Да си пожелаем повече цветя

Есен е, студено ми е и все по- малко ми се пише. Не искам да си вадя зимното яке. Искам още да се нося с тънки ризки и панталонки. Но свърши за тази година. То е потискащо и на мен ми личи.
Какво да кажа за живота вселената и всичко останало освен 42! Малко е гадно, че си навлизам в коловоза...
Запознах се с родителите на моя младеж. Хората са много мили и внимателни. Дори ме посрещнаха с един концерт за цигулка ( нали половината си живот съм прекарала с цигулка в ръка...)Пих страхотна метакса там и малко ме цапна в главата, но нали трябва да е весело. Пък и имах нужда да забравя неприятната случка с един банкомат преди това. На път за "Люлин" спрях, за да изтегля пари и да купя нещо за тях, но банкомата ми излапа картата. Това ме разтрои много, особено като се има предвид, че в джоба си имах 20 ст.
Надявам се да съм им направила прилично впечатление. Не обичам подобни срещи понеже веднага започват да те разглеждат като потенциална снаха, а колко време имаме пред себе си....Но мисля, че се получи добре.
В събота и неделя ходя във факултета да работя по дипломната си работа и така се оказва, че нямам почивен ден. Все пак много си харесвам работата и това не ми пречи много. Само да не трябваше да ставам рано.
Митко е чудесен. Става все по- весел и осъзнат. Танцуваме си двамата. Най - обича да пипа на леля си (демек моите) писанията.
Лошо е, че компютъра ни вкъщи се развали и така ми се ограничава достъпа до тези толкова приятни джаджи. Изгоряло е дъното.
Та така. Случват се и хубави и лоши неща всеки ден. Опитвам се да не мисля за лошото...не става пък и само за добро да мислиш (някак не ми отива да съм оптимист) Важното е "зад скалата да има цвете"...
Да си пожелаем повече цветя!

Да оттъркаляме безпросветността

Поредния протест! Едва ли ще се стигне до резултат.
Интересно е, че НТВ не са отразили нито един от протестите на учените. Споменават за учителите, но за малдите учени- не! Може би според тях това не си струва. Чудя се понеже имат един лозунг "6 милиона репортери.......". Може би наистина според тях няма нужда от наука. Па за какво ни е! Имаме си "остров на изкушението".
Вчера отсякоха дръвчетата пред института. Ще строят бизнес сграда.
То така е тук
Иначе всичко е нормално. Имам малко проблеми в работата , но нищо не може да се направи. Чуствам се много отпаднала и безнадеждна. Сякаш няма да се случи нищо хубаво. Депресарски период.

Протест

Колеги!

Серия от протестни действия под наслов „Образованието и науката —
национален приоритет“ ще се проведат в София.

На 13 септември 2007 г. от 10,30 ч. на площад „Ал. Батенберг“
Движението на младите учени в БАН и Университетите „2х&3х“ организират
митинг. Целта е образователна, а темата на урока — „Що е това наука и
има ли нужда от нея у нас?“ На „отличниците“ ще бъдат връчени награди
на Академия „2х&3х“ за най-голям принос към българската научна
емиграция. Сред номинираните са български министри от последните 18
години. След това митингът ще премине в шествие до СУ „Св. Климент
Охридски“.

В първия учебен ден — 15 септември, започват протестни шествия в
цялата страна. В София шествието ще тръгне в 13,00 ч. от НДК до
площад „Св. Александър Невски“. Организатори са Гражданското движение
за защита на науката и образованието, Инициатива за промяна —
необвързано със синдикатите движение на учителите, Движението на
младите учени в БАН и Университетите "2Х&3Х" и др.

С двете прояви организаторите настояват образованието и науката да се
превърнат в национален приоритет. Исканията за по-високи заплати в
сектора са само част от проблема. А той отдавна не е образование и
наука. Защитаваме знанието като национална потреба и приоритет. Под
въпрос е бъдещето на България!

ЗАЩИТЕТЕ ГО ЗАЕДНО С НАС! ОЧАКВАМЕ ВИ

Протест на учените

Вчера протестирах! Като човек, който никога за нищо не е протестирал, това беше ново изживяване за мен.
Всичко започна към 10 часа до Народното събрание. След кратка въвеждаща реч, обиколихме 3 пъти НС. Някои от протестиращите носеха свои статии, които след това трябва да бъдат дадени на народни представители , за да си ги четат и евентуално да ги разберат.
Сигурно ще има още такива инициативи. Иначе съвсем ще ни затрият.
Всъщност заплатите в науката и образованието са смешни. Не че някъде по света са свръх високи, но прилични. Парите по българските проекти са крайно недостатъчни.
Стана ми и малко криво. След протеста прегледах няколко форума. Науката е масово оплювана, коментарите са нелепи. Хората си мислят, че от това трябва да падат пари, патенти, облаги...Всъщност това е дълготрайна инвестиция. Не е като да сееш чушки и в края на сезона ги береш и продаваш (не плюя по селското стопанство, дълбоко го уважавам. Аз също съм сяла чушки и доматки.) Не разбират че науката е фундаментална и приложна...Не знаят що за животно е импакт фактор и има ли то почва у нас...
Истината е една. Младите учени, а и по- зрелите, трябва да се борят, за да направят нещо. После им писва и си намират някъде другаде да се трудят. А това е жалко.

Малко снимки

Ето малко снимки и от мен с много лошо качество (правени са с камерата на телефона ми) .


Това е малки бандит Митко





И едно малко пътешествие до село , близко до София

Имало едно време ботаническа градина

Когато бях 2 курс ни водиха на лятна учебна практика в Ботаническата градина в Балчик. Беше много красиво всичко. Честно казано много благодаря, че имах шанса да я видя, понеже в България всичко хубаво се рязрушава. Младите колеги може да искат и те да я видят... Съжалявам колеги! Да сте се родили по- рано. Стефчо изкорени кактусите. Скоро могат да разрушат сградата на СУ, да изгорят гората, която си е позволила да се настани на точно този терен, където има планове да се строи хотел. Изобщо нека прецакаме всичко.
Нека го стопанисва Министерството на културата. В крайна сметка какво значение би имало това, ако градината се запази. Изобщо не мога да ги разбера тези хора, какво мислят че правят. Пък и всички дела, които СУ заведе бяха спечелени от университета. Наистина такава простащина я няма никъде в света. Но може би е напълно нормално нещо такова да се случва, след като министъра на културата е неграмотен (това е доказано).
Съчуствам на всички хора, които до сега не са успели да видят красивата ботаническа градина. Понеже ние сме единствените хора в света, които разрушават нещо, за което са се грижели 50 години квалифицирани хора.
Горките кактуси.
А на нас ни остава само да почнем да горим книги.

Отново в София

Повече от 20 дни бях в Кърджали. Града продължава да си е красив. Има някои тенденции, които никак не ми харесват, но светът се променя навсякъде.
Най- ценно за мен беше врмето, което прекарах с родителите си. Сестра ми и бебор също бяха там. Малкото джуджалче вече не може да бъде оставено за 30 секунди само. Всичко до което се докопа, минава на проверка първо през устата. Бабините грижи доста са го разлигавили. Не стои в количка, което ще е лошо най- вече за сестра ми. Все пак е вече 8 кг и не може да го влачиш постоянно на ръце.
Видях се с много от моите приятели, даже и някои хора, които не съм очаквала, че някога ще видя. Общо взето беше весело, но кратко.
От понеделник всичко започва от начало. Не се оплаквам. Даже го чакам с нетърпение. Дано годината е също толкова хубава както изтеклия сезон :)

Жега

Многи ми е топло! Искам климатик, коктейл и ...искам да им е хладно и да си лежа по цял ден.
Тези дни работя по дипломната си работа. Веществата не са активни. Херпеса си яде клетките и няма какво да го спре, поне за сега. Не ми се занимава. Дори не и е много интересно. Нещо не мога да се влея, пък и шефа нещо ми се кара, понякога само за спорта.
Сестра ми си е в Кръджали, искам и аз, поне за малко.
Толкова ми е жегаво, че даже не измислям какво да напиша.

Пиле по БАНски!

Все по- често чувам как Д. Вълчев искал да закрие работното ми място. С наука щяли да се занимават университетските люде...Когато водиш лекции и упражнения със сигурност имаш доста време за научна работа. Да не говорим, че много добре знам как стоят нещата поне в един университет. Направо е плачевно, а идеите ....
Ами така ще и стана! За какво ни е да мислим изобщо. Аз лично смятам да се влея в строителството.
После защо младите хора заминавали?!? Кажи ми да ти кажа!

Шефе, къде си?!?

Всъщност ми е много криво!
Шефката вече е в Германия и аз съм си самичка в лабораторията. На пръв поглед трябва да съм доволна. Сама ще реша кога да пусна последните рестрикции и да свърша останалите експерименти, пуснала съм си музика, настанила съм се на кефския стол...Дори мога да си тръгна по- рано ако реша. Но всъщност това мога винаги да го правя понеже шефката е най- ефектната шефка на света и ако работя много то е понеже искам резултатите да са хубави, не понеже ще ми се кара , гълчи или квото и да е. И ми е толкова скучно... Шефката ми липсва :( Няма с кого да си обсъдя последната статия дето я четах вчера по нощите :(
Утре трябва да се отнеса до факултета и ще почвам да работя по вирусите за дипломната работа. Дано се разсея малко че иначе ще изкукам. ТРябва да чета и за изпити. Днес ми заявиха, че датите се променят. А тъкмо бях съставила план за действие.
Хъх!

Близо 100 години не съм писала. Дори не съм преглеждала чуждите писания, за което се извинявам. Има някои нови неща около мен.
Сега се връщма от изпит.Остават ми още три, а жегата е непоносима и аз и се сърдя! Ще бягам къв северния полюс. Работата върви добре, но жегата е виновна.... човек не може да мисли ако мозъка му е заприличал на пихтия.
Всъщност най- новото е новия младеж :) който е едва 40 см по- висок от мен( възможно е да е повече) Но какво да направя като съм събирала само рецисивни алели за ръст. Вече знам къде са отишли :) Колега ми е. То оставаше и някъде другаде да го срещна като прекарвам тук почти целия си ден. Ами няма да правя прогнози , понеже не ми е в стила.
Искам на море , но няма време. Може да отида до селото на Вики за 10 дни, но това също е само план за сега

Не можеш да танцуваш танго сам!

Просто!

Какво се прави ,когато разбереш,че всичко е отишло на майната си? Плачеш ли? Смееш ли се нервно? Пиеш ли? Живота е гада кучка! Аз не знам как да я чукам и затова тя ми го начуква постоянно.

Гласуване за едно евро

Възможно ли е най- много мандати в европейския парламент да са за ДПС?
Не съм гласувала. Бях забравила, докато приятелката ми Марина вчера не ми каза, че днес няма да можем да си купим бира за разходка в парка , понеже ще се гласува.
Гледах изборното студио на НТВ. Честно казано си умрях от смях. Лафовете бяха като за вечерно шоу. Всички бяха прави. И определенията за десните партии на Кориторов -"десните не са загубили, понеже такъв термин в патоанатомията няма", идеята на Цветков - "Хората сега ни гледат щото чакат да свършим , та да гледат Матрицата..."
Толкова ли е трагична политиката ни, че като слушам как се краде ми става повече смешно, от колкото тъжно!
Честито!

Нещо се загубих в последно време. Не че имам много работа. Нормално количество е.Не ми пречи, даже възнамерявам да повишя дозата. Установих, но може и да е понеже сега не се занимавам активно с това, че вирусите не ме вълнуват много в последно време. Мисля си повече за това, което се случва на работата ми и то е много ефектно.Има някви проблеми. Разбрах че не трябва да ставам никога шеф, понеже ще подлудя подчинените си, както и че трудно работя с нови хора.
България стана 5-та на Евровизия. Лично аз повече се изкефих на Украинците, но причината поради която не съжалих, че гледах конкурса е финалното изпълнение на Апокалиптика. А сръбската песен , лично за мен, не струва даже и 5 ст. Но всички знаем как се гласува на такъв конкурс
Ето ги и моите любимци

разни

Победител в Vipbrother е Христина! Не е ли това най- голямото доказателство, че на родна земя vip няма?
Не съм гледала всички издания, но много се разочаровах от Катето. Винаги много съм я харесвала, но дори и нобеловите лауреати са по- скромни от нея.
Всъщност най- симпатична ми беше Росица. В това момиче има нещо много интересно, въпреки че пие като казак.

Иначе нищо специално не се случва. Тази сряда бях на Салсапарти. Вного хубаво! Не знам нито една стъпка. Много страстно танцуваха всички. Мен се скъсаха да ме канят на танц, но трябваше да отказвам. Какво да се прави като не ги умея тези неща.
Въпреки цялото настроение и пламенната музика и танци няма да се запиша на курс. Не е в стила ми. Така де, предпочитам Мерилин Менсън.

Шефката ми е нещо в не много весело настроение последните дни. А нещата не са чак толкова трагични. Верно е че 50 клона са погубени по необясними причини, но може и да се спасят нещата. Надявам се само да не я дразня аз :) понеже тази ми работа много ме кефи.

Беборо му растат зъбки. едно една снимка на славния герой!

Отново на линия

Доживях да се запиша и вече отново :) съм студент. Да не повярва човек. Беше много смешно когато се обадих на секретарката и я питах дали има развитие по въпроса и тя ми отговори важно " Ами , добре, ще ви запиша!"

Бях в Кърджали за празниците. Не се бях забавлявала така сигурно от 100 години. На всяка стъпка - познати. Бира, бира и пак бира. А там, една пролет, едно чудо...С майка направихме един кръг по магазините.
На връх Великден, пред църквата засякох един бивш гаджор. Цялата ми радост от това да го видя се отблъсна от гладката повърхност на студеното му отношение. Държа се все едно съм му изтръгнала бъбрека и съм го дала на някое куче да го ръфа. Всъщност, той трябва да ми е благодарен, че се разделихме. Как иначе щеше да срещне сегашната си мацка? Все пак нека се живи и здрави и много щастливи.

Половината ми приятели са се изпоженили или възнамеряват да свършат тази задача в най- скоро време. Кеф

Понеже на празничния обяд след Великден моя милост се занимаваше предимно с дечурлигата и изобщо не удостоих прехвърлилите 30-те с внимание, майка тотално ме отписа от списака си с "чакащи да се задомят" Рече и отсече, че мен още играчките ме вълнуват или дали ще ни прораснат колониите
Ех, живот!

Тъжни студентски истории

Преди известно време писах за това, че трябва да се справям с глупости свързани с образованието си. Тогава не знаех точно какво ме чака. Ето и накратко причината, поради която мога да прекъсна.
Магистърската сесия започва един месец след началото на тази при бакалаврите. Понеже знам колко много висшето училище държи на плащането на семестриалните такси в срок, аз си внесох моята още преди началото на сесията си. Можех да свърша това чрез електронното банкиране. И така, като всяка прилежна студентка, по време на сесията си почти не излизам от вкъщи. Сесията ми беше много разтеглена и разнесена. изпитите бяха тежки и не съм се и замисляла да се разхождам. Както всяка година, очаквах че ако си платил таксата си и си ходил на изпити, няма проблем да се запишеш и извън срока. Всъшност аз не знаех кога точно е срока за записване. Причината за това е проста- не съм ходила до факултета понеже учех за изпити.
След последния ми изпит, т.е. два изпита, понеже двата ми най- съществени изпита бяха в един ден...та след като взех два изпита с 6- ци и серазхождах весела с колежката си из бф , ръководителя на магистърските ми програма запъхтян се приближи до мен и ме попита дали знам, че съм отстранена понеже не съм се записала в срок.
Оказа се че срока за записване е бил 5-6 март ( точно началото на сесията ми). след приключване на срока от факултета са пратили веднага информация в университета, че определените хора не са се записали. От ректората разбира се, не се връща информация, че аз съм си мнесла таксата в размер на 750 лв. Те не могат да знаят дали аз ходя на изпити, понеже до този момент не е минал нито един мой изпит. Та чакай пенке протокол от непротекли изпити.
Този срок е спуснат от министъра. За да се опитам да продължа да уча, въпреки че съм взела изпитите си и съм платила такса , трябваше да напиша молба до ректора да ми позволи да се запиша. Цялата история е много абсурда. Всъшност всичко опира до несъобразяване на срокове. Но потърпевшите сме аз и доста мои колеги от различни магистърски програми на СУ
Решението ще излезне но 11 април. До тогава въпреки отличния си успех, похвалите на проф. Гълъбов, внесената ми такса и цялото ми старание да съм добра и прилежна студентка (тази година съм пропуснала само 1 ден от лекции,въреки че работя) си оставам отстранена.
Ще искарам много весел Велик ден. Ще видим дали ще си ми върнат парите ако реша да бегам на нейде заради отстраняването ми. Не ми се чака до февруари 2008 за да си продължа образованието. СУ не е единствения университет в Европа.
Ужасно ми писна да се занимавам с такива неща. Но не ми се прекъсва. Исках тук да си завърша магистърската.
Гадно!

Денят на УПС

Днес получих дипломата си за висше образование. Цялата процедура е супер смешна. А дори и хаоса е по- организиран...
Блъсканица от близки на дипломиращите се не позволяваше на самите абсолвенти да стигнат до подиума за да си вземат дипломата.
По традиция, издънката се случи при мен. Когато ме извикаха, зам. ректора ми подаде чужда диплома. Видях снимката и се оказа че съм се променила доста. Казах че далеч не се казвам Дамяна. Той се обърна , посъветва се с деканката, поровичка из дипломите през което време аз стоях като идиот на подиума и се чудех дали трябва да слязна и да викна колежката ми, да стоя и да чакам или просто да потъна в земята. След като намериха мойта диплома , съвсем небрежно човека ми я подаде, поздрави ме, бутна приложението и каза "Упс", което на академичен език ще рече "опа". Сега 22 март за мен ще е деня на голямото УПС.
ето и малко снимков материал

Аз и моето другарче Славейко


седя си просто така в очакване....




след дълго търсене...

всички сме по халати...тоги бееееееее

Толкова е хубаво времето, а аз съм заклещена вкъщи. Писна от тези толкова много и големи простотии! До сега не знаех, че е най- весело, забавно и свободно докато си ученик.

Скоро гледах някви неща за моята добра приятелка Бритнито Спиърс. Никога не съм я харесвала, тази руса лигла, ама да се стегне най- сетне в кръста, да свали килцата и да зареже тоз нейния. Става ми гадно щот пропада. Не че някога съм я харесвала ама не е хубаво така. Беше си сладурана, дори и прекалено. Малко смотана, но я биваше за детски песнички. Ся си клъцнала косата, някви дроги, аклокохл, клиники. Ех, скъпа, тези неща са за рокаджиите. Недей така!
Всъшност цялата работа е, че ми се иска на свсички да им се случват само хубави неща. А когато имаш всичко и все пак се сдухваш и наркоманизираш и откачаш... Та добре си беше момичето докато не отрки секса :) После ми обяснявайте че има безопасен.

vellski - селски номера

Преди няколко дни, съвсем ненадейно, се сетих за едни мой приятел. Признавам си, имах тръпка към него. Разбира се, нищо не съм предприемала (той пък хич) понеже си имах сериозен мъж тогава. Аха , приблизително в този период, без това да е било причината беше началото на края на тази ми връзка...
Сетих се колко е готино чувството да си мислиш за него...като много нежна песен на Skin или Macy Grey или пък някоя от емблематичните балади на Guns n roses :). Даже не знам как се сетих, дори малко се дразня. едва ли някога ще го видя пак, така че това си е един вид загуба на време :)

Иначе всичко друго е Хаос. Не че по- горното клони към някаква подредба...
Та така. Нещо не мога да си подредя къщичката, а така се старая.
Този ми понеделник ще е като бягане с препядствия, и съм малко скептично настроена към способностите си да скачам. Предвиждам блъскане в стена, което никак няма да е весело, но все някой трябва да го прави. Дам...
Все пак щом от хаоса се е зародило всичко сигурно ако пачакам някво време може и тук да се случи такава случка.

И кабелната не помага

Нещо ми е много криво!



Слуша ми се Skin . Тва и правя.
Уж нещата не са зле. И все пак нищо не е наред. Не знам как се получава.
Все говоря някакви неща, които не са на място. Всичко ме изнервя. Тъпо ми е. Пред хората, разбира се, всичко е ок. Даже може и да ги поразведря малко. Страх ме е да не се самопрецакам. Ух, чиста умряла патица съм си ама какво да се направи. Гъска ще! Очаквай от пернато някво развитие.

Дъра- бъра , празни приказки

Чуствам се много изморена. Въпреки че два дни под ред спя до 12 ч. Не ми стига. Искам поне седмица да спя по цял ден и да не правя нищо. Една колежка започна да ме гледа на кръв понеже шефа споменал, че от мен очаква много добра дипломна работа...Та какво общо има реалността с неговите очаквания? Това няма значение, тя трябва да бъде похвалена веднага! Но момичето е добро и може да свърши много работа ако не се шашка от дреболии.
Признавам си, трудно е да има бебе в дома ти. Плаче и мрънка. Трябва да му сменяш памперси. Снощи го къпах почти сама. Трудно е ако имаш много други простотии на главата си. Иначе си го обичкам.
Преди няколко дни пих бира с един от бившите си приятели. За пръв път се зарадвах, че сме се оставили. По принцип страдам при раздяла, въпреки че в повечето случаи съм се изчерпала веч до този момент. Все си мисля, че е можело още. Добре че не се пробвали да видим.
Днес е заговезни. Прощавайте

Бф упражнения

Снощи трябваше да имам упражнение в БФ с любимите херпесни вирусчета. Към 15 ч вече бях в лаб. и започнахме работа. Разбира се, за да смениш средата на ямката и да поставиш вируса да се адсорбция ти трябва не повече 5 мин, а изчакването е 1 час. Та в този промеждутък запълвах празнините от липсата на социални контакти. Смях , Смях...една от бившите ми асистентки предположи, че съм пила :) нали съм прилежно дете и преди на упр бях тиха, кротка и изпълнителна. А сега като не ми е шеф :) пей сърце!!!
Посетих повечето си бивши колеги! Смях, смях! После се оказа, че с колежката трябва да стоим до към 21 часа за последното заразяване. Самотни в лабораторията, целия факултет празен- смях , смях.
Във вторник, разбира се, ще стане ясно, че работата ни не е много надеждна. Но то е не защото работим зле, а защото се мотат много ръце. Хората са си казали- много баби, хилаво бебе!
Днес цяла София е блокирана. Снощи са убили таксиметров шофьор в Люлин. Колегите му са се организирали са блокирани ключови булеварди. Вървях пеша от НДК до ИБИР. Лошото е, че ако се направи нещо, то ще е просто за случая. А ако не- до 2-3 дни всички ще са забравили
Тази вечер ще ходя на шествите за сестрите ни в Либия. ХМх тук ми е трудно да коментирам.

Евровизия

Сега гледам българското издание на Евровизия. Ще е хубаво следващия път когато си правят хореографията и костюмите да използват огледала:)
Тази година има по- сериозни певци, но пак май са си подготвяли програмите само за да отбият номера. Някои от тях пяха откровенно фалшино.След Маргарита Хранова се убедих, че проблема не е технически. Някои от песните просто са неподходящи за такъв конкурс.
Поне се посмяхме

Ден 22

И нещото се случи....
Трябва да докладвам за нещо, което още не съм направила. Малко е смешно, малко трагично, малко не знам как ще се оправя, но нямам избор.
Миналия ден се занимавах с една медицинска сестра, която искам да влача от тук до Пловдив за косата. Понеделника ми беше ужасен, а вечерта трябваше да оправя сгрешения болничен на сестра ми. Мед сестрата, не стигаше това, че беше направила грешка, ами и ме изгони и ми вика сякаш съм говедо. Аз все пак за да не убидя математическите и умения( а да се брои се учи в първи клас) няма да лишя сестра ми от повече от 100 лева, понеже на толкова се равняват 10 дни, които тя и отряза от болничния.След като деня ми беше ужасен, единствената ми реакция беше да се засмея, понеже нямах сили да се разправям с още една идиотка. Разбира се колко съм и ядосана ще разбере утре, когато ще я накарам да броим двете дните за болничния. Много съм ядосана.

Слънце грее , дъжд вали

Кво ни е пролетно в средата на януари. отивам си аз на училище и си мисля за някви пролетни неща. Времето ми напомня случки от преди. Ами как ще се отрази туй весело време на посевите. На мойте другарчета вирусчета им е супер. Шефа вика миналата седмица :"да се пазите от H3", аз му викам "късно, късно". Уффффф
И квото е весело от една седмица се потя над реферата си за летални вируси. Толкова ме мързи. Направо не е истина. Не мога да повярвам, че веч е започнала и работната седмица. Искам да спя. Трябва да направят официално нощта поне ...ами да e просто по- дълга. За това ще се преместя на полярния кръг. Да видим къв беломечков сън ще му ударя.
Та тва е новото- слънцето грее, а на мен ми се спи. Бебето плаче, сестра ми си вее циците през 3 часа, аз си поркам вино почти ежедневно...Крайно време е да се случи нещо.

Преди малко видях, че Димитър ми е прехвърлил една топка...

1) Като дете исках да уча медицина, но не влезнах. Не научих 5 урока, понеже мразя екология и точно те се паднаха на изпита. Заради този черен късмет реших, че такова категорично отрязване означава нещо. Затова си останах биотехнологии. Но всяка година докато завърша се чудех дали да не си сменя университета.
2) Когато бях на 5- 6 години, с мойта приятелка Ава умирахме да вдигаме скандали на децата от другия блок. В момента в който имаше опасност да ни понатупат, тя се изпищяваше силно и леля и, като супермен долиташе отнякъде и започваше да раздава шамари. Всички много ни мразеха и имаше защо.
3) Намирам мъжете с очила за много секси. Дори звучи глупаво.
4) Въпреки че обичам децата, не смятам да имам такива. Страх ме е да поема такава отговорност
5) Майка ми гледа на кафе и често и звъня преди важни събития да ми каже " какво се вижда"
6) Много съм саможива. Мога да не говоря с никого дни и няма да се чувствам зле. Отдавам го на черната си луна в 12 дом на риби.
7) До 18 -тата си година свирех в оркестър на цигулка. Съучениците ми бяха измислили цяла преверзна песен по случая, която не помня за жалост. Беше доста интересна


Ами ще прехвърля топката на CarreraGT и Satany

Няколко дни от новата година

Вече минаха 12 дни от новата година. Но не съм писала, понеже нямах време. След като майка си замина имаше много неща да се вършат около бебо, а и почна училището и стандартните проблеми.
Преди няколко дни се видях със старата си съквартирантка Донка. С нея ни е писано май да не се разделяме никога. Сещам се как се запознахме, чакайки и двете на една абсурдна опашка, година преди да бъдем настанени в една стая, как се заговорихме...После изненадата, когато я видях в новата си стая :) Тогава тя беше с вече бившия си приятел и аз смятах, че няма да можем да се сближим. Аз бях в другата стая със Зори, с която бяхме от една група. Но покрай проблемите, цигарите( тогава пушех) станахме толкова близки , че и сега, въпреки че се виждаме 1-2 пъти годишно мога да и разкажа всичко.
Това лято, когато се пробвах да и звънна, а мрежта ми каза "няма такъв номер", реших че се загубихме с нея. Но няма и месец по- късно и се засякохме по графа. Менкахме си телефоните, но пак пропуснахме да се види.
За 8 -ми дек. - традиционна честитка за празника.
Преди седмица- отново по графа и просто нямаше начин да не се видим.
Същия ден имах малко "черна" работа ...наистина черна, но щом седнахме с Дони и си поръчахме нещо сякаш гадния ден веднага се изпари. Говорехме дълго и за всичко. Тя работи вече в адвокатска кантора и е много доволна, че не я третират като куриер, както се случва със още недипломираните юристи. Доволна е, въпреки че любовния живот не е блестящ....Да кажем че за малко не е открила своя "парижанин" !
Когато се прибрах още бях в прелестно настроение. ЗА жалост в 2 часа през ноща се събудих с свит стомах и болки в главата. Помислих си как ме е хванало от половин литър вино. Все пак съм всеизвестна с факта, че "абе ти не я гледай, че е 150.Тя държи повече от мен на алкохол"....Оказа се аденовирус...38 градуса и гадене за поне 3 дни.
...............(трите дни го проспах, въпреки желанието ми единия ден да свърша малко работа)
твърде неприятно, но факт!
Всеизвестни са случаите когато вирусолози се разболяват при трудова злополука...аз само с четене се справям!

Abba - Happy New Year

No more champagne
And the fireworks are through
Here we are, me and you
Feeling lost and feeling blue
It's the end of the party
And the morning seems so grey
So unlike yesterday
Now's the time for us to say...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Sometimes I see
How the brave new world arrives
And I see how it thrives
In the ashes of our lives
Oh yes, man is a fool
And he thinks he'll be okay
Dragging on, feet of clay
Never knowing he's astray
Keeps on going anyway...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Seems to me now
That the dreams we had before
Are all dead, nothing more
Than confetti on the floor
It's the end of a decade
In another ten years time
Who can say what we'll find
What lies waiting down the line
In the end of eighty-nine...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Коледен подарък

Днес преподавателката ми по мед. вирусология Любомира, ми изпрати много красив коледен подарък. Понякога забравям защо обичам толкова биологията, после се появява нещо такова, което ми напомня колко прекрасно е всичко. Когато днес го показах на майка си тя каза : " Представяш ли си, всичко това се случва непрекъснато в нас?"
Цъкни тук :)

Коледна патица

Весела Коледа на всички и още по- коледна Нова Година!

Изминалите няколко дни ме научиха на няколко неща:

1) Никога не се омъжвай или ако се омъжваш кани свекървата ни само на кафе в събота!

2) Детето ти си е твое и ти трябва да си решаваш как да го гледаш!

3) Две лъвици не виреят заедно, особено ако всяка си има свое мнение!

4) Козирозите винаги са най- потърпевши!

5) Най- сладко е сам да си направиш палачинки!

6) Винаги има някой който вярва, че адаптираните млека са по- качествени от майчината кърма ( колкото и абсурдно да звучи) !Или ако не точно в това, то в това, че е важно да качваш кила, без значение какво точно ядеш!

7) Колкото и да разбираш от професията си и колкото и да е не разбира някой от професията ти , ако е достатъчно голям инат винаги може да ти каже че "теориите ти не намират никъде приложение"

8) Дори и някой да говори пълни простотии винаги може да намери смелост да ти каже ( просто от липса на аргументи в подкрепа на мнението си) че си тъпа идиотка ( дори и да е на заслужаваща уважение възраст)

9) Човешкото въображение е необичайно развихрящо се, когато се опитват да оплюят някого

10) Изобщо трай си, мило, щот мълчанието е злато, а невежеството не ходи по гората

Супершоу "Такси"

Днес, като се прибирахме от прегледа на бебчо, хванахме такси. Шофьора щом разбра че ще вози младеж, веднага проветри таксито и нагласи отоплението на подходяща температура. После на шега попита свекървата на сестра ми, дали щом слезем от таксито му е позволено да пуши... От туко започна традиционния таксиджийски монолог.
- Аз, моя син като го взех от родилното и купих едни карамфили , ама цяла кощница. А те мокри, ама аз не се усещам и съм ги долепил до блузата и те ме омокрили. А лекарката ми вика "от радост сте се подмокрили."
Разказа как сина му от 3 години живеел в САЩ, женен за колумбийка само заради гражданството. Разбира се, не харесва американците.
- Жените им- като животни. Стегнали се в едни хубави клинове, та едни задници и кореми като баници, всичките им сланини се виждат! Изобщо не им пука!
Разбира се ЕС не бе пропуснат
- То и ние ще сме зле ама те да знаят кво ги чака. Ние тях три пъти ще ги продадем. Вчера един ми разправя, българи си организирали канал на 10 км от границата. Сложили бутка и бариера, събра ли им парите на нелегалните и уж ги пуснали. А на сутринта - лазят чужденцити в лозята около Петрич. А в Америка младежите банкомат с дъвка източват:)
Разказите бяха много весели. През цялото време се превивах от смях. Човека ми оправи настроението за две седмици на пред.
Имаше нещо много свежо за бг политическия живот, но...


Иначе бебчо е добре. Нищо бебешко не му е чуждо. жалоко, но асцендента му е козирог.
В общи линии е голям сладур. Сега спинка в другата стая.
Малко съм разочарована от магистратурата си. Все нищо не правим. Може би в края на следването ще имаме няква лабораторна практика понеже ще ни се наложи да си напишем дипломните работи....Ами кво да се прави. Ние ги лъжем че ни се учи, пък те - че им пука за нас!

Направо ще се стопя

Ами вече взеха първа награда на финала на Гран При. Направо ще се разплача...толкова страст!

Снощи се възползвах от близкото си приятелство с едно мило другарче и ходих на "all that jazz" . Бедните студенти като мен трябва да си намират няква ниша та да отцелее духа им някак.
Ами постановкта е ...като филма. Разбира се, изпълнението и ефектите, танците са доста постни, за жалост. Джо Гидиън( не разбрах кой е актьора, който играе ролята) беше твърде нисък и дебел, отпуснат за "светило в хореографията и танцовот изкуство ) . Същото важи и за Аня Пенчева. При цялото ми уважение...Иначе беше добре. Със сигурност се почуствах доста по- добре след като го гледах.
Доста неща ми се насъбраха в последно време и наистина имах нужда да разпусна. Не знам как се получава, но точно когато си решил, че дори и малко , но си "поподредил къщичката си" се появява проблем от нейде си или просто някой да ти дръпне някоя подпорна греда....Изчистваш един проблем , други три ти хлопат вече на вратата.
Края на годината винаги е тежък за мен, но няма начин да го пропусна
Точно преди 15 мин имах най- готината лекция по мед. вирусология. Продължи точно 10 мин и беше нещо подобно на " колеги, днес съм много зает. Нека се видим...."

Гнус

Тегаво ми е!
Нещата не се нареждат така както ми се искаше. Всъщност не трябва да се учудвам, но съм недоволна. Всички ме дразнят, до един. Пуши ми се. Днес, докато вървях по патриарха, през цялото време си представях как мога да си поискам цигара от някой миновач. Но не трябва. Познавам се и знам, че няма да мине много време и пак ще ги почна, а толкова се старах да ги откажа. Трябва да се справя.
Най- гнусното е , че се чуствам много сама, когато около мен има един концерта на Depeche mode народ.
И навън е едно мрачно и гадно.
Добре че Инка вчера звънна да се пошматим безцелно.
Защо ли колкото повече се опитваш да угодиш на хората около теб, те се отнасят отвратително?
Наистина искам да избягам, да се скрия. Да забравя за цялата простотия около себе си. Писнало ми е от хора дето си мислят, че са хванали на "Господ шлифера".
Така де, ако три дни под ред нещата са читави при мен- очаква се буря

Бебчо

Вече съм леля. Мъника се роди днес, в 21: 50. Беше много вълнуващо, но и страшно. Те влизат, излизат, ти не знаеш какво става. Но , Слава Богу, всичко е наред. Мъника е 3 кг и 500 и е много сладък. Много се вълнувам... но когато чифт чисто нови очи те погледнат през плексигласовата преградка , и сякаш малката устичка се усмихва, май забравяш всичко. Не знам дали е имало момент в живота ми , в който съзнанието ми да се е изпразвало до толкова, давайки преимущество на емоцията и чистата радост :) Петте часа в родилно ми се сториха като 2 мин. Вълнението ми продължава да е огромно и не отстъпва място на съзнанието. Още не го осъзнавам съвсем.
Димитър Рачков също беше в отделението. Преди дни и той е станал баща, пожела ни успех и късмет, но защо ли на нас , като систър е свършила цялата работа.
Уф, хубаво е че всичко мина добре.
Дано ни е живо и здраво

Албена и Максим

Преди малко мина представянето на Албена и Максим на първенството в Париж. Бяха невероятни.
Видето е на същия танц, но на друго първенство.
Уф, искам да напиша колко се гордея, че се състезават за България и още хиляди неща, но просто мисля да замълча и да се усмихна :)

Стратегия на транспортното самозадоволяване

Градския транспорт в София, предполагам и в другите по- големи градове, като цяло може да се опише с две думи "голямо adventure".

Миналата вечер по покана на мои приятели от студ. град предприех "кръстоносен поход" към въпросното място. Дори мислех да мина пеша по Витошка, но нали беше късничко и незнайно защо реших, че с тролея ще е по- безопасно. В тролей № 5 се запознах с младеща , такава кавато е тя след 9 часа. Дам, и аз бях говедо, но то не беше скачане, викане, палене на разни нещица. Стреснах се от шумотевицата и когато се обърнах видях че те не са по- големи от 12- 13 годишни. Защо ли се чудя като в последно време постоянно се говори за това как се държат дечицата в училище, събличащи се момичета пред стаята на директора, побоища, дори убийство на 8 годишно дете от негов връсник...
Когато слезнах от тролея и хванах 94 вече бях по- спокойна. Дам... на една от спирките до мен седна човек на около 50 години. Вперил в поглед в момичето срещу мен, което беше със симпатично деколте и къса пола, той започна да се гърчи странно. Първоначално реших, че е с болестта на Паркинсон или просто има някакво друго неврологично заболяване. Учудващо, тиковете му престанаха, когато срещу нас седна едър, симпатичен младеж. Да , правилно се сещате, оказа се, чечовека обръщаше внимание на определени свои органи , прикривайки се зад "тикове". С момичето се спогледахме. Май и двете схванахме в един и същ момент за какво става въпрос, но не посмяхме да станем.Аз лично, понеже не знаех какво ще изригне...
Едва ли има човек на който да не му се е случвало да се опитат да го опипат в градския транспорт или да забележе как някой " обръща внимание на себе се" пред цялата тълпа. На мен ми се е случвало, веднъж дори забих шамар.
Когато кандидатствах бях на гости при сестра ми. Един следобед, докато пиехме кафе, поглеждайки през прозореца видях как един младеж се беше качил на прозореца и изпъчил гърди, развяваше мъжкото си достойнство. Тряба да е било поне 8 -ми етаж. еми озъптете си нагона, бе хора! Струва ли си да се размажеш за едната чекия? Оказа се, че наши приятелки , щедро надарени от природата, са се пекли на покрива същия ден...ето го и стимулатора. Та чекиджиите са навсякъде...по паркове и градинки, между етажите, в градския транспорт...Оказва се че новата цена на билетчетата от 70 ст. включва и допълнителни екстри....
Абе, нямате ли си бани?

Голямото гъбаркане

В понеделник трябваше да се видя с един човек... Не бях много навита. По- скоро смутена дали ще се представя добре пред такъв авторитет. По пътя ми се обидах обаче, че въпросния господин не може да ме приеме, понеже имал друга задача за момента и се налага да изчакам. Разбира се се съгласявам, нямам избор. Леко ми олекна, но само за момента. Просто се удължава периода до срещата, но проблема не изчезва.
Реших че все пак деня ми не трябва да е напълно загубен и отидох във факултета да се запиша за магистратурата. Пред стаята на любимата ми секретарка вече имаше "един концерт" народ и списък с 48 човека, които са преди мен. записах се и аз и седнах в кафето. Влезнах при милата ми секретарка едва в 5 без 20. За пръв път в живота си я съжалих. Наистина изглеждаше като пребита. Винаги ужасно се заяжда с нас и се чуди как да ни усложни ежедневието. Ама явно днес и беше дошло толкова в повече, че даже нямаше сили да се дзвери.
Вторник трябваше да бъда на една лекция организирана от НМБ относно обновлението в млекопреработването по европейските стандарти. Вмъкнах се МЗГ използвайки прословутата си прилика със систър, намерих тъпата стая 400, която верно е забита в най- шибания коридор, който е на майна си райна и се стига с некъв си асансьор дето е след ъгъла, който...уф. Мацката която ме покани на тази лекция я нямаше. Чакам да се появи, ама уви. Лекцията почна и вместо очаквания скучен разговор за квотите оня започна да ни осведомява за рибовъдството. Оказа се че само аз мисля, че за мляко ще си говорим. Изнесох се бясна след първата почивка. Въпросната мацка ме гъбарка вече за 3-ти път сигурно...ами повече няма да и се вържа. Изобщо не ме интересува дали ще ми предложи работа или не. За такъв шеф трудно ще се работи. Едва ли щеше да и коства нещо да ми пише един мейл поне да не се разхождам.
Днес ни беше първата сбирка на магистрите. Малко ми е тъжно. Липсват ми колегите от бакалавъра. Тези тук всички са молекулярни биолози и се познават помежду си. Малко се чуствам отритната. Освен това ми изглежда доста по- страшно от бакалавъра. Таз дипломна работа ме стряска ужасно. Дано се справя. Уф ! Дори не мога да се ориентирам за евентуална тема или поне насока.

Стискам си палци

Малко ме е страх за утрешния ден. Исках да се чуя с майка ми, но няма да е безпокоя повече за днес. Погледнах си хороскопа, но е толкова опоскан, че профанските ми знания не помагат никак.
Ако беше по- нормален период от денонощието сигурно щях да посвиря, но уви. И без това съседката иска да ме провеси отнякъде като съхнеща цигулка. Така ги подреждат и в магазините. Винаги са ми изглеждали като мъртавци...сякаш казват "свали ме оттук и аз ще свиря за теб...помогни ми да оживея".
Защо трябва да се срещам с този човек? Уф! Мразя това чуство. Чуство на страх.Не е страх, а притиснение премесено със съмнение за положителен изход от ситуацията.
Не мога да повярвам, че дланите ми се изпотиха.
Ще трябва да си стискам палци :) Да видима дали ще ги потроша от стискане.

Лелини истории

Нямам търпение да приближи декември. Става студено, това е кофти, но в началото на декември чакаме едно сладурче. Днес му донесаха леглото. Знам че ще плаче и живота ще бъде свързан предимно с миене на дупета и сменяне на памперси. Не знам как мога да го обичам като единствената представа за Него е дебелото коремче на сестра ми и доста неястни снимки от ултразвук. Искам вече да купувам бебешки дрешки и дрънкулки. Няма да го направя,поне не и до средата на месеца, защото съм страшно суеверна.
Дам, още не се е появил, а вече ме разтапя :)
Дано всичко е наред и да мине безпроблемно.

Есента си е тука, даже замирисва на зима и на истиски студ. Вчера направо ми замръзнаха ушите (нали са огромни, та все се развяват срещу вятъра) докато се прибирах.
Безцелно, всеки ден се разкарвам до университета та да видя дали оназ световна заповед вече е излезла. Вчера бях свидетел на един скандал подходящ за "господари на ефира". Колежка с по- нисък бал е получила държавно място в една от магистърските програми, а тази която има цяла единица отгоре е класирана при платените бройки и е решила да вдигне факултета, но да не оставя нещата така. Така и трябва. Не ти е нужна да търсиш с лупа несправедливостта. Дано нещата се наредят, но мен ако питат нито едната не заслужава държавна субсидия.
В общи линии в момента нищо не се случва. В някво очакване съм. Странно, но си поднових контактите с хора, които смятах, че едва ли някога отново ще видя. Срещам ги навсякъде- по улците, в нета, в кафета....Нещо се случва :) въпреки че ми харесва.
Всичко което ми се прави в момента обаче е ...една много хубава книга. Имам нещо под ръка за номерология и кабала, но май не точно това ми се чете в момента. Трябва ми нещо, в което да потъна. Иска ми се да си почина хубаво от всичко. Колко абсурден е света, в който живея, в това се убеждавам всеки ден. Слуша ми се Skin, иска ми се с приятелчетата си да седна в парка и да си пеем някое старо парче. Искам всичко пак да е толкова просто.
Дам пак отпраших в оная посока дето не я харесвам много.
Искам да съм на снимката

По родните места...

Преди около седмица и нещо с батко решихме да се прибираме в... както казва една моя приятелак " аре, кой от къде е ....". Та тръгнахме значи. Пропуснахме отбивката за Пловдив, замотахме се малко, но благодарение на баща му( този човек е като атлас ) успяхме да се приберем и при това не закъсняхме прекалено, че майка ми да задава странни въпроси.
Следва:
Действие 1 : Всички се радван че съм си вкъщи.
Дази седмица беше изпълнена с много емоции от срещи с хора, който не съм виждала от много време. Наталия си е все същата и добре че е така. Видях се и с братовчедка ми Ина и след това и двете отидохме на репетиция на оркестъра. Там свирих ... 8 години. По мое време :) бяхме поне 20 и повече. Сега са останали 9 цигулки. Но трябва да се признае на Филипов, че и при това положение резултата е добър. Посрещнаха ме много топло :) Прииска ми се пак да съм на 15, да си стоя на моя стол, ей там , на третия пулт. После ходих на един концерт по случай Деня на Кърджали. Тази прогарам я бях гледала :))Някои неща не се променят.
Същата вечер водих доста странен теологически спор с приятелка на Инчето. Хех бях малко арогантна. Много съжалявам че понякога се паля така.
Хех и на 21 , който е деня на Кърджали, решаваме с майка да купим :) чушки щото ми се ядеше домашна лютеница. И минаваме с майка през центъра съвсем неглижирани щот нали за чушки отиваме...и на централната улица- парад на училищата! Есетествено виждам половината си учителки и няма как едно здрасти да не има кажа ама се усищам как съм с облечена като за тенис :) пък то парад някъм се състои. Веселба
Целия ми престой там обаче мина под знака на притиснението и неизвестността от това какво ми предстои когато се прибера в София.
Трябва да престана да се притеснявам.

Кво да кажа

Хороскопа ми е много лош. Личния. В почти всички месечни хороскопи октомври е успешен, но като си гледах личния...не разбирам чак толкова, но...Все пак наистина се случват кофти неща. Скоро всичко ще свърши. В общи линии не съм очаквала и да се наредят добре. В живота ми винаги така се е случвало- мога да полагам огромни усилия, старание, уж стигам до някъде, после се спъвам на финала, толкова болезнено че просто нямам сили да продължа. Не съм и очаквала да се случи по друг начин. Дано всички, които злобееха сега да пируват. Е, ок, не успях. Дано ви е сладко. Наздраве

Не пак , отново

Пак! Все пак нещата са си такива и аз няма какво да направя. Не мога да разбера с какво точно съм го заслужила. Тъкмо бях решила, че нещата започват да се понареждат и сега отново съм на дъното. Лошото е че вече нямам сили да се боря срещу невидимите стени и телените огради. Не ми се и иска. Омръзна ми. Не виждам смисъл. Не мога да дишам, да вярвам. Няма в какво.

Реалити ужаси

Днес гледах ББ3. Едва ли ще повторя. Не обичам да давам оценки за хорското поведение. Не е моя работа. Нито за интелекта им- винаги има някой по- умен от теб , който също би оценил не много положително поведението ти и размислите ти. Но онзи селски гъзар...Не го познавам, по принцип не изпитвам отрицателни чуства към никого, но него го ненавиждам. Всички са отвратителни. Проява на най- долното човешко поведение, избиване на комплекси, нисши страсти...
Пеньо- образа на различното, непознато, отхвърлено дори и от себеподобните си. Гаро доказа че е арменец. Съчуствам му. Трудно е да носиш дамгата на некрасивото лице и различното от т.н. "нормално" поведение. Радвам се че не ми е пукало никога за това че формата на носа ми много напомня тази на Пеньо. Надявам се да оцелее и ако иска операция толкова, мечтата му да се сбъдне. Както и всичките му останали. А болката му. Винаги ще я носи в себе си, за жалост е нежна душа.
Панайот е типичен "мъж". Бас държа че е девствен или свършва за секунди. Толкова комплексиран човек рядко може да се наблюдава. Виждаме съвсем добре че скоро е слезнал от дървото. А отчаянието му е толкова горямо че се лепва за всяка мома, която се доближи до него. Бабата успя да го възбуди за 10 сек. Тоя човек не е виждал цица.
А после се състезаваха да уригат. Колко горд беше селския дръвник от завидните си умения в тази област. Срам ме е , че така и не успях да изуча това изкуство! Защото то е изкуство и когато Панайот изригва спортния си хъс и дава всичко от себе си, всички трябва да замълчим и да се възхитим на таланта му. За жалост единствен.
А бременната- как може да пуши цигара след цигара точно в периода, в който се подготвят белите дробове на бебето. Имах познат, който като дете беше преживял повече от една операция на сърцето именно заради страста на майка му към цигарите. Такива хора ...не знам какво да кажа.
Стига съм ги съдила. Както казва един мой много обичан преподавател "всеки е ексцентрик по своему". Всеки носи отговрност за себе си и поведението си. Дано и Нова тв се замислят над това.

Направо съм си изрод

Ще ми се да напиша нещо.
Пак ми е тревожно. Нещо не е наред. Отпуснала съм се, зарадвах се, а още не му е време. Страх ме е че няма да си свърша работата докрай и отново няма да стигна до желаната цел. Дори ме е страх да мисля за това. По дяволите. Пак ще се прецакам. Но кво си прави човек сам, друг никой не може да му направи.

Баклава

Вече съм баклава :) Когато го споменах на един приятел, той ми обясни че всъщност повече ми отива да съм щрудел :)
Доживях и аз да си завърша висшето образование. Няма да си кривя душата, много се радвам. Радвам се че имам 6 на държавния си изпит. Беше ми го пожелал един преподавател на последния семестриален изпит, който взех също с 6 :) Наистина се радвам. Надявам се това да е началото на един по- красив период от живота ми. Пожелавам си го.
Благодаря на всички, които ме изтърпяха геройски през този период. Задачата им не беше никак лека.

Just let the sun

I walked into the sea
Those waves, they came for me
Egged on by scarlet sun
But I will never burn

My eyes stay liquid free
Not phased by chemistry
The whole nine yards I see
Striding through the haze

Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home

Just let the sun
Shine on your face

Special, these dirty deeds
That floods my pretty dreams
I snap awake from love
Relieved I'm on my own

Fearless and tacky free
Guided by empathy
Still you're not lost on me
I still smell the sea

Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home

Just let the sun
Shine on your face

You'll make it (x3)

Ooh, just let the sun
The sun
You just need the sun
The sun
Ooh

Just let the sun (just let the sun)
Shine on your face (shine on your face)
Only the darkness blinds your way (only the darkness. blinds your way)
You take it easy (you take it easy)
You walk on your own (walk on your own)
Look for the sunshine you'll find your way home (look for the sunshine. find your way home)

Just let the sun
Shine on your face

Big Brother 3

На 18. 09 стартира третия сезон на Big Brother. Отново се залага на простотията.
Кой е вътре?
1 Някъв ръгбист. Трябва никак да не ти върви в спорта, за да си позволиш да се излежаваш три месеца и в крайна сметка да заприличаш на отпуснат чувал с картофи. Но все пак този изглижда да е най- интелигентен.
2) Някъв барман, който е бивше гадже на 3)Дияна или нещо си там- студентка в НХА. Приключили са връзката си с бой.
4)Баба Виолета- Къде отидоха онез мили бабки, които плетат пуловери на внуците и пържат картофки за обяд?Колко нещастни са днешните деца. Малко от тях ще имат късмет да имат една " истинска баба"!
5)Тройно нападение. Тризначки в шоуто- много тъпи и руси. Речника на първата се състои от "ахам" , "мъъъъъ", "да", "не" и "разбира се". Невероятно представяне- " Не обичам да работя, никога не съм имала намерение. Обичам да пазарувам и да ме издържат" Че е малко не съмсем финна, трябва да е як младежа.
6)Гаро- травестит от Пловдив.
7)Ева- с бившия и (Мариан от ББ2) може тва да им стане като сезонна работа. Но е симпатична. Обича астрология и нумерология.
8)Лиляна- Няква мутреса ще е това. Само 350 евро и били цайсите :) Бившия и подарил кола ама като му писнало да я клати (не колата) си я взел :) Споменах ли, че е мутреса?
9)Мариола- побиват ме тръпки. Чудя се дали не е травестит или просто така си изглежда. Ужасен диалект. Няма нужда да споменава, че е от Сливен. Много луда, като фурия, но не впечатляващо ами засрамващо. Такава натурална селянка не бях виждала от години.
10)Павел- той "плющи". Бас държа че пениса му е като на пеленаче.
11) Палома- тази е сладка. ЗА съжаление е имала много неща с които е трябвало да се справя и май е избирала не винаги правилния начин.
12)Панайот- няма думи. Типичен селски гъзар. Само дето нежната Пепи такъв номер му извъртя, че може и да последва самоубийство. ББ трябва да помислят за някои неща по- задълбочено.
13)Въпросната Пепи, по паспорт Пеньо. Момче изглеждащо като момиче с тайна мисия да се държи като такова за една седмица. Сега се чудя дали ББ се сещат колко проблеми има той и как не е хубаво да си играят с човешката съдба по такъв брутален начин.
14)Пламен- ей от такива изроди се "раждат" водачи като Хитлер. Ужас! Волен Сидеров ще е очарован. Би било наказание за всеки да съжителства с човек като него. Той мрази всичко, а се пише за голям християнин.
15)Светлана- бременна от любовника си в 8 месец. Нямам кяква да кажа.
16)Тодор- бивш сводник , опитвайки се да прочисти греховете си със следване на богословие.
Картинката е прелестна. Няма да се пропусне нищо ако не се гледа. Очаквам да се бият , да се карат, да се ръсят глупости. Жалко е че по- малките го приемат за пример.
Сещам се за Star Academy. Децата там поне имаха няква цел и талант и ...

Keane- Is it any wonder

Only time

Отивам днеска в бф-то за малко организационни. Мисля си,че съм толкова ранна,че няма никого да засека. И то още Сашко по пътя...Дрън- дрън глупости. Обяснява ми, че изглеждам изключително свежа като за рано сутринта. Разделяме се. Той имаше твърде неприятна среща с една шанта...Леле майко не му завиждам.
Седя си пред таблото с обяви ...чакам великата секретарка да се появи. Мярка се позната муцуна. Шляп по вратлето. Леле всички харесват странната ми прическа.
Свършвам си работата и слизам към кафето- познати лица. Мятам се на врата на първя дългокос симпатяга :) Малко групости и бав в кафето...Колко е приятно с тях. Все още носят надеждата в себе си. Свежарки. А Маринка е чисто ку-ку. Не знам защо, но я обичам. Разбира се при нея също нищо не върви нищо както трябва. Може би за това си пасваме. Живота ни е тъп и объркан, леко плесенясал, съвсем подходящ да си изолираш няква гнус от него.
Каца Гоги и Славейчето ми. ХЕ пък тях от кога не съм ги виждала. Даже не се усещам как вече вися на врата на Славейчето ми. А Гоги ревнува че не съм уважила първо него. Хвалят се, излъгали са микрото. :)
Прибираме се със Славейчо по познатия път.
Хех не ми стига. Още не съм получила това за което дойдох и не съм готова да си тръгна. Трябва ми още време

Майната му

Днес се замислих дали е възможно човек да не притежава никакви качества, които да си струват. Кога се чустваш безличен? Кога ежедневието ти те поглъща? Кога усещаш, че не можеш да промениш нищо, нищо не зависи от теб? Не си избирал дали да се родиш, в какво семейство, какво да ти се случва...Колко са векторите, вълните, които те тласкат като песачинка на брега на студенота море? Дали можеш да се спреш? Дали има надежда? Кога си плащаш ужасно високата цена за бъркалката в кафето? Нещото което по принцип се получава безплатно за да можеш по- лесно да смесиш кафето и захарта, които вече си закупил, че да им усетиш вкуса? " Гор-чи- во!" - И младоженците си подариха дълга и страстна целувка! Въпроса е кога наистина започва да горчи като жлъчка, а няма кой да те целуне че да балансира нещата.

ДОбре де, блога ми е заприличал на черна дупка последно време и поглъща всичките ми черни емоции, но иначе ще трябва да занимавам хората около мен с горчилката и търсенията през които преминавам. Понеже обикновено съм "изслушващата" , сега няма кой мен да ме изслуша. Ще трябва да пиша. Иначе ще експлоадирам
Трябва да ми се случи нещо хубаво...Трябва да успея да се справя...Трябва да се случи онова хубаво нещо, което ще ми покаже, че не всичко е напразно или не съвсем или ...просто ще ме накара да се почуствам по- добре.

Майната му на всичко!

Полет над нощта

Аз съм огромна, черна, оловна пеперуда...гротескна. С криле - плетени мечти и сънища. Тромаво се отлепвам от студения си, покрит със сълзи и скреж под на стаята си . Отлитам към светлината, към една искрица, която ще изпепели крилете ми. Понасям се тромаво и се питам :" Трябва ли да се страхувам от смърта? Силата на искрицата, която ще слее плетените ми мечти с огъня и те ще достигнат безкрая."
Затварям очи. Някой ме приспива в съзнанието ми. Спомените ми се преплитат с опръсканите с утринна свежест листа на въображаемото бъдеще.
Отварям очи. Светлината е толкова силна че примигвам бързо....превръщам се в един от хилядите танцуващи паяци...един от онези, които не спират да танцуват в дъжда, слепи за светлината.

Първия ми приятел бе писал веднъж( хех, не само веднъж де. по принцип си пишеше ехектно) великорепно есе. Текущите драсканици са хвърчащи мисли, предизвикани от спомена за него (есето).

Human behaviour- Bjork

If you ever get close to a human
and human behaviour
be ready to get confused

there's definitely no logic
to human behaviour
but yet so irresistible

there's no map
to human behaviour

they're terribly moody
then all of a sudden turn happy
but, oh, to get involved in the exchange
of human emotions is ever so satisfying



and there is no map
and a compass
wouldn't help at all

human behaviour

Носталгично

Преди 4 години почина един мой съученик. Митко. Пушехме в близкото "междублоково пространство" с другите от димящата компания- Наталия, Мима, понякога Деси, Румен...Петето. Минаха 4 години от завършването ми. Беше ни весело. Бягахме от час и пиехме кафе в едно заведение, което кръстихме "Чалгито".
КОгато Митко почина бях толкова потресена. Още не вярвам.
Тез цигари...тлкова вредят. Ако не бяха те нямаше да опозная толкова много хора. В смешната фас пауза успяваш да споделиш, да се посмееш, да направиш план за вечерта.
След репетициите с оркестъра сядахме задружно на една пейка до Културния дом.Говорехме си, смеехме се. Преди месец, може би, почина Александра Беловска(момичето , което дари органи за трансплантация). ПОзнавах я по физиономия. Танцуваше в един балет "Странже". Добра приятелка на момиче с което свирех. Когато тя почина се запитах " Какво става с моя випуск?" Милата Александра. Милия Митко. Отидоха си толкова рано. Защо?
Училището, толкова ми липсва. НЕ знам точно какво, но нещо изчезва от теб, бяга , в момента в който целунеш знамето за последен път. Нещо се счупва. Като че никога няма да бъдеш толкова искрено усмихмащ се и цял. Цигулката, репетициите, уроците.
ТОлкова искам още да пуша на някоя пейка със Стън или Вики или Наталия. Наталия, знам че никога няма да прочетеш това, но толкова много ми липсваш. Всички ми липсват.
Надявам се да откриете щастието си и да бъдете винаги много усмихнати и весели. Випуск 2002.

Сменяме това което можем

Стария образ ми писна. Но да сменя това е толкова лесно. В биологията, когато някой процес се отклони от нормалното си протичане се включва някой балансиращ го процес. Всичко е толкова подредено и балансирано...далеч не е съвършено, но едно красиво нещо никога не е такова. Понякога успявам да опиша повечето неща, които се случват с някой специфичен биохимичен процес. На тез около мен им е досадно, но все пак повечето ми познати са икономисти, простено им е.
А живота ни...понякога е толкова неконтролируем...като грешка в генетичната информация,която SOS системата не е успяла да поправи своевременно, разчита се като ужасно дефектен белтък...а това не ти позволява да се изправиш понеже ставите ти липсват и ...
Въпроса е защо се случват...защо клетките загубват контактното си инхибиране и предизвикват "тумори" в живота ни? А когато започва да не ти харесва...Хех, трудно е да му смениш кода. Невъзможно е да накараш сатурн да смени местоположението си...та да беше само той проблем...

Понеже....

Понеже предишния пост е много тъжен и... мразя да съм тъжна и отчаяна.Така че малко разведряване.



Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален" че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.

Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?

Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:

Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.

По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада.

При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.

Оттук произтичат две възможности:

1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).

2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?

Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира... оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, боже!".

Наистина това се случва

Чудя се дали е възможно някога нещата да се подредят. Не, истината е, че нищо никога няма да бъде наред в моя живот, колкото и да се старая. Толкова много ми писна. Просто не знам какво толкова съм направила, че всичко трябва да е така отвратително. Скоро ще загубя единственото, което ми остана. А от много всичко е пустиня.

33

Такава е жега че се чудя след колко секунди ще се стопя. Водородните връзки се разпадат. Белтъците не са ми вече така стабилни.Ще ми се да отплавам на север, много на север. Ха , за това пък защо ли почна Life burns...сещам се за видеото и и ми става още по- топло.
Възможно ли е да се мисли адекватно когато мозъка ти почти изгаря. Нечовешко е .Някой трябва да осъди времето.Знам че метаболизма са забява в такова време за да се охладим. Мечтая си да имам фонтан в центъра на стаята и да се пльосна вътре :) В една студена зимна вечер най- доброто отоплително средство е ... един симпатичен и страстен младеж. А сега в жегата какво да си поръчам? Ледената кралица Азис? Хехе, знаех си, че човек спира да мисли адекватно.
Дам, сега ще си представя, че съм примерно в ...Петербурк, Москва или Хелзинки и ще се зачета в някой цикъл

Imagine

Imagine there's no heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today

Imagine there's no countries,
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace

You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope some day you'll join us
And the world will be as one

Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world

You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope some day you'll join us
And the world will live as one

Вятър работа (или голямото духане)

Днес сутринта гледах " Сблъсък " по бтв. Обикновено не го правя. Една от спорещите беше Поли от "Бързи пари". Интелигенто момиче, а в онова предаване само си хаби потенциала. Та гледайки шоуто не можех да не се запитам "сешоар ли съм"?
Влюбвала съм се, веднъж. Беше преди доста време, но беше истинско. Разделихме се понеже така беше писано. А след като не ми се е случвало втори път, дали съм прекарено претенциозна или просто не съм "сешоар"? Просто чакам светкавицата...явно просто не съм сешоар.
Дам мисля че е така. Не мечтая за семеен живот. В моментите, в които съм се представяла с деца то те са били съседските или тези на сестра ми. хех майчинското чуство май ми липсва. Мисля си, че не съм създадена за това. Аз съм упорит сешоар,който не иска да се занимава с ничия коса, а предпочита да пробва...хех примерно да пасира зеленчуци. Не не аз съм пасатор преоблечен като сешоар. Обречени ли сме ако не можем да бъдем сешоари. Не може ли просто да бъдем друга марка... с по- различни функции, с по- различни предпочитания към коса или цвят? Би било жестоко...иначе ако не можем да обичаме страстно и постоянно, а имаме желание да сме щастливи обичайки по- друг начин и други неща различни само от евентуалните ни партньори...прави ли ни това по- лоши сешоари?
Отказвам да бъда лош сешоар. Наистина.
Според биологията всички животински видове сме тук само, за да запазим генетичната си информация. Това включва ли любов? Включва секс със сигурност , но любовта...И може ли да се даде еднозначна характеристика на това чуство....на което и да е чуство...
Има ли изобщо една истина? Тогава вероятно може да сме различни сешоари. Може. Хех кой може да ми каже?
Така де ...всичко си е вятър работа

Дрън дрън

Кога ли човек наистина разбира предназначението си в този свят, истинското си призвание. Според автора на Алхимика трагедията е, че това се случва много рано и човек няма силите и нужната смелост да последва мечтата си до край, да следва личната си легенда. Въпреки че сърцето му постоянно му напомня за това. После сърцето му се изморява да напомня за пътя ...изморява се и замлъква. Може би в този момент порастваш достатъчно, за да си избереш някоя прагматична професия :) или не... и така губим връзката със сърцето си. Попадаме в т.нар. ежедневие, рутина, скука , зрялост.
Според някои мои съвсем бегли познания в областа на астрологията, това се случва на около 24 при юпитерово завръщане ако се не лъжа разбира се...или чак на 29 за сатурновото такова. Сатурн...управляващата ми планета. Няма да споменавам, че откакто се подвизава в лъв, а и преди това в рак ми иде да я взривя. ...въсщност при това положение въпроса е : защо, по дяволите, на нас ни се налага да избираме професията си на 18? Хех
Всъшност по- склонна съм да вярвам, на Паулу Коелю, разбира се и на астрологията, но...Смятам, че една част от нас винаги го знае.
Нищо не е случайно. Казва се, че Бог праща такива изпитания каквито можеш да преодолееш. Всяка стъпка има своето значение и логическо място. Защо понякога обаче става толкова трудно да се бориш? Защо цветето, което откриваш след поредноо прескочено препядствие понякога не е това, което ти искаш да видиш?
Разбира се въпросите са хиляди, а отговори липсват. Такава ти бира съдбата :) Като няма кво друго да се каже...Може пък самите въпроси да са по- важни от отговорите.
Залеза е прекалено красив в момента за да продължавам с безмислените разсъждения. Само времето ще покаже, кое е било правилно.

Навън

Просто един залез някъде през лятото

Отново на сватба

Бях си пак вкъщи. :) Това лято е сезона на сватбите. Този път Радка. :) Когато бях по- малка..., примерно преди около 9 години , ходих на почти всички изпрощания на приятелките на сестра ми. Беше си купон почти всеки ден. Сега им ходя на тез момичета по сватбите. Наистина е веселба.
Сватбата си беше класическа, мило тържество. Дисководещия беше нещо сбъркан, но все пак се получи. Желая им цялото щастие на света. Те си го заслужават де.
Неделята беше ужасна жега в Кърджали. Имах намерение да посетя някои стари познати, но горещината ме прикрепи към леглото, притвори ми очите и докато не заваля не успях да се свестя
Понеделника да голяма степен беше ужасен, но завърши добре.
Дам, хубаво е когато хората са щастливи

Защо

Иде ми де се гръмна, веднъж, още ...няколко пъти и така докато ми писне. Изобщо има ли начин да се оправят нещата. Питам се за хиляден път. Чудя се просто. Но отговор няма. Защо? Защо отново аз? Какво пък толкова съм направила?

Понякога е тъжно

Когато в училище учехме за това, как по време на турското робство не са позволявали да се строят църкви и са сменяли насилствено религията...Бях ужасена. Сигурна съм, че може да се представят и много ужасяващи примери за репресията спрямо християнското население. Днес сме свидетели на нещо подобно. Не знам как да го коментирам. Смятам че всеки има право да изповядва религията си. Дори понякога не ги разглеждам като различни, по- скоро като развитие на една и съща. Сутрин, когато се събуждам, чувам камбаните на близката църква и се успокоявам. Деня е започнал. Не знам защо. Става ми по- леко и ведро на душата. Не съм от съвсем религиозна, но вярвам. Продполагам за мюсюлманите разглеждат въпросната подкана към молитва по същия начин. Искам да бъдем толерантни.
Аз съм от Кърджали. Слушала съм интересни истории относно съжителството между християни и мюсюлмани там. Чувала съм, че много от турците говорели само на турски. Може да има такива. Имах съученици от турски произход, които много обичах. Всъшност има ли значение. В основата си всички религии са еднакви и проповядват любов към ближния. Само първичния човешки мозък може да изкриви свещенните думи към война, борба или какъвто и да е тип конфронтация. И това го правят последователите на всички...използват вярата за първични и долни цели.
А бях чела ...изследвания на руски физици ... за това как изследвали аурата на човек. Казвайки една молитва тя се засилвала и става по ярка и пълна, по- качествена така да се каже. А ругаейки или псувайки или... каквато и да форма на негативно мислене спряво конкретен предмет нарушавала структурата и ...
Баба ми казваше често " Нека Бог бъде добър към всички, към нас също"

Bumcello - Death In Breast

Не знам как стана. Понякога просто те намират и някак те карат да ги обичаш. Невероятно парче. Най- безцеремонно се нанесоха в сърцето ми...Дори не ги поканих

Разни неща

Много е радващ факта, че строежите в Иракли са спрени...временно. Но и това е добра новина. Спрени са за 2 години. Ако влезем през този период в ЕС ще бъде много по- трудно да се вземе разрешително за строеж. Или поне така си мисля. Малко места останаха, които не са залети с бетон. Когато ходихме тези дни до Перперикон така се нарадвах. Козята ми природа се отприщи и просто тичах нагоре, въпреки жегата, въпреки умората от танците предишния ден. Естествено той също не е подминат от "цивилизацията". Въпреки кошчетата по пътя, в храстчетата мажеше да се забележи предпочитанието на туристите към определени марки бира, цигари и други вкусотии. Но от нас зависи! Никой няма да дойде и да ни оправи дължавата от добро сърце. Трябва ние да се справим.

Ето още няколко снимки от Перперикон и :) булката хвърля букета. Ще издам, че в следващия момент той вече беше в ръцете на кумата :)( сексапилната дама с черна рокля )

Вкъщи

Ами бях си вкъщи.
Сестра ми се омъжи.Всичко си беше както му е ред.Е не можах да и взема добра цена при пазаренето, но нищо. Беше весело. Почти 12 часа продължи всичко.Вечерта бях капнала. Ради и Марин спаха вкъщи. Следващите дни гледахме записа и снимките. Пожелавам им всичко най- хубаво, чудесен живот и много деца.
Няколко дни след това ходихме до Перперикон.
Сега вече всичко е нормално. Аз пак съм сдух.съвсем обичайно. Когато хората са щастливи ...твоята тъга изпъква по- силно.Все пак редно е нещо да потръгне. Наистина е супер тегаво. Но всички казват,че съм много черногледа. Реших ,че вече няма да говоря.

Глас в пустиня...или просто в България

Memory remains

Концерта мина. Да, това бяха depeche mode!
Беше хубаво. Лошото на такива събития е ...ръста ми. Факт е, че трудно виждах каквото и да било. От това, което видях мога да кажа, че ефектите бяха невероятни. Саунда си го биваше. Казват че жените възприемат повече със слуха си, а на мъжете им е нужна картина. Може би съм мъж :)))) или просто когато отиваш на концерт визуалната част от събитието е много много важна. Дам няма да си кривя душата , това беше един грандиозен концерт, невероятен. Но на фона на невероятната сцена, 20 годишните хитове, славата на триото, огромните мащаби на събитието... Апокалиптика ме развълнуваха повече ...с прегръдката си в края на концерта, развятото българско знаме. Не мога всъшност да кажа кой направи по- голямо шоу, някои ще се изсмеят, дори че правя сравнение...Тук не виждах, чувах , но контакта с групата ми липсваше. Което ще рече че по независещи от мен причини, не успях да се нарадвам хубаво.
Това което остава след концерта е емоцията... спомена за емоцията, спомена ...Memory remains...

Depeche mode

Спечелих билет за концерта на DEPECHE MODE! Ураааа
Браво на мен.
Колко се радвам, си купих тази карта преди време :) такава радост :)

Crazy

I remember when
I remember
I remember when I lost my mind
There was something so pleasant about that face
Even your emotions had an echo
In so much space

Mmm…

And when you’re out there
Without care
Yeah, I was out of touch
But it wasn’t because I didn’t know enough
I just knew too much

Mmm…

Does that make me crazy
Does that make me crazy
Does that make me crazy
Probably
(OR "possibly" - depending on what version you have)

An I hope that you are having the time of your life
But think twice
That’s my only advice

Mmm…

Come on now
Who do you
Who do you
Who do you
Who do you think you are
Ha ha ha
Bless your soul
You really think you’re in control

Well
I think you’re crazy
I think you’re crazy
I think you’re crazy
Just like me

My heroes had the heart
To live their lives out on the limb
An all I remember
Is thinking I wanna be like them

Mmm…

Ever since I was little
Ever since I was little it looked like fun
It was no coincidence I’ve come
An I can die when I’m done

But maybe I’m crazy
But maybe you’re crazy
Maybe we’re crazy
Probably


Хм от около седмица свиря нещо много усърдно. Вече си представям как съседката от горния ме хваща, беси ме на полилея и ме оставя да вися като прясно лакирана цигулка.
И пак ми се свири.Тез младежи от Apocalyptica успяха да размърдат музиканта в мене. :)
Не беееее, туй щот съм в сесия. А когато имаш мноого да четеш , най- приятно е да си губиш времето.

Сънчо

Днес , след като сутринта сестра ми ме разходи за някви неща, се прибрах и легнах да си доспя. Разбира се сънувах. Разбира се не беше оптимистично. И так си се чудя сега...няма ли най- сетне ей тъй, съвсем случайно да сънувам нещо, което да предвещава нещо хубаво и весело??? Или съм способна да разчитам само "черните" си сънища. По дяволите. may be I'm crazy ...yes I'm ...дори няма да отрека :)
Иначе времето е невероятно в момента
Неприятното е, че ще трябва тези дни да извървя дългия път по магазините и да взема да си купя нещо за на систъра сватбата. Добре де, ще се постарая да не мрънкам много за неудобните обувки, които ще трябва да нося...
Ся си слушам Nigel Kennedy. Чакам да стане някъде 16:30 та да посвиря малко. Времето е чудно. Дано си намеря компания за бира :)
между другото http://www.thebigview.com/pastlife/

Apocalyptica

Концерта мина
Беше невероятно
Не знам какво да кажа
Първо имаше някакъв техничски проблем и концерта не можеше да почне, отрязаха подгряващите групи.Е и ? По- добре, защо да хабиш енергията си предварително. Влезнахме едва към 22 часа. И когато те започнаха да свирят сякаш времето спря. Наистина една мечта се сбъдна. Нищо друго не съществуваше. Беше като първо напушване с трева, просто възхитително. Не сках да свършва, ако можеше да продължи вечно щях да съм най- щастливия човек. Аз бях там и те свириха на една ръка растояние от мен. Ако ръкат ми беше по- дълга може би щях да докосна Perttu.
Искам да благодаря на Ивето, Анар и останалите които не познавам, но споделих с тях един от най- щастливите моменти от живота си
Благодаря на апокалиптика, че съществуват , че ме спасяват, че развяха българското знаме
Поклон

Апокалиптика са тук

Днес е концерта на Апокалиптика :)
Не знам защо съм тъжна. Страх ме е защото това ще ме зарадва и не знам какво ще трябва да платя за тази си радост :( Вън валеше, но се разясни сякаш изведнъж.Защо не става така в живота? Защо черните моменти не са кратки?
Защо?
Може би не заслужавам

Сетлиста за шоуто в София ще съдържа следните парчета:

1. Path - Cult (2000)
2. Master of puppets - Plays Metallica (1996)
3. Somewhere around nothing - Reflection (2003)
4. Fight fire with fire - Cult (2000)
5. Quutamo - Apocalyptica (2005)
6. Heat - Reflection (2003)
7. Betrayal - Apocalyptica (2005)
8. Faraway - Reflection (2003)
9. Hope - Cult (2000)
10. Life burns - Apocalyptica (2005)
11. Fisheye - Apocalyptica (2005)
12. Bittersweet - Apocalyptica (2005)
13. Seek & Destroy - Plays Metallica (1996)
14. Prologue - Reflection (2003)
15. Creeping death - Plays Metallica (1996)
16. Inquisition symphony - Inquisition symphony (1998)
17. Enter sandman - Plays Metallica (1996)
18. Refuse/resist - Inquisition Symphony (1998)
19. Hall of the mountain king - Cult (2000)

Това ще слушам тази вечер
Дано е хубаво

Витоша

Това е моя курс. Часто от него. Там сме на лятна практика на Витоша. Беше весело, най- веселата ми практика. Когато се качвахме, объркахме пътя. Удължихме разходката. Целта там беше да съберем растителни видове и да направим хербарии. Не помня къде оставих моите. Може да съм ги хвърлила. Иначе беше много забавно. Предстоеше ни сесия и за това може би всички гледахме да се забавляваме повечко. 2 години по-късно нещата са странни. Искам пак да съм 2-ри курс
Когато се качихме на х. Алеко се запознахме с част от спасителите. Доц. Узунова ни разказваше интересни и забавни неща.
И на следващата година имах практика, но тя беше производствена. Така че не беше много забавна, но все пак...

Дамммммм

Мисля си дали можеш да си оптимист когато живота ти не е красив. Понеже аз съм си черногледа. НЕ за живота като цяло, а просто за моя.
Чудя си се просто. Дали е възможно само когато живота те шмули, ама здравата, да виждаш хубавите неща и да успяваш да им се радваш. Вероятно хората, които имат повече ...някак не го отценяват. Плачат и се тюхкат за глупости.мрънкат. опитват се да докажат, че като цяло живота е отврат. Да, казаха ми, съм " краен оптимист" понеже казах че трябва да вярваш в светлината и да се опитваш да вървиш напред.поне да пробваш! Странно ми е как успявам да давам кураж. Казват, че не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Явно имам тогава. Или го раздавам та за мен не остава?
Кой знае?

Meine Geige

Das ist meine Geige. Als ich Kind war da spielte ich gern. Jetzt-nur manchmal. Heute ich war traurig.Und nur durch meine Geige ich fuhlte mich einbisschen besser

Къде е Бог?

Пред една от църквите в София, които често посещавам , често има един възрастен човек. Просяк. Тази сутрин, когато наведена над сандъчето с пясък палех свещчки за починалите ми баби и дядо, чух някаква тиха молитва. Погледнах и този същия човек пускаше монети в сандъчето, където се събират помощи за храма.Не знам какво да кажа.
Преди няколко дни в разговор на бира с приятели се опитваха да ме убедят, че хората сме лоши и брутални и в нас няма нищо уникално, няма я Божествената искрица. Но докато има хора, които отделят от милостинята си за да помогнат на една друга кауза вярвам, .... просто вярвам, колкото и болка да ми причинява това.

Почивка

Днес времето е чудесно.Трябваше да съм в Пловдив, но... предпочетах да си остана вкъщи и да решавам учебните си проблеми.Сигурно така е правилно. Ама не е кефско :( Сега се правя една дълга почивка. Колко ли дълга може да се направи тази почивка?!?!?!
Скоро ще започнат баловете.Безкрайна шумотевица от радващи се деца!Училището е свършило. А като се замисля...хъх май е по- добре да поплачат, че най- безгрижния период от живота им си отива. Нищо! КАк ми се ще да съм в училище, да се прибера вкъщи и да имам готов обяд...два часа моткане из учебниците... урок по цигулка...два часа моткане с някой познат, репетиция с оркестъра :) забавно е. Братовчедка ми е до мен, две от най- близките ми приятелки - на съседния пулт. Като цяло е веселба. След това редовната цигара на пейките :) Толкова съм пораснала, че чак и цигарите отказах. После вкъщи.Дочитах квото е останало недочетено и отново някъде навън. ... и така до следващата сутрин (разбира се след като съм поспала де) когато в 7 часа Викито минаваше през нас да ме вземе за училище. МОже би детството трябва да е поне ...30 години :)