре ще ми падне тухла на главата и ще пукна сигурно няма да се развалнувам особено. Кофти, но наистина ми е супер безлазлично. Чувствам се супер безполезна и некачествена. И все нови проблем и изкачат.
Сменихме си квартирата. По-широко е. В съседния блок е.
Дипломирах се официално за втори път, но този път като магистър.
Това е. Превръщам се в един празен човек, който търси утеха в Рей Бредбъри на последък.

7 музикални другарчета

Малко късно...но по-добре късно отколкото никога.
1. Аз съм голям фен на Металика, нищо че сега няма да ги уважа за концерта. Просто това вече не е групата, в която се влюбих. В този ред на мисли бих взела албума им Ride the lightning. Много го обичам. Освен това ми е набор.
2. Втората голяма любов в живота ми са Apocalyptica. с голямо удоволствие бих завлачила Cult с мен.
3. Guns n` roses с Use Your Illusion I.
4. Fleshwounds на Skin печели четвъртото място в кутията ми за дискове.
5. Nigel Kennedy с Еast meet west.
6. Jamiroquai с Synkronized.
7. Нещо на Depeshe mode. Може би Violator.
Много е трудно само със седем албума. Просто толкова хубави неща се пренебрегват. Ха. А единични парчета може ли да се влачат?

29.02

Искам да кажа толкова много неща. Но някак не мога. Вчера с приятебката ми Вики стигнахме до извода че тъгата и болката са много по-висши емоции, водещи до пречистване на душата, в сравнение с еуфорията. Но точно в този момент това не ме успокоява.
Минах един етап от живота си, не много успешно в края. Лошото е, че често труда ти остава неоценен и пренебрегнат. Никога не можеш да прецениш кога точно правиш правилния избор. Дали изобщо правим такива?

:)

Ей т`ва е моя мъж!

What Kind of Guy Will You Fall For?
	You would fall for the sensitive guy. You'll find your future man wherever turtlenecks are sold. He will have depth, introspection, and a disturbing knowledge of musical theatre. And he may be a little weird. But hey, while your girlfriends cry over broken hearts, you'll be having Shakespeare read to you every night.
Find Your Character @ BrainFall.com

Ха

Здравейте драги гости!

Днес е приличен ден за българската демокрация. Това изречение всъщност от много време си е загубило смисъла. Нито българското вече е българско, нито пък демокрацията ни някога е била демокрация. Ха! Защо започвам така? Сутринта гледах по няколко телевизии видни личности от т.н. демократична/и партии в бг. Те се поразцепиха и така е трудно човек да им хване спатиите. Та всички говорят някакви нелепици, опитвайки се да си създадат един по-приличен облик пред обществото. Всички сте криви, подобно на краставиците на женския пазар, внос от турция (и определено не си заслужавате цената)!
Никак не се интересувам от политика. Просто в момента съм малко ядосана на света. Заради една простотия може би ще изпусна един прекрасен шанс. Странно е защото някои случки в живота ми се повтарят. Преди много години отново заради една моя простотия не успях да достигна целта си и сега е мъзможно това да се случи отново. Та така, писна ми да плюя себе си, писна ми да плюя живота в цялата му прелест, писна ми да плюя всичко, което съм плюла до момента! Е време беше да си го излея(по стара българска традиция между другото) и на политиката!

В следващия си пост ще спомена футбола!

Разпад, полуразпад и други физични истории

Ха- ха, кеф! Отново всичко върви към разпад. Може би трябва да се радвам, че имаше период, през който живота ми течеше прилично. Бръм.
Уморена съм вече да се боря. Още по- уморена съм да страдам. Все едно нищо никога не се е променяло. Все едно пръста си не съм мръднала за т.н. растеж в личен план. За кво ли изобщо се тръшкам? Ха! Все едно пък има значение. Както скоро CarreraGT писа "Никой нищо не ни е обещавал...". Вече имаш един цитат в писателската си практика.

Отнесени от вихъра

Представете си, че сте пън...не, нека бъде нещо по- вдъхновяващо! Примерно (мхм ммхм ) пън преди да стане такъв т.е. едно прилично дърво от онези, които имат хубава корона и все още необелена кора от миролюбиви хора, на които вашата корона много им пречи на изгледа от прозореца им.Представихте ли си? Поуспокоихте ли си, че каквото и да се случи вие нищо не можете да направите понеже сте дърво ( или пън ?!?!). А сега си пуснете Enya и застанете в поза "лотус"! Мислите си "тая съвсем е изперкала и защо по дяволите трябва да правя всичко това?". Отговора е бърз - защото баланса му е майката!

Опитах се да светя като крушка...

Вече са минали цели 14 дни от т.н. нова година. Какво се е променило, питам аз. Нищо съществено. Хората са си същите, проблемите са си същите, купоните са все такива ненормални, аз също. Имаме си ново апаратче за електрофореза, което ми скъса нервите преди малко. Не мога да улуча колко точно агароза да му сложа, че да ми е хубав гела. Крайния резултат ще видим утре вечер.
Много радостно вчера, след като изпихме прилично количество бира, с мойта жена Марина се запътихме към една от пързалките в София. Наехме си кънки и се запътихме към леда с надеждата да не се върнем целите в синини. Благодарение на старата ми страст към ролери, блейдове и други нещица на колела, доста бързо свикнах да се лъзгам и скоро вече набирах скорост по леда. Марина, обаче, почти не се отдели от ограждението, опитвайки се да се научи да не пада така често. Беше голям смях. Караш си, опитваш се да избегнеш човекопотока. Странно е защо някои хора решават да се движат в "насрещното платно". Оказва се че внезапно прегръщашщ непознати младежи. Не че се оплаквам. Повечето бяха симпатични. Когато се прибрах видях , че имам много красива синка на дясното коляно за спомен.
Продължавам да пиша дипломната си работа , уж. Ще видим до къде ще я докарам.
Мъже няма! Което не е лошо, даже е чудесно, понеже така се радваш изцяло на себе си. Нещо съм сбъркана аз, поне майка така ми каза последния път когато си говорехме. Добре е винаги да имаш под ръка родителското одобрение.
Masy Gray е много готина ще знаете!
А Алена пише , че за родените на 02,01, каквато съм аз, тази година ще е най- трудната от песледните няколко и следващите девет. Оптимистично също като прогнозата на Орешарски "2008 ще е по- тежка от 2007, но за сметка на това по- лека от 2009"! Някак изведнъж започвам да си пея една стара песен на Милена. Опитах се да светя като крушка, опитах се да ходя на въже...... Да живее СССР!

Happy New Year

Честита нова година! Пажелавам на всички, които минават през моя блог да бъдат пъти по- щастливи през новата година! Няма да пиша повече понеже съм толкова пияна, че си виждам грешките и тръгвам да ги поправям! Така че ще кажа само...

No more champagne
And the fireworks are through
Here we are, me and you
Feeling lost and feeling blue
It's the end of the party
And the morning seems so grey
So unlike yesterday
Now's the time for us to say...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Sometimes I see
How the brave new world arrives
And I see how it thrives
In the ashes of our lives
Oh yes, man is a fool
And he thinks he'll be okay
Dragging on, feet of clay
Never knowing he's astray
Keeps on going anyway...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Seems to me now
That the dreams we had before
Are all dead, nothing more
Than confetti on the floor
It's the end of a decade
In another ten years time
Who can say what we'll find
What lies waiting down the line
In the end of eighty-nine...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Няколко лафа

Дойде момент и аз да напиша нещо ново.
Осми декември празнувах в Девин. Мога да кажа, че беше приятно. Девин е типичен планински град, град ама с изместни аванти. Планината е на всякъде около теб. Не знаеш на къде да погледнеш, че да видиш по- красива гледка. Всичко е еднакво красиво. Исках да се разходим по чукарите. Толкова обичам, но повечето хора от компанията под разходка разбират разстоянието до най- близкото кафе. Вечерта чалгата беше в изобилие. Малко неприятно. Всъщност далеч не е най- хубавото ми изкарване на 8ми дек, въпреки че една от случките през вечерта до някъде е идентична с случка от най- веселия ми 8ми дек. Само участниците са малко различни. Мисля че никога вече няма да си покажа навън на 8ми дек, ще изключвам телефона си и ще спя през целия ден!
Преди около 2 седмици се разделих с приятеля си. Аз го исках, но все пак ми е все още тежко. Неприятно е, че не се получи, но понякога се случват неща, които не зависят от теб. Искрено се надявам всеки от нас по- бързо да намери подходящия си партньор.
Може би щях да се отдам на разочарованието си ако в следващите дни половината ми познати не бяха решили да се сетят за мен. Така се оказа, че тази седмица ми беше ужасно купонджийска. Понеже вече съм старичка пропуснах петъчния, за да ходя на съботния. Честно, беше голямо шоу.
Съботния купон всъщност беше среща на курса ми. Започнахме с пица в "Джепето" и свършихме с танци в "Мохито". Бях забравила какво да танцуваш без да ти пука от нищо. Почувствах се толкова свободна, че не ми се искаше вечерта да свърши. Не мога да се сетя в кой момент точно всички се хванахме за раце и танцувахме/блъскахме се заедно. В галавата ми зазвуча една песен на Фамилия Тоника мисля, тази за неразделния клас... Интересното е, че моя клас никога не успях да ги почувствам толкова близки. ...а колко вино изпихме само.
Сега съм отново сама, но това не ме притеснява. Човек по принцип е сам, казвала съм го много пъти. Може би се преувеличава тъгата от самотата. Парадоксално е, че Земята е претъпкана от човеци, а повечето от тях (или почти всички) са самотни! Кофти е когато това се случва по празниците. Някак ти се иска в първата секунда на новата година да целунеш някого когото обичаш. Но няма да е фатално! Всяка година свършва и отстъпва реда на следващата, така че в края на 365- ия отново имаш възможността да целунеш някого за пръв път през новата година!

И утре пак ще плача

Понякога човек се чуства толкова празен, че няма сили да опиша по какъвто и да е начин душевното си състояние. Толкова ми е тъжно да си призная, че съм в такъв филм в момента. И нищо не ме радва, и нищо не ме трогва. Като огледало- всичко се отразява , но не минава през мен.
Като се замисля обаче, няма причина да се чуствам така, понеже всичко това вече съм го преживявала и малко или много съм го очаквала. Така да се каже , нищо ново под слънцето. Все пак за 23 години е трябвало да свикна с този си живот и с тези неща, които се случват през светлата половина от денонощието, както и тези през по- тъмната...И утре пак ще плача...бях писала такова стихотворение едно време. Съдържанието му не пасва на сегашното ми състояние, но заглавието...
Родила съм се 14 дни след термин. Ако си бях излезла на време може би живота ми щеше да е по- различен(всички знаят, че съм фен на астрологията). Друг път се замислям дали не е било по- добре изобщо да не излизам?
Спомням си края на Ана Каренина...когато четях книгата всъщност повече се интересувах от едни малко по- странични герои...Та в края на книгата, до колкото си спомням Левин си мислеше за това, че няма смисъл да си обещава, че утре ще бъде различен, ще се държи по- добре към всички. Идеята беше такава, че той е такъв какъвто е и живота му е поел своята си посокои колкото и да се стараеш да промениш нещо, то едва ли ще се случи. Просто трябва наистина да свикнеш да приемаш себе си , живота си и всичко, което се случва докато плануваш следващия ден.