James Blunt - Same Mistake

So the world turning in my sheets and once again, I cannot sleep .
Walk out the door and up the street; look at the stars beneath my feet.
Remember rights that I did wrong, so here I go.

Hello, hello. There is no place I cannot go.
My mind is muddy but my heart is heavy, does it show?
I lose the track that loses me, so here I go.

And so I sent some men to fight, And one came back at dead of night.
said he'd seen my enemy. Said "he looked just like me",
So I set out to cut myself and here I go.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake again.

And maybe someday we will meet, and maybe talk and not just speak.
Don't buy the promises 'cause, there are no promises I keep,
and my reflection troubles me, so here I go.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake again.

Saw the world turning in my sheets and once again I cannot sleep.
Walk out the door and up the street,
Look at the stars. Look at the stars, falling down,
And I wonder where, did I go wrong.

Момчето (Пешо) си отива...

Не става въпрос за вътрешния ми глас. Но няма да е и чудно ако и той ме напусне в някой момент. Не че Пешо напуска мен. Поредния ми млад колега, притиснат от финансовите простотии търси по-добро място за изява. Кофти. Нищо че си признава за самопродажбата си. Може би прави правилния избор. С толкова кинти не може човек да свърши каквото и да е. Верно че се превръщаш в продавач в другия случай. Пък знае ли човек...Виното е добро, особено когато тече във вените ти.
Притиснявам се, притиснявам се най вече, че ще замина скоро и може би няма да намеря причина да се върна. А това е тъжно, тъжно е да бъдеш безпътен и изкоренен. Цял живот, цял един глупав и обикновен живот в търсене на нищото. Като скъсана снимка, отлепена от стъклото на студения прозорец. Търся специалния поглед в тази снимка, опитвам да видя себе си, но мен ме няма. Няма ме в отражението на себе си. Празно е дори в претъпкания тролей. Тъжно. Гледам за втори път един и същ филм, но той е трагедия, а отворения край предстои в третия прочит на историята. ...безмислена също като първата. Филмът е екшън с проблясъци на тъга. От онези екшъни, в които става въпрос за нещо. Но без главен герой.Герой от много време не се е раждал. ...има само тъга.

Слънцето грее, птичките пеят...

Слънцето грее, птичките не пеят, понеже им е прекалено горещо предполагам. Аз се радвам. Обичам си ризите с къс ръкав.
Ще заминавам месец по-късно от плануваното за Германия. Има малко проблеми с настаняването, но аз не страдам. Тъкмо ще свикна с мисълта и ще си преговоря по-добре граматиката и думички. Пък и имам толкова друга работа. Сестра ми също е щастлива от това отлагане...
Инчето ще се омъжва. Ще се ходи на сватба и ще се тропкат хорца. Колко обичам само! Купон! Да видим този път кой ще гушне букета! Имам малки чуденки вътре в себе си относно подаръка. Все ще се роди нещо в моята кратуна до 7-ми.
Чета Романа на Яворов за пореден път. Любов от различни гледни точки, ревност, себеотдаване...или просто егоизъм. Честно казано обаче неговите любовни истории са ми образец за това какви не трябва да са отношенията между двама души. Спят вечните води, безбрежните води бездънни... Живота може и да не бъде толкова трагичен.
В неделя с моята жена, обичната Марина, се лигавихме поне 4 часа в Борисовата. Лежахме на тревата в очакване на някой кърлеж, топихме крака в Ариана и после хванахме една лодка на стоп, люшкахме се уважавайки творчеството на Черно фередже и други знайни и незнайни поети. И може би точно такъв трябва да е живота. Да ти е гот, да срещаш хора, с които да ти е гот!
Айде да ни е гот!

Мечтала жабата да бъде принцеса или стремежа към недостижимото

Видях сладката инициатива и въпреки тотално отвратително ми и несериозно отношение към нет пространството в последно време, съм "предизвикана", за което съм много благодарна. И започвам да мечтая...
1. Мечтая ужасно много задачките ми за деня да са: четене на книги, слушане на музика, четене на книги, музика, чаша бира с приятели....т.е. да съм рентиер или богата небрежна наследница...
2. Искам да имам много силно развито шесто чувство. Искам да общувам с починалите си баба и дядо понеже те много ми липсват.
3. Мечтая да плувам в някое много красиво планинско езеро с кристално чиста вода.
4. Искам когато искам и съдбата да не се гаври с мойте искания. :)
5. Искам да имам рокля с перка и когато си поискам да мога да летя....тва беше на Милена. Всъщност мечтая да имам смелост да мечтая повече!

Ха

Нещо ново

Утре се прибирам в любимия Кърджали. Много се радвам, ще боядисам яйцата, ще си говоря с майка. Не съм виждала родителите си от август и вече толкова ми липсват, че просто не мога да го опиша с думи.
Случи се нещо много хубаво. Вера позна всичко на келтския ми кръст...Заминавам за Дрезден. Радвам се и много ме е страх, но повече се радвам. Шест месеца няма да съм в България. Ще трябва да свърша много неща там. Надявам се нещата да ми тръгнат добре. В чужбина няма 6-5, всичко трябва да е на 6. Ох! Страшничко си е. В началото ще съм съвсем сама. Дали ще се справя докато шефката дойде и тя.
Вчера ми дадоха командировъчното на което пишеше "София-Дрезден-Бостън с автобус..." Това е с перспектива. Пообъркала се е тази от Личен състав...Беше весело.
Весели празници пожелавам на всички. Да си пазите добре яйцата и да си искарате много весело.

Остава....

Преди няколко дни в понеделник, с моята колежка Рада си пиехме кафето пред института и в някакъв момент започнахме да си тананикаве "...спаси ме от скучен делник, остани с мен в понеделник..."
как ли да опиша Остава? Какво остава? Музиката? Доброто настроение? Малко са меланхолични като начало, но ти става весело и приповдигнато като ги слушаш.
Пътувайки в тролея любим №5, с МР3 и леко шантаво сутришно настроение, се смея на поредната весела хрумка в текста. Става дума за секс...ама за готин секс, любов и секс, тук-там секс без любов, пари, живот. Готино е.
В 18 часа имам среща с траш приятелчето си Стоян, който вече е костюмиран и работи за PWН. За непросветените- консултантска къща е това. Смеем се двамата разхождайки се по Витошака и изкача въпроса "Абе, Вилке, кво слушаш ти сега?" .Весело изчуруликване следва на тоз обичаен въпрос - "Остава"! "Кво остава?. "Остава"?!?!?! Неееее" Спира се той и ми казва как не ме познава вече! Остава и да не ми е другарче вече, след като съм алтернатив.
Да живее "Бар на края на вселената"! Старите приятели си ОСТАВАт такива след поредния коктейл.

Дипломиране 2008

2008 е кофти

Вече е април. Не ми се пише. Нямам за какво. Живота ми си е един и същ откъдето и да го погледнеш. Хубави неща не се случват...не ми се пише може би точно по тази причина. Не знам какво искам и почти всичко ми е безразлично. Ако ми кажат, че утре ще ми падне тухла на главата и ще пукна сигурно няма да се развалнувам особено. Кофти, но наистина ми е супер безлазлично. Чувствам се супер безполезна и некачествена. И все нови проблем и изкачат.
Сменихме си квартирата. По-широко е. В съседния блок е.
Дипломирах се официално за втори път, но този път като магистър.
Това е. Превръщам се в един празен човек, който търси утеха в Рей Бредбъри на последък.

7 музикални другарчета

Малко късно...но по-добре късно отколкото никога.
1. Аз съм голям фен на Металика, нищо че сега няма да ги уважа за концерта. Просто това вече не е групата, в която се влюбих. В този ред на мисли бих взела албума им Ride the lightning. Много го обичам. Освен това ми е набор.
2. Втората голяма любов в живота ми са Apocalyptica. с голямо удоволствие бих завлачила Cult с мен.
3. Guns n` roses с Use Your Illusion I.
4. Fleshwounds на Skin печели четвъртото място в кутията ми за дискове.
5. Nigel Kennedy с Еast meet west.
6. Jamiroquai с Synkronized.
7. Нещо на Depeshe mode. Може би Violator.
Много е трудно само със седем албума. Просто толкова хубави неща се пренебрегват. Ха. А единични парчета може ли да се влачат?

29.02

Искам да кажа толкова много неща. Но някак не мога. Вчера с приятебката ми Вики стигнахме до извода че тъгата и болката са много по-висши емоции, водещи до пречистване на душата, в сравнение с еуфорията. Но точно в този момент това не ме успокоява.
Минах един етап от живота си, не много успешно в края. Лошото е, че често труда ти остава неоценен и пренебрегнат. Никога не можеш да прецениш кога точно правиш правилния избор. Дали изобщо правим такива?

:)

Ей т`ва е моя мъж!

What Kind of Guy Will You Fall For?
	You would fall for the sensitive guy. You'll find your future man wherever turtlenecks are sold. He will have depth, introspection, and a disturbing knowledge of musical theatre. And he may be a little weird. But hey, while your girlfriends cry over broken hearts, you'll be having Shakespeare read to you every night.
Find Your Character @ BrainFall.com

Ха

Здравейте драги гости!

Днес е приличен ден за българската демокрация. Това изречение всъщност от много време си е загубило смисъла. Нито българското вече е българско, нито пък демокрацията ни някога е била демокрация. Ха! Защо започвам така? Сутринта гледах по няколко телевизии видни личности от т.н. демократична/и партии в бг. Те се поразцепиха и така е трудно човек да им хване спатиите. Та всички говорят някакви нелепици, опитвайки се да си създадат един по-приличен облик пред обществото. Всички сте криви, подобно на краставиците на женския пазар, внос от турция (и определено не си заслужавате цената)!
Никак не се интересувам от политика. Просто в момента съм малко ядосана на света. Заради една простотия може би ще изпусна един прекрасен шанс. Странно е защото някои случки в живота ми се повтарят. Преди много години отново заради една моя простотия не успях да достигна целта си и сега е мъзможно това да се случи отново. Та така, писна ми да плюя себе си, писна ми да плюя живота в цялата му прелест, писна ми да плюя всичко, което съм плюла до момента! Е време беше да си го излея(по стара българска традиция между другото) и на политиката!

В следващия си пост ще спомена футбола!

Разпад, полуразпад и други физични истории

Ха- ха, кеф! Отново всичко върви към разпад. Може би трябва да се радвам, че имаше период, през който живота ми течеше прилично. Бръм.
Уморена съм вече да се боря. Още по- уморена съм да страдам. Все едно нищо никога не се е променяло. Все едно пръста си не съм мръднала за т.н. растеж в личен план. За кво ли изобщо се тръшкам? Ха! Все едно пък има значение. Както скоро CarreraGT писа "Никой нищо не ни е обещавал...". Вече имаш един цитат в писателската си практика.

Отнесени от вихъра

Представете си, че сте пън...не, нека бъде нещо по- вдъхновяващо! Примерно (мхм ммхм ) пън преди да стане такъв т.е. едно прилично дърво от онези, които имат хубава корона и все още необелена кора от миролюбиви хора, на които вашата корона много им пречи на изгледа от прозореца им.Представихте ли си? Поуспокоихте ли си, че каквото и да се случи вие нищо не можете да направите понеже сте дърво ( или пън ?!?!). А сега си пуснете Enya и застанете в поза "лотус"! Мислите си "тая съвсем е изперкала и защо по дяволите трябва да правя всичко това?". Отговора е бърз - защото баланса му е майката!

Опитах се да светя като крушка...

Вече са минали цели 14 дни от т.н. нова година. Какво се е променило, питам аз. Нищо съществено. Хората са си същите, проблемите са си същите, купоните са все такива ненормални, аз също. Имаме си ново апаратче за електрофореза, което ми скъса нервите преди малко. Не мога да улуча колко точно агароза да му сложа, че да ми е хубав гела. Крайния резултат ще видим утре вечер.
Много радостно вчера, след като изпихме прилично количество бира, с мойта жена Марина се запътихме към една от пързалките в София. Наехме си кънки и се запътихме към леда с надеждата да не се върнем целите в синини. Благодарение на старата ми страст към ролери, блейдове и други нещица на колела, доста бързо свикнах да се лъзгам и скоро вече набирах скорост по леда. Марина, обаче, почти не се отдели от ограждението, опитвайки се да се научи да не пада така често. Беше голям смях. Караш си, опитваш се да избегнеш човекопотока. Странно е защо някои хора решават да се движат в "насрещното платно". Оказва се че внезапно прегръщашщ непознати младежи. Не че се оплаквам. Повечето бяха симпатични. Когато се прибрах видях , че имам много красива синка на дясното коляно за спомен.
Продължавам да пиша дипломната си работа , уж. Ще видим до къде ще я докарам.
Мъже няма! Което не е лошо, даже е чудесно, понеже така се радваш изцяло на себе си. Нещо съм сбъркана аз, поне майка така ми каза последния път когато си говорехме. Добре е винаги да имаш под ръка родителското одобрение.
Masy Gray е много готина ще знаете!
А Алена пише , че за родените на 02,01, каквато съм аз, тази година ще е най- трудната от песледните няколко и следващите девет. Оптимистично също като прогнозата на Орешарски "2008 ще е по- тежка от 2007, но за сметка на това по- лека от 2009"! Някак изведнъж започвам да си пея една стара песен на Милена. Опитах се да светя като крушка, опитах се да ходя на въже...... Да живее СССР!

Happy New Year

Честита нова година! Пажелавам на всички, които минават през моя блог да бъдат пъти по- щастливи през новата година! Няма да пиша повече понеже съм толкова пияна, че си виждам грешките и тръгвам да ги поправям! Така че ще кажа само...

No more champagne
And the fireworks are through
Here we are, me and you
Feeling lost and feeling blue
It's the end of the party
And the morning seems so grey
So unlike yesterday
Now's the time for us to say...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Sometimes I see
How the brave new world arrives
And I see how it thrives
In the ashes of our lives
Oh yes, man is a fool
And he thinks he'll be okay
Dragging on, feet of clay
Never knowing he's astray
Keeps on going anyway...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Seems to me now
That the dreams we had before
Are all dead, nothing more
Than confetti on the floor
It's the end of a decade
In another ten years time
Who can say what we'll find
What lies waiting down the line
In the end of eighty-nine...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Няколко лафа

Дойде момент и аз да напиша нещо ново.
Осми декември празнувах в Девин. Мога да кажа, че беше приятно. Девин е типичен планински град, град ама с изместни аванти. Планината е на всякъде около теб. Не знаеш на къде да погледнеш, че да видиш по- красива гледка. Всичко е еднакво красиво. Исках да се разходим по чукарите. Толкова обичам, но повечето хора от компанията под разходка разбират разстоянието до най- близкото кафе. Вечерта чалгата беше в изобилие. Малко неприятно. Всъщност далеч не е най- хубавото ми изкарване на 8ми дек, въпреки че една от случките през вечерта до някъде е идентична с случка от най- веселия ми 8ми дек. Само участниците са малко различни. Мисля че никога вече няма да си покажа навън на 8ми дек, ще изключвам телефона си и ще спя през целия ден!
Преди около 2 седмици се разделих с приятеля си. Аз го исках, но все пак ми е все още тежко. Неприятно е, че не се получи, но понякога се случват неща, които не зависят от теб. Искрено се надявам всеки от нас по- бързо да намери подходящия си партньор.
Може би щях да се отдам на разочарованието си ако в следващите дни половината ми познати не бяха решили да се сетят за мен. Така се оказа, че тази седмица ми беше ужасно купонджийска. Понеже вече съм старичка пропуснах петъчния, за да ходя на съботния. Честно, беше голямо шоу.
Съботния купон всъщност беше среща на курса ми. Започнахме с пица в "Джепето" и свършихме с танци в "Мохито". Бях забравила какво да танцуваш без да ти пука от нищо. Почувствах се толкова свободна, че не ми се искаше вечерта да свърши. Не мога да се сетя в кой момент точно всички се хванахме за раце и танцувахме/блъскахме се заедно. В галавата ми зазвуча една песен на Фамилия Тоника мисля, тази за неразделния клас... Интересното е, че моя клас никога не успях да ги почувствам толкова близки. ...а колко вино изпихме само.
Сега съм отново сама, но това не ме притеснява. Човек по принцип е сам, казвала съм го много пъти. Може би се преувеличава тъгата от самотата. Парадоксално е, че Земята е претъпкана от човеци, а повечето от тях (или почти всички) са самотни! Кофти е когато това се случва по празниците. Някак ти се иска в първата секунда на новата година да целунеш някого когото обичаш. Но няма да е фатално! Всяка година свършва и отстъпва реда на следващата, така че в края на 365- ия отново имаш възможността да целунеш някого за пръв път през новата година!

И утре пак ще плача

Понякога човек се чуства толкова празен, че няма сили да опиша по какъвто и да е начин душевното си състояние. Толкова ми е тъжно да си призная, че съм в такъв филм в момента. И нищо не ме радва, и нищо не ме трогва. Като огледало- всичко се отразява , но не минава през мен.
Като се замисля обаче, няма причина да се чуствам така, понеже всичко това вече съм го преживявала и малко или много съм го очаквала. Така да се каже , нищо ново под слънцето. Все пак за 23 години е трябвало да свикна с този си живот и с тези неща, които се случват през светлата половина от денонощието, както и тези през по- тъмната...И утре пак ще плача...бях писала такова стихотворение едно време. Съдържанието му не пасва на сегашното ми състояние, но заглавието...
Родила съм се 14 дни след термин. Ако си бях излезла на време може би живота ми щеше да е по- различен(всички знаят, че съм фен на астрологията). Друг път се замислям дали не е било по- добре изобщо да не излизам?
Спомням си края на Ана Каренина...когато четях книгата всъщност повече се интересувах от едни малко по- странични герои...Та в края на книгата, до колкото си спомням Левин си мислеше за това, че няма смисъл да си обещава, че утре ще бъде различен, ще се държи по- добре към всички. Идеята беше такава, че той е такъв какъвто е и живота му е поел своята си посокои колкото и да се стараеш да промениш нещо, то едва ли ще се случи. Просто трябва наистина да свикнеш да приемаш себе си , живота си и всичко, което се случва докато плануваш следващия ден.

Блях (ама звучно)

Понякога ми се иска да бягам, да се скрия и никого да не виждам. Писна ми от всичко!Толкова ми писна, тъпанчетата ми страдат ужасно!

Честит празник на всички именици!

Precious illusions

Вярно е, че ще прекаля с клиповете, но това е една от любимите ми песни на Alanis Morisette. Тези дни нещо се върнах към нея и се почуствах много приповдигнато...направо си го вдигнах

The red violin

Да не видя и аз нещо....

You Are 1: The Reformer

You're a responsible person - with a clear sense of right and wrong. High standards are important to you, and you do everything to meet them. You are your own worst critic, feeling ashamed if you're not perfect. You have uncompromising integrity, and people expect you to be fair. At Your Best: You are hopeful, honest, and inspiring. You bring out the best in humanity. At Your Worst: You are intolerant, judgmental, and picky. Your Fixation: Resentment Your Primary Fear: Being corrupt. Your Primary Desire: To be good. Other Number 1's: Al Gore, Martha Stewart, Gandhi, Celene Dion, and Spock from Star Trek.

What Number Are You?

А зад облака се криело слънцето

Студено е! Може би понеже е зима. Е честно казано май няма начин да съм доволна от времето.
При всяко положение съм по- спокойна. Стигнах до някои заключение сама за себе си и мъглата в главата ми започна да се разсейва. Не че нещо се е променило. Просто свикнах с мисълта, че няма да се промени и нищо не мога да направя. Някъде бях чела, че е цяло изкуство да умееш да приемаш съдбата си.
Слушам някакви странни парчета и интересното е,че те започват да придобиват някакъв смисъл за мен...Много неочаквано...Така де, никога не е късно да станеш за резил.
Шефката ми е в Прага, но работата си върви. Тези дни се замислих за това, че ако не е работата ми сигурно щях да съм пълно ку-ку. Дано само всичко тук да е ок.
Митко ще му правим прощъпулник в четвъртък. Трябва да измислим какви предмети да наредим. Ако сложим обаче мобилен телефон или каквато и да е друга техника... е просто другите предмети няма да имат шанс. Такива са съвремените деца.

Отново загубена

Имам нужда да говоря, дори да крещя. Болката в мен е толкова много, че вече ме боли сърцето, гърдите ми са се стегнали и не позволяват на дробовете ми да работят нормално. Не мога да споделя за страданието си, няма да ме разберат. А нещата стават по- зле. И други случки ми се случват, но ми е толкова болно като цяло, че почти не усещам тези събития, подминавам ги. Нямам сили за повече...
Всъщност не знам дали страдам пвече защото случката се случи или понеже знам, че няма да се случи никога повече.
Животът ми е дупка. Аз понякога си внушавам , че хиляди светулки светят около мен и придават блясък на съществуването ми. После отварям очи и разбирам, че те са само в болното ми съзнание.

Пеперуди

Толкова съм объркана. Не знам какво ми става. Мисля за неща, за които избщо не трябва и да се сещам...А мислите се блъскат в стените на черепа ми и ми причиняват ту силна болка, ту невероятно удоволствие. Отново искам да избягам, да се прибера в моя неизвестен дом, рай на спокойствието. Лутам се, блъскам се в светлината на една искрица...като огромна, черна, нощтна пеперуда. А крилете ми горят и скоро ще дойде момента, в който ще го осъзная с пълна сила, ще тупна на пода като една шесттонна оловна пеперуда с прегорели от болка криле.
Вчера тук валя прекрасен сняг. Прочисти въздуха, но не и мен. Искам само малко спокойствие.
Един прекрасен миг, откраднат, ми струва толкова много. Отново съм направила неволна грешка...

Куцо

Куцо ми е! Може би защото идва онази специална част от месеца или просто нещата наистина не вървят. Може би защото зимата така за се каже е тук или шоколада ми е малко.... Има някои неща, които наистина ме притисняват. Честите срещи с една персона ме изкарват извън нерви. Не мога да си представя, че съществуват такива хора. Аз им викам "мозъчни валяци" - лек разговор с тях имаш чуството, че нещо продължително е тъпкало аксоните ти, докато болката завалдее цялята ти нервна система... Все пак народа си е казал, че простотията не ходи по гората. Дори не искам да се сещам за нея, но ще трябва да я виждам доста често...за жалост.
Събота си облъчих очите на UV лампа. Не съм се опитвала да хвана тен. Цял ден работих разни неща по дипломната си работа и тези лампи се ползват за да се стерилизира помещението за работа. Уж я изключих лампата пък два дни мъглата е по дирите ми. Добре че и Колумбиеца не се е довлачил.
Изтеглих си новия албум на Апокалиптика. Интересен е, но да нямаше толкова вокалисти. Все повече заприличват на типична рок- банда и все по- малко са Апокалиптика, но комерса преди всичко.
Искам да седна да прочета някоя хубава книга, но имам много статии за четене. Спи ми се, меланхолична съм, криво ми е, нервя се на всички. Искам да се скрия, не понеже проблема ми е много голям. Преживяла съм доста неща, причината за сегащното ми сътресение също ще преживея. Аз съм реалист, знам какво може и какво не може да се случи.

Димитровден

Честит имен ден на всички Димитровци, по специално на баща ми, малкия ми племеник, свекъра на сестра ми :), Димитър (ratm18) и малкия герой на Satany! Освен това, според народните поверия, тази вечер небето се отваря и Господ изпълнява желания. Но внимавайте какво ще си пожелавате, че после да няма въпроси от типа - "Ние ли грешно искахме, Той ли грешно ни разбра..."

МВнР мечти

Да бях аз Лила Георгиева от Външно министерство...щях да си направя един сайт, да си снимам голия задник. И когато задника ми стане известен ще раздавам картички с автографи...А текста на картичката ще галси : " Целуни ме отзад!"

Luciano Pavarotti - lL Canto

Работа, работа

Седим си ние с моя младеж в лабораторията и изведнъж нахълтва една колежка и казва:
- Видях Гоги, че влиза и идва да проверя дали се целувате!
И се хили :) И ние се хилим и изобщо една работна обстановка ...

Да си пожелаем повече цветя

Есен е, студено ми е и все по- малко ми се пише. Не искам да си вадя зимното яке. Искам още да се нося с тънки ризки и панталонки. Но свърши за тази година. То е потискащо и на мен ми личи.
Какво да кажа за живота вселената и всичко останало освен 42! Малко е гадно, че си навлизам в коловоза...
Запознах се с родителите на моя младеж. Хората са много мили и внимателни. Дори ме посрещнаха с един концерт за цигулка ( нали половината си живот съм прекарала с цигулка в ръка...)Пих страхотна метакса там и малко ме цапна в главата, но нали трябва да е весело. Пък и имах нужда да забравя неприятната случка с един банкомат преди това. На път за "Люлин" спрях, за да изтегля пари и да купя нещо за тях, но банкомата ми излапа картата. Това ме разтрои много, особено като се има предвид, че в джоба си имах 20 ст.
Надявам се да съм им направила прилично впечатление. Не обичам подобни срещи понеже веднага започват да те разглеждат като потенциална снаха, а колко време имаме пред себе си....Но мисля, че се получи добре.
В събота и неделя ходя във факултета да работя по дипломната си работа и така се оказва, че нямам почивен ден. Все пак много си харесвам работата и това не ми пречи много. Само да не трябваше да ставам рано.
Митко е чудесен. Става все по- весел и осъзнат. Танцуваме си двамата. Най - обича да пипа на леля си (демек моите) писанията.
Лошо е, че компютъра ни вкъщи се развали и така ми се ограничава достъпа до тези толкова приятни джаджи. Изгоряло е дъното.
Та така. Случват се и хубави и лоши неща всеки ден. Опитвам се да не мисля за лошото...не става пък и само за добро да мислиш (някак не ми отива да съм оптимист) Важното е "зад скалата да има цвете"...
Да си пожелаем повече цветя!

Да оттъркаляме безпросветността

Поредния протест! Едва ли ще се стигне до резултат.
Интересно е, че НТВ не са отразили нито един от протестите на учените. Споменават за учителите, но за малдите учени- не! Може би според тях това не си струва. Чудя се понеже имат един лозунг "6 милиона репортери.......". Може би наистина според тях няма нужда от наука. Па за какво ни е! Имаме си "остров на изкушението".
Вчера отсякоха дръвчетата пред института. Ще строят бизнес сграда.
То така е тук
Иначе всичко е нормално. Имам малко проблеми в работата , но нищо не може да се направи. Чуствам се много отпаднала и безнадеждна. Сякаш няма да се случи нищо хубаво. Депресарски период.

Протест

Колеги!

Серия от протестни действия под наслов „Образованието и науката —
национален приоритет“ ще се проведат в София.

На 13 септември 2007 г. от 10,30 ч. на площад „Ал. Батенберг“
Движението на младите учени в БАН и Университетите „2х&3х“ организират
митинг. Целта е образователна, а темата на урока — „Що е това наука и
има ли нужда от нея у нас?“ На „отличниците“ ще бъдат връчени награди
на Академия „2х&3х“ за най-голям принос към българската научна
емиграция. Сред номинираните са български министри от последните 18
години. След това митингът ще премине в шествие до СУ „Св. Климент
Охридски“.

В първия учебен ден — 15 септември, започват протестни шествия в
цялата страна. В София шествието ще тръгне в 13,00 ч. от НДК до
площад „Св. Александър Невски“. Организатори са Гражданското движение
за защита на науката и образованието, Инициатива за промяна —
необвързано със синдикатите движение на учителите, Движението на
младите учени в БАН и Университетите "2Х&3Х" и др.

С двете прояви организаторите настояват образованието и науката да се
превърнат в национален приоритет. Исканията за по-високи заплати в
сектора са само част от проблема. А той отдавна не е образование и
наука. Защитаваме знанието като национална потреба и приоритет. Под
въпрос е бъдещето на България!

ЗАЩИТЕТЕ ГО ЗАЕДНО С НАС! ОЧАКВАМЕ ВИ

Протест на учените

Вчера протестирах! Като човек, който никога за нищо не е протестирал, това беше ново изживяване за мен.
Всичко започна към 10 часа до Народното събрание. След кратка въвеждаща реч, обиколихме 3 пъти НС. Някои от протестиращите носеха свои статии, които след това трябва да бъдат дадени на народни представители , за да си ги четат и евентуално да ги разберат.
Сигурно ще има още такива инициативи. Иначе съвсем ще ни затрият.
Всъщност заплатите в науката и образованието са смешни. Не че някъде по света са свръх високи, но прилични. Парите по българските проекти са крайно недостатъчни.
Стана ми и малко криво. След протеста прегледах няколко форума. Науката е масово оплювана, коментарите са нелепи. Хората си мислят, че от това трябва да падат пари, патенти, облаги...Всъщност това е дълготрайна инвестиция. Не е като да сееш чушки и в края на сезона ги береш и продаваш (не плюя по селското стопанство, дълбоко го уважавам. Аз също съм сяла чушки и доматки.) Не разбират че науката е фундаментална и приложна...Не знаят що за животно е импакт фактор и има ли то почва у нас...
Истината е една. Младите учени, а и по- зрелите, трябва да се борят, за да направят нещо. После им писва и си намират някъде другаде да се трудят. А това е жалко.

Малко снимки

Ето малко снимки и от мен с много лошо качество (правени са с камерата на телефона ми) .


Това е малки бандит Митко





И едно малко пътешествие до село , близко до София

Имало едно време ботаническа градина

Когато бях 2 курс ни водиха на лятна учебна практика в Ботаническата градина в Балчик. Беше много красиво всичко. Честно казано много благодаря, че имах шанса да я видя, понеже в България всичко хубаво се рязрушава. Младите колеги може да искат и те да я видят... Съжалявам колеги! Да сте се родили по- рано. Стефчо изкорени кактусите. Скоро могат да разрушат сградата на СУ, да изгорят гората, която си е позволила да се настани на точно този терен, където има планове да се строи хотел. Изобщо нека прецакаме всичко.
Нека го стопанисва Министерството на културата. В крайна сметка какво значение би имало това, ако градината се запази. Изобщо не мога да ги разбера тези хора, какво мислят че правят. Пък и всички дела, които СУ заведе бяха спечелени от университета. Наистина такава простащина я няма никъде в света. Но може би е напълно нормално нещо такова да се случва, след като министъра на културата е неграмотен (това е доказано).
Съчуствам на всички хора, които до сега не са успели да видят красивата ботаническа градина. Понеже ние сме единствените хора в света, които разрушават нещо, за което са се грижели 50 години квалифицирани хора.
Горките кактуси.
А на нас ни остава само да почнем да горим книги.

Отново в София

Повече от 20 дни бях в Кърджали. Града продължава да си е красив. Има някои тенденции, които никак не ми харесват, но светът се променя навсякъде.
Най- ценно за мен беше врмето, което прекарах с родителите си. Сестра ми и бебор също бяха там. Малкото джуджалче вече не може да бъде оставено за 30 секунди само. Всичко до което се докопа, минава на проверка първо през устата. Бабините грижи доста са го разлигавили. Не стои в количка, което ще е лошо най- вече за сестра ми. Все пак е вече 8 кг и не може да го влачиш постоянно на ръце.
Видях се с много от моите приятели, даже и някои хора, които не съм очаквала, че някога ще видя. Общо взето беше весело, но кратко.
От понеделник всичко започва от начало. Не се оплаквам. Даже го чакам с нетърпение. Дано годината е също толкова хубава както изтеклия сезон :)

Жега

Многи ми е топло! Искам климатик, коктейл и ...искам да им е хладно и да си лежа по цял ден.
Тези дни работя по дипломната си работа. Веществата не са активни. Херпеса си яде клетките и няма какво да го спре, поне за сега. Не ми се занимава. Дори не и е много интересно. Нещо не мога да се влея, пък и шефа нещо ми се кара, понякога само за спорта.
Сестра ми си е в Кръджали, искам и аз, поне за малко.
Толкова ми е жегаво, че даже не измислям какво да напиша.

Пиле по БАНски!

Все по- често чувам как Д. Вълчев искал да закрие работното ми място. С наука щяли да се занимават университетските люде...Когато водиш лекции и упражнения със сигурност имаш доста време за научна работа. Да не говорим, че много добре знам как стоят нещата поне в един университет. Направо е плачевно, а идеите ....
Ами така ще и стана! За какво ни е да мислим изобщо. Аз лично смятам да се влея в строителството.
После защо младите хора заминавали?!? Кажи ми да ти кажа!

Шефе, къде си?!?

Всъщност ми е много криво!
Шефката вече е в Германия и аз съм си самичка в лабораторията. На пръв поглед трябва да съм доволна. Сама ще реша кога да пусна последните рестрикции и да свърша останалите експерименти, пуснала съм си музика, настанила съм се на кефския стол...Дори мога да си тръгна по- рано ако реша. Но всъщност това мога винаги да го правя понеже шефката е най- ефектната шефка на света и ако работя много то е понеже искам резултатите да са хубави, не понеже ще ми се кара , гълчи или квото и да е. И ми е толкова скучно... Шефката ми липсва :( Няма с кого да си обсъдя последната статия дето я четах вчера по нощите :(
Утре трябва да се отнеса до факултета и ще почвам да работя по вирусите за дипломната работа. Дано се разсея малко че иначе ще изкукам. ТРябва да чета и за изпити. Днес ми заявиха, че датите се променят. А тъкмо бях съставила план за действие.
Хъх!

Близо 100 години не съм писала. Дори не съм преглеждала чуждите писания, за което се извинявам. Има някои нови неща около мен.
Сега се връщма от изпит.Остават ми още три, а жегата е непоносима и аз и се сърдя! Ще бягам къв северния полюс. Работата върви добре, но жегата е виновна.... човек не може да мисли ако мозъка му е заприличал на пихтия.
Всъщност най- новото е новия младеж :) който е едва 40 см по- висок от мен( възможно е да е повече) Но какво да направя като съм събирала само рецисивни алели за ръст. Вече знам къде са отишли :) Колега ми е. То оставаше и някъде другаде да го срещна като прекарвам тук почти целия си ден. Ами няма да правя прогнози , понеже не ми е в стила.
Искам на море , но няма време. Може да отида до селото на Вики за 10 дни, но това също е само план за сега

Не можеш да танцуваш танго сам!

Просто!

Какво се прави ,когато разбереш,че всичко е отишло на майната си? Плачеш ли? Смееш ли се нервно? Пиеш ли? Живота е гада кучка! Аз не знам как да я чукам и затова тя ми го начуква постоянно.

Гласуване за едно евро

Възможно ли е най- много мандати в европейския парламент да са за ДПС?
Не съм гласувала. Бях забравила, докато приятелката ми Марина вчера не ми каза, че днес няма да можем да си купим бира за разходка в парка , понеже ще се гласува.
Гледах изборното студио на НТВ. Честно казано си умрях от смях. Лафовете бяха като за вечерно шоу. Всички бяха прави. И определенията за десните партии на Кориторов -"десните не са загубили, понеже такъв термин в патоанатомията няма", идеята на Цветков - "Хората сега ни гледат щото чакат да свършим , та да гледат Матрицата..."
Толкова ли е трагична политиката ни, че като слушам как се краде ми става повече смешно, от колкото тъжно!
Честито!

Нещо се загубих в последно време. Не че имам много работа. Нормално количество е.Не ми пречи, даже възнамерявам да повишя дозата. Установих, но може и да е понеже сега не се занимавам активно с това, че вирусите не ме вълнуват много в последно време. Мисля си повече за това, което се случва на работата ми и то е много ефектно.Има някви проблеми. Разбрах че не трябва да ставам никога шеф, понеже ще подлудя подчинените си, както и че трудно работя с нови хора.
България стана 5-та на Евровизия. Лично аз повече се изкефих на Украинците, но причината поради която не съжалих, че гледах конкурса е финалното изпълнение на Апокалиптика. А сръбската песен , лично за мен, не струва даже и 5 ст. Но всички знаем как се гласува на такъв конкурс
Ето ги и моите любимци

разни

Победител в Vipbrother е Христина! Не е ли това най- голямото доказателство, че на родна земя vip няма?
Не съм гледала всички издания, но много се разочаровах от Катето. Винаги много съм я харесвала, но дори и нобеловите лауреати са по- скромни от нея.
Всъщност най- симпатична ми беше Росица. В това момиче има нещо много интересно, въпреки че пие като казак.

Иначе нищо специално не се случва. Тази сряда бях на Салсапарти. Вного хубаво! Не знам нито една стъпка. Много страстно танцуваха всички. Мен се скъсаха да ме канят на танц, но трябваше да отказвам. Какво да се прави като не ги умея тези неща.
Въпреки цялото настроение и пламенната музика и танци няма да се запиша на курс. Не е в стила ми. Така де, предпочитам Мерилин Менсън.

Шефката ми е нещо в не много весело настроение последните дни. А нещата не са чак толкова трагични. Верно е че 50 клона са погубени по необясними причини, но може и да се спасят нещата. Надявам се само да не я дразня аз :) понеже тази ми работа много ме кефи.

Беборо му растат зъбки. едно една снимка на славния герой!

Отново на линия

Доживях да се запиша и вече отново :) съм студент. Да не повярва човек. Беше много смешно когато се обадих на секретарката и я питах дали има развитие по въпроса и тя ми отговори важно " Ами , добре, ще ви запиша!"

Бях в Кърджали за празниците. Не се бях забавлявала така сигурно от 100 години. На всяка стъпка - познати. Бира, бира и пак бира. А там, една пролет, едно чудо...С майка направихме един кръг по магазините.
На връх Великден, пред църквата засякох един бивш гаджор. Цялата ми радост от това да го видя се отблъсна от гладката повърхност на студеното му отношение. Държа се все едно съм му изтръгнала бъбрека и съм го дала на някое куче да го ръфа. Всъщност, той трябва да ми е благодарен, че се разделихме. Как иначе щеше да срещне сегашната си мацка? Все пак нека се живи и здрави и много щастливи.

Половината ми приятели са се изпоженили или възнамеряват да свършат тази задача в най- скоро време. Кеф

Понеже на празничния обяд след Великден моя милост се занимаваше предимно с дечурлигата и изобщо не удостоих прехвърлилите 30-те с внимание, майка тотално ме отписа от списака си с "чакащи да се задомят" Рече и отсече, че мен още играчките ме вълнуват или дали ще ни прораснат колониите
Ех, живот!

Тъжни студентски истории

Преди известно време писах за това, че трябва да се справям с глупости свързани с образованието си. Тогава не знаех точно какво ме чака. Ето и накратко причината, поради която мога да прекъсна.
Магистърската сесия започва един месец след началото на тази при бакалаврите. Понеже знам колко много висшето училище държи на плащането на семестриалните такси в срок, аз си внесох моята още преди началото на сесията си. Можех да свърша това чрез електронното банкиране. И така, като всяка прилежна студентка, по време на сесията си почти не излизам от вкъщи. Сесията ми беше много разтеглена и разнесена. изпитите бяха тежки и не съм се и замисляла да се разхождам. Както всяка година, очаквах че ако си платил таксата си и си ходил на изпити, няма проблем да се запишеш и извън срока. Всъшност аз не знаех кога точно е срока за записване. Причината за това е проста- не съм ходила до факултета понеже учех за изпити.
След последния ми изпит, т.е. два изпита, понеже двата ми най- съществени изпита бяха в един ден...та след като взех два изпита с 6- ци и серазхождах весела с колежката си из бф , ръководителя на магистърските ми програма запъхтян се приближи до мен и ме попита дали знам, че съм отстранена понеже не съм се записала в срок.
Оказа се че срока за записване е бил 5-6 март ( точно началото на сесията ми). след приключване на срока от факултета са пратили веднага информация в университета, че определените хора не са се записали. От ректората разбира се, не се връща информация, че аз съм си мнесла таксата в размер на 750 лв. Те не могат да знаят дали аз ходя на изпити, понеже до този момент не е минал нито един мой изпит. Та чакай пенке протокол от непротекли изпити.
Този срок е спуснат от министъра. За да се опитам да продължа да уча, въпреки че съм взела изпитите си и съм платила такса , трябваше да напиша молба до ректора да ми позволи да се запиша. Цялата история е много абсурда. Всъшност всичко опира до несъобразяване на срокове. Но потърпевшите сме аз и доста мои колеги от различни магистърски програми на СУ
Решението ще излезне но 11 април. До тогава въпреки отличния си успех, похвалите на проф. Гълъбов, внесената ми такса и цялото ми старание да съм добра и прилежна студентка (тази година съм пропуснала само 1 ден от лекции,въреки че работя) си оставам отстранена.
Ще искарам много весел Велик ден. Ще видим дали ще си ми върнат парите ако реша да бегам на нейде заради отстраняването ми. Не ми се чака до февруари 2008 за да си продължа образованието. СУ не е единствения университет в Европа.
Ужасно ми писна да се занимавам с такива неща. Но не ми се прекъсва. Исках тук да си завърша магистърската.
Гадно!

Денят на УПС

Днес получих дипломата си за висше образование. Цялата процедура е супер смешна. А дори и хаоса е по- организиран...
Блъсканица от близки на дипломиращите се не позволяваше на самите абсолвенти да стигнат до подиума за да си вземат дипломата.
По традиция, издънката се случи при мен. Когато ме извикаха, зам. ректора ми подаде чужда диплома. Видях снимката и се оказа че съм се променила доста. Казах че далеч не се казвам Дамяна. Той се обърна , посъветва се с деканката, поровичка из дипломите през което време аз стоях като идиот на подиума и се чудех дали трябва да слязна и да викна колежката ми, да стоя и да чакам или просто да потъна в земята. След като намериха мойта диплома , съвсем небрежно човека ми я подаде, поздрави ме, бутна приложението и каза "Упс", което на академичен език ще рече "опа". Сега 22 март за мен ще е деня на голямото УПС.
ето и малко снимков материал

Аз и моето другарче Славейко


седя си просто така в очакване....




след дълго търсене...

всички сме по халати...тоги бееееееее

Толкова е хубаво времето, а аз съм заклещена вкъщи. Писна от тези толкова много и големи простотии! До сега не знаех, че е най- весело, забавно и свободно докато си ученик.

Скоро гледах някви неща за моята добра приятелка Бритнито Спиърс. Никога не съм я харесвала, тази руса лигла, ама да се стегне най- сетне в кръста, да свали килцата и да зареже тоз нейния. Става ми гадно щот пропада. Не че някога съм я харесвала ама не е хубаво така. Беше си сладурана, дори и прекалено. Малко смотана, но я биваше за детски песнички. Ся си клъцнала косата, някви дроги, аклокохл, клиники. Ех, скъпа, тези неща са за рокаджиите. Недей така!
Всъшност цялата работа е, че ми се иска на свсички да им се случват само хубави неща. А когато имаш всичко и все пак се сдухваш и наркоманизираш и откачаш... Та добре си беше момичето докато не отрки секса :) После ми обяснявайте че има безопасен.

vellski - селски номера

Преди няколко дни, съвсем ненадейно, се сетих за едни мой приятел. Признавам си, имах тръпка към него. Разбира се, нищо не съм предприемала (той пък хич) понеже си имах сериозен мъж тогава. Аха , приблизително в този период, без това да е било причината беше началото на края на тази ми връзка...
Сетих се колко е готино чувството да си мислиш за него...като много нежна песен на Skin или Macy Grey или пък някоя от емблематичните балади на Guns n roses :). Даже не знам как се сетих, дори малко се дразня. едва ли някога ще го видя пак, така че това си е един вид загуба на време :)

Иначе всичко друго е Хаос. Не че по- горното клони към някаква подредба...
Та така. Нещо не мога да си подредя къщичката, а така се старая.
Този ми понеделник ще е като бягане с препядствия, и съм малко скептично настроена към способностите си да скачам. Предвиждам блъскане в стена, което никак няма да е весело, но все някой трябва да го прави. Дам...
Все пак щом от хаоса се е зародило всичко сигурно ако пачакам някво време може и тук да се случи такава случка.

И кабелната не помага

Нещо ми е много криво!



Слуша ми се Skin . Тва и правя.
Уж нещата не са зле. И все пак нищо не е наред. Не знам как се получава.
Все говоря някакви неща, които не са на място. Всичко ме изнервя. Тъпо ми е. Пред хората, разбира се, всичко е ок. Даже може и да ги поразведря малко. Страх ме е да не се самопрецакам. Ух, чиста умряла патица съм си ама какво да се направи. Гъска ще! Очаквай от пернато някво развитие.

Дъра- бъра , празни приказки

Чуствам се много изморена. Въпреки че два дни под ред спя до 12 ч. Не ми стига. Искам поне седмица да спя по цял ден и да не правя нищо. Една колежка започна да ме гледа на кръв понеже шефа споменал, че от мен очаква много добра дипломна работа...Та какво общо има реалността с неговите очаквания? Това няма значение, тя трябва да бъде похвалена веднага! Но момичето е добро и може да свърши много работа ако не се шашка от дреболии.
Признавам си, трудно е да има бебе в дома ти. Плаче и мрънка. Трябва да му сменяш памперси. Снощи го къпах почти сама. Трудно е ако имаш много други простотии на главата си. Иначе си го обичкам.
Преди няколко дни пих бира с един от бившите си приятели. За пръв път се зарадвах, че сме се оставили. По принцип страдам при раздяла, въпреки че в повечето случаи съм се изчерпала веч до този момент. Все си мисля, че е можело още. Добре че не се пробвали да видим.
Днес е заговезни. Прощавайте

Бф упражнения

Снощи трябваше да имам упражнение в БФ с любимите херпесни вирусчета. Към 15 ч вече бях в лаб. и започнахме работа. Разбира се, за да смениш средата на ямката и да поставиш вируса да се адсорбция ти трябва не повече 5 мин, а изчакването е 1 час. Та в този промеждутък запълвах празнините от липсата на социални контакти. Смях , Смях...една от бившите ми асистентки предположи, че съм пила :) нали съм прилежно дете и преди на упр бях тиха, кротка и изпълнителна. А сега като не ми е шеф :) пей сърце!!!
Посетих повечето си бивши колеги! Смях, смях! После се оказа, че с колежката трябва да стоим до към 21 часа за последното заразяване. Самотни в лабораторията, целия факултет празен- смях , смях.
Във вторник, разбира се, ще стане ясно, че работата ни не е много надеждна. Но то е не защото работим зле, а защото се мотат много ръце. Хората са си казали- много баби, хилаво бебе!
Днес цяла София е блокирана. Снощи са убили таксиметров шофьор в Люлин. Колегите му са се организирали са блокирани ключови булеварди. Вървях пеша от НДК до ИБИР. Лошото е, че ако се направи нещо, то ще е просто за случая. А ако не- до 2-3 дни всички ще са забравили
Тази вечер ще ходя на шествите за сестрите ни в Либия. ХМх тук ми е трудно да коментирам.

Евровизия

Сега гледам българското издание на Евровизия. Ще е хубаво следващия път когато си правят хореографията и костюмите да използват огледала:)
Тази година има по- сериозни певци, но пак май са си подготвяли програмите само за да отбият номера. Някои от тях пяха откровенно фалшино.След Маргарита Хранова се убедих, че проблема не е технически. Някои от песните просто са неподходящи за такъв конкурс.
Поне се посмяхме

Ден 22

И нещото се случи....
Трябва да докладвам за нещо, което още не съм направила. Малко е смешно, малко трагично, малко не знам как ще се оправя, но нямам избор.
Миналия ден се занимавах с една медицинска сестра, която искам да влача от тук до Пловдив за косата. Понеделника ми беше ужасен, а вечерта трябваше да оправя сгрешения болничен на сестра ми. Мед сестрата, не стигаше това, че беше направила грешка, ами и ме изгони и ми вика сякаш съм говедо. Аз все пак за да не убидя математическите и умения( а да се брои се учи в първи клас) няма да лишя сестра ми от повече от 100 лева, понеже на толкова се равняват 10 дни, които тя и отряза от болничния.След като деня ми беше ужасен, единствената ми реакция беше да се засмея, понеже нямах сили да се разправям с още една идиотка. Разбира се колко съм и ядосана ще разбере утре, когато ще я накарам да броим двете дните за болничния. Много съм ядосана.

Слънце грее , дъжд вали

Кво ни е пролетно в средата на януари. отивам си аз на училище и си мисля за някви пролетни неща. Времето ми напомня случки от преди. Ами как ще се отрази туй весело време на посевите. На мойте другарчета вирусчета им е супер. Шефа вика миналата седмица :"да се пазите от H3", аз му викам "късно, късно". Уффффф
И квото е весело от една седмица се потя над реферата си за летални вируси. Толкова ме мързи. Направо не е истина. Не мога да повярвам, че веч е започнала и работната седмица. Искам да спя. Трябва да направят официално нощта поне ...ами да e просто по- дълга. За това ще се преместя на полярния кръг. Да видим къв беломечков сън ще му ударя.
Та тва е новото- слънцето грее, а на мен ми се спи. Бебето плаче, сестра ми си вее циците през 3 часа, аз си поркам вино почти ежедневно...Крайно време е да се случи нещо.

Преди малко видях, че Димитър ми е прехвърлил една топка...

1) Като дете исках да уча медицина, но не влезнах. Не научих 5 урока, понеже мразя екология и точно те се паднаха на изпита. Заради този черен късмет реших, че такова категорично отрязване означава нещо. Затова си останах биотехнологии. Но всяка година докато завърша се чудех дали да не си сменя университета.
2) Когато бях на 5- 6 години, с мойта приятелка Ава умирахме да вдигаме скандали на децата от другия блок. В момента в който имаше опасност да ни понатупат, тя се изпищяваше силно и леля и, като супермен долиташе отнякъде и започваше да раздава шамари. Всички много ни мразеха и имаше защо.
3) Намирам мъжете с очила за много секси. Дори звучи глупаво.
4) Въпреки че обичам децата, не смятам да имам такива. Страх ме е да поема такава отговорност
5) Майка ми гледа на кафе и често и звъня преди важни събития да ми каже " какво се вижда"
6) Много съм саможива. Мога да не говоря с никого дни и няма да се чувствам зле. Отдавам го на черната си луна в 12 дом на риби.
7) До 18 -тата си година свирех в оркестър на цигулка. Съучениците ми бяха измислили цяла преверзна песен по случая, която не помня за жалост. Беше доста интересна


Ами ще прехвърля топката на CarreraGT и Satany

Няколко дни от новата година

Вече минаха 12 дни от новата година. Но не съм писала, понеже нямах време. След като майка си замина имаше много неща да се вършат около бебо, а и почна училището и стандартните проблеми.
Преди няколко дни се видях със старата си съквартирантка Донка. С нея ни е писано май да не се разделяме никога. Сещам се как се запознахме, чакайки и двете на една абсурдна опашка, година преди да бъдем настанени в една стая, как се заговорихме...После изненадата, когато я видях в новата си стая :) Тогава тя беше с вече бившия си приятел и аз смятах, че няма да можем да се сближим. Аз бях в другата стая със Зори, с която бяхме от една група. Но покрай проблемите, цигарите( тогава пушех) станахме толкова близки , че и сега, въпреки че се виждаме 1-2 пъти годишно мога да и разкажа всичко.
Това лято, когато се пробвах да и звънна, а мрежта ми каза "няма такъв номер", реших че се загубихме с нея. Но няма и месец по- късно и се засякохме по графа. Менкахме си телефоните, но пак пропуснахме да се види.
За 8 -ми дек. - традиционна честитка за празника.
Преди седмица- отново по графа и просто нямаше начин да не се видим.
Същия ден имах малко "черна" работа ...наистина черна, но щом седнахме с Дони и си поръчахме нещо сякаш гадния ден веднага се изпари. Говорехме дълго и за всичко. Тя работи вече в адвокатска кантора и е много доволна, че не я третират като куриер, както се случва със още недипломираните юристи. Доволна е, въпреки че любовния живот не е блестящ....Да кажем че за малко не е открила своя "парижанин" !
Когато се прибрах още бях в прелестно настроение. ЗА жалост в 2 часа през ноща се събудих с свит стомах и болки в главата. Помислих си как ме е хванало от половин литър вино. Все пак съм всеизвестна с факта, че "абе ти не я гледай, че е 150.Тя държи повече от мен на алкохол"....Оказа се аденовирус...38 градуса и гадене за поне 3 дни.
...............(трите дни го проспах, въпреки желанието ми единия ден да свърша малко работа)
твърде неприятно, но факт!
Всеизвестни са случаите когато вирусолози се разболяват при трудова злополука...аз само с четене се справям!

Abba - Happy New Year

No more champagne
And the fireworks are through
Here we are, me and you
Feeling lost and feeling blue
It's the end of the party
And the morning seems so grey
So unlike yesterday
Now's the time for us to say...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Sometimes I see
How the brave new world arrives
And I see how it thrives
In the ashes of our lives
Oh yes, man is a fool
And he thinks he'll be okay
Dragging on, feet of clay
Never knowing he's astray
Keeps on going anyway...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Seems to me now
That the dreams we had before
Are all dead, nothing more
Than confetti on the floor
It's the end of a decade
In another ten years time
Who can say what we'll find
What lies waiting down the line
In the end of eighty-nine...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Коледен подарък

Днес преподавателката ми по мед. вирусология Любомира, ми изпрати много красив коледен подарък. Понякога забравям защо обичам толкова биологията, после се появява нещо такова, което ми напомня колко прекрасно е всичко. Когато днес го показах на майка си тя каза : " Представяш ли си, всичко това се случва непрекъснато в нас?"
Цъкни тук :)

Коледна патица

Весела Коледа на всички и още по- коледна Нова Година!

Изминалите няколко дни ме научиха на няколко неща:

1) Никога не се омъжвай или ако се омъжваш кани свекървата ни само на кафе в събота!

2) Детето ти си е твое и ти трябва да си решаваш как да го гледаш!

3) Две лъвици не виреят заедно, особено ако всяка си има свое мнение!

4) Козирозите винаги са най- потърпевши!

5) Най- сладко е сам да си направиш палачинки!

6) Винаги има някой който вярва, че адаптираните млека са по- качествени от майчината кърма ( колкото и абсурдно да звучи) !Или ако не точно в това, то в това, че е важно да качваш кила, без значение какво точно ядеш!

7) Колкото и да разбираш от професията си и колкото и да е не разбира някой от професията ти , ако е достатъчно голям инат винаги може да ти каже че "теориите ти не намират никъде приложение"

8) Дори и някой да говори пълни простотии винаги може да намери смелост да ти каже ( просто от липса на аргументи в подкрепа на мнението си) че си тъпа идиотка ( дори и да е на заслужаваща уважение възраст)

9) Човешкото въображение е необичайно развихрящо се, когато се опитват да оплюят някого

10) Изобщо трай си, мило, щот мълчанието е злато, а невежеството не ходи по гората

Супершоу "Такси"

Днес, като се прибирахме от прегледа на бебчо, хванахме такси. Шофьора щом разбра че ще вози младеж, веднага проветри таксито и нагласи отоплението на подходяща температура. После на шега попита свекървата на сестра ми, дали щом слезем от таксито му е позволено да пуши... От туко започна традиционния таксиджийски монолог.
- Аз, моя син като го взех от родилното и купих едни карамфили , ама цяла кощница. А те мокри, ама аз не се усещам и съм ги долепил до блузата и те ме омокрили. А лекарката ми вика "от радост сте се подмокрили."
Разказа как сина му от 3 години живеел в САЩ, женен за колумбийка само заради гражданството. Разбира се, не харесва американците.
- Жените им- като животни. Стегнали се в едни хубави клинове, та едни задници и кореми като баници, всичките им сланини се виждат! Изобщо не им пука!
Разбира се ЕС не бе пропуснат
- То и ние ще сме зле ама те да знаят кво ги чака. Ние тях три пъти ще ги продадем. Вчера един ми разправя, българи си организирали канал на 10 км от границата. Сложили бутка и бариера, събра ли им парите на нелегалните и уж ги пуснали. А на сутринта - лазят чужденцити в лозята около Петрич. А в Америка младежите банкомат с дъвка източват:)
Разказите бяха много весели. През цялото време се превивах от смях. Човека ми оправи настроението за две седмици на пред.
Имаше нещо много свежо за бг политическия живот, но...


Иначе бебчо е добре. Нищо бебешко не му е чуждо. жалоко, но асцендента му е козирог.
В общи линии е голям сладур. Сега спинка в другата стая.
Малко съм разочарована от магистратурата си. Все нищо не правим. Може би в края на следването ще имаме няква лабораторна практика понеже ще ни се наложи да си напишем дипломните работи....Ами кво да се прави. Ние ги лъжем че ни се учи, пък те - че им пука за нас!

Направо ще се стопя

Ами вече взеха първа награда на финала на Гран При. Направо ще се разплача...толкова страст!

Снощи се възползвах от близкото си приятелство с едно мило другарче и ходих на "all that jazz" . Бедните студенти като мен трябва да си намират няква ниша та да отцелее духа им някак.
Ами постановкта е ...като филма. Разбира се, изпълнението и ефектите, танците са доста постни, за жалост. Джо Гидиън( не разбрах кой е актьора, който играе ролята) беше твърде нисък и дебел, отпуснат за "светило в хореографията и танцовот изкуство ) . Същото важи и за Аня Пенчева. При цялото ми уважение...Иначе беше добре. Със сигурност се почуствах доста по- добре след като го гледах.
Доста неща ми се насъбраха в последно време и наистина имах нужда да разпусна. Не знам как се получава, но точно когато си решил, че дори и малко , но си "поподредил къщичката си" се появява проблем от нейде си или просто някой да ти дръпне някоя подпорна греда....Изчистваш един проблем , други три ти хлопат вече на вратата.
Края на годината винаги е тежък за мен, но няма начин да го пропусна
Точно преди 15 мин имах най- готината лекция по мед. вирусология. Продължи точно 10 мин и беше нещо подобно на " колеги, днес съм много зает. Нека се видим...."

Гнус

Тегаво ми е!
Нещата не се нареждат така както ми се искаше. Всъщност не трябва да се учудвам, но съм недоволна. Всички ме дразнят, до един. Пуши ми се. Днес, докато вървях по патриарха, през цялото време си представях как мога да си поискам цигара от някой миновач. Но не трябва. Познавам се и знам, че няма да мине много време и пак ще ги почна, а толкова се старах да ги откажа. Трябва да се справя.
Най- гнусното е , че се чуствам много сама, когато около мен има един концерта на Depeche mode народ.
И навън е едно мрачно и гадно.
Добре че Инка вчера звънна да се пошматим безцелно.
Защо ли колкото повече се опитваш да угодиш на хората около теб, те се отнасят отвратително?
Наистина искам да избягам, да се скрия. Да забравя за цялата простотия около себе си. Писнало ми е от хора дето си мислят, че са хванали на "Господ шлифера".
Така де, ако три дни под ред нещата са читави при мен- очаква се буря

Бебчо

Вече съм леля. Мъника се роди днес, в 21: 50. Беше много вълнуващо, но и страшно. Те влизат, излизат, ти не знаеш какво става. Но , Слава Богу, всичко е наред. Мъника е 3 кг и 500 и е много сладък. Много се вълнувам... но когато чифт чисто нови очи те погледнат през плексигласовата преградка , и сякаш малката устичка се усмихва, май забравяш всичко. Не знам дали е имало момент в живота ми , в който съзнанието ми да се е изпразвало до толкова, давайки преимущество на емоцията и чистата радост :) Петте часа в родилно ми се сториха като 2 мин. Вълнението ми продължава да е огромно и не отстъпва място на съзнанието. Още не го осъзнавам съвсем.
Димитър Рачков също беше в отделението. Преди дни и той е станал баща, пожела ни успех и късмет, но защо ли на нас , като систър е свършила цялата работа.
Уф, хубаво е че всичко мина добре.
Дано ни е живо и здраво

Албена и Максим

Преди малко мина представянето на Албена и Максим на първенството в Париж. Бяха невероятни.
Видето е на същия танц, но на друго първенство.
Уф, искам да напиша колко се гордея, че се състезават за България и още хиляди неща, но просто мисля да замълча и да се усмихна :)

Стратегия на транспортното самозадоволяване

Градския транспорт в София, предполагам и в другите по- големи градове, като цяло може да се опише с две думи "голямо adventure".

Миналата вечер по покана на мои приятели от студ. град предприех "кръстоносен поход" към въпросното място. Дори мислех да мина пеша по Витошка, но нали беше късничко и незнайно защо реших, че с тролея ще е по- безопасно. В тролей № 5 се запознах с младеща , такава кавато е тя след 9 часа. Дам, и аз бях говедо, но то не беше скачане, викане, палене на разни нещица. Стреснах се от шумотевицата и когато се обърнах видях че те не са по- големи от 12- 13 годишни. Защо ли се чудя като в последно време постоянно се говори за това как се държат дечицата в училище, събличащи се момичета пред стаята на директора, побоища, дори убийство на 8 годишно дете от негов връсник...
Когато слезнах от тролея и хванах 94 вече бях по- спокойна. Дам... на една от спирките до мен седна човек на около 50 години. Вперил в поглед в момичето срещу мен, което беше със симпатично деколте и къса пола, той започна да се гърчи странно. Първоначално реших, че е с болестта на Паркинсон или просто има някакво друго неврологично заболяване. Учудващо, тиковете му престанаха, когато срещу нас седна едър, симпатичен младеж. Да , правилно се сещате, оказа се, чечовека обръщаше внимание на определени свои органи , прикривайки се зад "тикове". С момичето се спогледахме. Май и двете схванахме в един и същ момент за какво става въпрос, но не посмяхме да станем.Аз лично, понеже не знаех какво ще изригне...
Едва ли има човек на който да не му се е случвало да се опитат да го опипат в градския транспорт или да забележе как някой " обръща внимание на себе се" пред цялата тълпа. На мен ми се е случвало, веднъж дори забих шамар.
Когато кандидатствах бях на гости при сестра ми. Един следобед, докато пиехме кафе, поглеждайки през прозореца видях как един младеж се беше качил на прозореца и изпъчил гърди, развяваше мъжкото си достойнство. Тряба да е било поне 8 -ми етаж. еми озъптете си нагона, бе хора! Струва ли си да се размажеш за едната чекия? Оказа се, че наши приятелки , щедро надарени от природата, са се пекли на покрива същия ден...ето го и стимулатора. Та чекиджиите са навсякъде...по паркове и градинки, между етажите, в градския транспорт...Оказва се че новата цена на билетчетата от 70 ст. включва и допълнителни екстри....
Абе, нямате ли си бани?

Голямото гъбаркане

В понеделник трябваше да се видя с един човек... Не бях много навита. По- скоро смутена дали ще се представя добре пред такъв авторитет. По пътя ми се обидах обаче, че въпросния господин не може да ме приеме, понеже имал друга задача за момента и се налага да изчакам. Разбира се се съгласявам, нямам избор. Леко ми олекна, но само за момента. Просто се удължава периода до срещата, но проблема не изчезва.
Реших че все пак деня ми не трябва да е напълно загубен и отидох във факултета да се запиша за магистратурата. Пред стаята на любимата ми секретарка вече имаше "един концерт" народ и списък с 48 човека, които са преди мен. записах се и аз и седнах в кафето. Влезнах при милата ми секретарка едва в 5 без 20. За пръв път в живота си я съжалих. Наистина изглеждаше като пребита. Винаги ужасно се заяжда с нас и се чуди как да ни усложни ежедневието. Ама явно днес и беше дошло толкова в повече, че даже нямаше сили да се дзвери.
Вторник трябваше да бъда на една лекция организирана от НМБ относно обновлението в млекопреработването по европейските стандарти. Вмъкнах се МЗГ използвайки прословутата си прилика със систър, намерих тъпата стая 400, която верно е забита в най- шибания коридор, който е на майна си райна и се стига с некъв си асансьор дето е след ъгъла, който...уф. Мацката която ме покани на тази лекция я нямаше. Чакам да се появи, ама уви. Лекцията почна и вместо очаквания скучен разговор за квотите оня започна да ни осведомява за рибовъдството. Оказа се че само аз мисля, че за мляко ще си говорим. Изнесох се бясна след първата почивка. Въпросната мацка ме гъбарка вече за 3-ти път сигурно...ами повече няма да и се вържа. Изобщо не ме интересува дали ще ми предложи работа или не. За такъв шеф трудно ще се работи. Едва ли щеше да и коства нещо да ми пише един мейл поне да не се разхождам.
Днес ни беше първата сбирка на магистрите. Малко ми е тъжно. Липсват ми колегите от бакалавъра. Тези тук всички са молекулярни биолози и се познават помежду си. Малко се чуствам отритната. Освен това ми изглежда доста по- страшно от бакалавъра. Таз дипломна работа ме стряска ужасно. Дано се справя. Уф ! Дори не мога да се ориентирам за евентуална тема или поне насока.

Стискам си палци

Малко ме е страх за утрешния ден. Исках да се чуя с майка ми, но няма да е безпокоя повече за днес. Погледнах си хороскопа, но е толкова опоскан, че профанските ми знания не помагат никак.
Ако беше по- нормален период от денонощието сигурно щях да посвиря, но уви. И без това съседката иска да ме провеси отнякъде като съхнеща цигулка. Така ги подреждат и в магазините. Винаги са ми изглеждали като мъртавци...сякаш казват "свали ме оттук и аз ще свиря за теб...помогни ми да оживея".
Защо трябва да се срещам с този човек? Уф! Мразя това чуство. Чуство на страх.Не е страх, а притиснение премесено със съмнение за положителен изход от ситуацията.
Не мога да повярвам, че дланите ми се изпотиха.
Ще трябва да си стискам палци :) Да видима дали ще ги потроша от стискане.

Лелини истории

Нямам търпение да приближи декември. Става студено, това е кофти, но в началото на декември чакаме едно сладурче. Днес му донесаха леглото. Знам че ще плаче и живота ще бъде свързан предимно с миене на дупета и сменяне на памперси. Не знам как мога да го обичам като единствената представа за Него е дебелото коремче на сестра ми и доста неястни снимки от ултразвук. Искам вече да купувам бебешки дрешки и дрънкулки. Няма да го направя,поне не и до средата на месеца, защото съм страшно суеверна.
Дам, още не се е появил, а вече ме разтапя :)
Дано всичко е наред и да мине безпроблемно.

Есента си е тука, даже замирисва на зима и на истиски студ. Вчера направо ми замръзнаха ушите (нали са огромни, та все се развяват срещу вятъра) докато се прибирах.
Безцелно, всеки ден се разкарвам до университета та да видя дали оназ световна заповед вече е излезла. Вчера бях свидетел на един скандал подходящ за "господари на ефира". Колежка с по- нисък бал е получила държавно място в една от магистърските програми, а тази която има цяла единица отгоре е класирана при платените бройки и е решила да вдигне факултета, но да не оставя нещата така. Така и трябва. Не ти е нужна да търсиш с лупа несправедливостта. Дано нещата се наредят, но мен ако питат нито едната не заслужава държавна субсидия.
В общи линии в момента нищо не се случва. В някво очакване съм. Странно, но си поднових контактите с хора, които смятах, че едва ли някога отново ще видя. Срещам ги навсякъде- по улците, в нета, в кафета....Нещо се случва :) въпреки че ми харесва.
Всичко което ми се прави в момента обаче е ...една много хубава книга. Имам нещо под ръка за номерология и кабала, но май не точно това ми се чете в момента. Трябва ми нещо, в което да потъна. Иска ми се да си почина хубаво от всичко. Колко абсурден е света, в който живея, в това се убеждавам всеки ден. Слуша ми се Skin, иска ми се с приятелчетата си да седна в парка и да си пеем някое старо парче. Искам всичко пак да е толкова просто.
Дам пак отпраших в оная посока дето не я харесвам много.
Искам да съм на снимката

По родните места...

Преди около седмица и нещо с батко решихме да се прибираме в... както казва една моя приятелак " аре, кой от къде е ....". Та тръгнахме значи. Пропуснахме отбивката за Пловдив, замотахме се малко, но благодарение на баща му( този човек е като атлас ) успяхме да се приберем и при това не закъсняхме прекалено, че майка ми да задава странни въпроси.
Следва:
Действие 1 : Всички се радван че съм си вкъщи.
Дази седмица беше изпълнена с много емоции от срещи с хора, който не съм виждала от много време. Наталия си е все същата и добре че е така. Видях се и с братовчедка ми Ина и след това и двете отидохме на репетиция на оркестъра. Там свирих ... 8 години. По мое време :) бяхме поне 20 и повече. Сега са останали 9 цигулки. Но трябва да се признае на Филипов, че и при това положение резултата е добър. Посрещнаха ме много топло :) Прииска ми се пак да съм на 15, да си стоя на моя стол, ей там , на третия пулт. После ходих на един концерт по случай Деня на Кърджали. Тази прогарам я бях гледала :))Някои неща не се променят.
Същата вечер водих доста странен теологически спор с приятелка на Инчето. Хех бях малко арогантна. Много съжалявам че понякога се паля така.
Хех и на 21 , който е деня на Кърджали, решаваме с майка да купим :) чушки щото ми се ядеше домашна лютеница. И минаваме с майка през центъра съвсем неглижирани щот нали за чушки отиваме...и на централната улица- парад на училищата! Есетествено виждам половината си учителки и няма как едно здрасти да не има кажа ама се усищам как съм с облечена като за тенис :) пък то парад някъм се състои. Веселба
Целия ми престой там обаче мина под знака на притиснението и неизвестността от това какво ми предстои когато се прибера в София.
Трябва да престана да се притеснявам.

Кво да кажа

Хороскопа ми е много лош. Личния. В почти всички месечни хороскопи октомври е успешен, но като си гледах личния...не разбирам чак толкова, но...Все пак наистина се случват кофти неща. Скоро всичко ще свърши. В общи линии не съм очаквала и да се наредят добре. В живота ми винаги така се е случвало- мога да полагам огромни усилия, старание, уж стигам до някъде, после се спъвам на финала, толкова болезнено че просто нямам сили да продължа. Не съм и очаквала да се случи по друг начин. Дано всички, които злобееха сега да пируват. Е, ок, не успях. Дано ви е сладко. Наздраве

Не пак , отново

Пак! Все пак нещата са си такива и аз няма какво да направя. Не мога да разбера с какво точно съм го заслужила. Тъкмо бях решила, че нещата започват да се понареждат и сега отново съм на дъното. Лошото е че вече нямам сили да се боря срещу невидимите стени и телените огради. Не ми се и иска. Омръзна ми. Не виждам смисъл. Не мога да дишам, да вярвам. Няма в какво.

Реалити ужаси

Днес гледах ББ3. Едва ли ще повторя. Не обичам да давам оценки за хорското поведение. Не е моя работа. Нито за интелекта им- винаги има някой по- умен от теб , който също би оценил не много положително поведението ти и размислите ти. Но онзи селски гъзар...Не го познавам, по принцип не изпитвам отрицателни чуства към никого, но него го ненавиждам. Всички са отвратителни. Проява на най- долното човешко поведение, избиване на комплекси, нисши страсти...
Пеньо- образа на различното, непознато, отхвърлено дори и от себеподобните си. Гаро доказа че е арменец. Съчуствам му. Трудно е да носиш дамгата на некрасивото лице и различното от т.н. "нормално" поведение. Радвам се че не ми е пукало никога за това че формата на носа ми много напомня тази на Пеньо. Надявам се да оцелее и ако иска операция толкова, мечтата му да се сбъдне. Както и всичките му останали. А болката му. Винаги ще я носи в себе си, за жалост е нежна душа.
Панайот е типичен "мъж". Бас държа че е девствен или свършва за секунди. Толкова комплексиран човек рядко може да се наблюдава. Виждаме съвсем добре че скоро е слезнал от дървото. А отчаянието му е толкова горямо че се лепва за всяка мома, която се доближи до него. Бабата успя да го възбуди за 10 сек. Тоя човек не е виждал цица.
А после се състезаваха да уригат. Колко горд беше селския дръвник от завидните си умения в тази област. Срам ме е , че така и не успях да изуча това изкуство! Защото то е изкуство и когато Панайот изригва спортния си хъс и дава всичко от себе си, всички трябва да замълчим и да се възхитим на таланта му. За жалост единствен.
А бременната- как може да пуши цигара след цигара точно в периода, в който се подготвят белите дробове на бебето. Имах познат, който като дете беше преживял повече от една операция на сърцето именно заради страста на майка му към цигарите. Такива хора ...не знам какво да кажа.
Стига съм ги съдила. Както казва един мой много обичан преподавател "всеки е ексцентрик по своему". Всеки носи отговрност за себе си и поведението си. Дано и Нова тв се замислят над това.

Направо съм си изрод

Ще ми се да напиша нещо.
Пак ми е тревожно. Нещо не е наред. Отпуснала съм се, зарадвах се, а още не му е време. Страх ме е че няма да си свърша работата докрай и отново няма да стигна до желаната цел. Дори ме е страх да мисля за това. По дяволите. Пак ще се прецакам. Но кво си прави човек сам, друг никой не може да му направи.

Баклава

Вече съм баклава :) Когато го споменах на един приятел, той ми обясни че всъщност повече ми отива да съм щрудел :)
Доживях и аз да си завърша висшето образование. Няма да си кривя душата, много се радвам. Радвам се че имам 6 на държавния си изпит. Беше ми го пожелал един преподавател на последния семестриален изпит, който взех също с 6 :) Наистина се радвам. Надявам се това да е началото на един по- красив период от живота ми. Пожелавам си го.
Благодаря на всички, които ме изтърпяха геройски през този период. Задачата им не беше никак лека.

Just let the sun

I walked into the sea
Those waves, they came for me
Egged on by scarlet sun
But I will never burn

My eyes stay liquid free
Not phased by chemistry
The whole nine yards I see
Striding through the haze

Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home

Just let the sun
Shine on your face

Special, these dirty deeds
That floods my pretty dreams
I snap awake from love
Relieved I'm on my own

Fearless and tacky free
Guided by empathy
Still you're not lost on me
I still smell the sea

Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home

Just let the sun
Shine on your face

You'll make it (x3)

Ooh, just let the sun
The sun
You just need the sun
The sun
Ooh

Just let the sun (just let the sun)
Shine on your face (shine on your face)
Only the darkness blinds your way (only the darkness. blinds your way)
You take it easy (you take it easy)
You walk on your own (walk on your own)
Look for the sunshine you'll find your way home (look for the sunshine. find your way home)

Just let the sun
Shine on your face

Big Brother 3

На 18. 09 стартира третия сезон на Big Brother. Отново се залага на простотията.
Кой е вътре?
1 Някъв ръгбист. Трябва никак да не ти върви в спорта, за да си позволиш да се излежаваш три месеца и в крайна сметка да заприличаш на отпуснат чувал с картофи. Но все пак този изглижда да е най- интелигентен.
2) Някъв барман, който е бивше гадже на 3)Дияна или нещо си там- студентка в НХА. Приключили са връзката си с бой.
4)Баба Виолета- Къде отидоха онез мили бабки, които плетат пуловери на внуците и пържат картофки за обяд?Колко нещастни са днешните деца. Малко от тях ще имат късмет да имат една " истинска баба"!
5)Тройно нападение. Тризначки в шоуто- много тъпи и руси. Речника на първата се състои от "ахам" , "мъъъъъ", "да", "не" и "разбира се". Невероятно представяне- " Не обичам да работя, никога не съм имала намерение. Обичам да пазарувам и да ме издържат" Че е малко не съмсем финна, трябва да е як младежа.
6)Гаро- травестит от Пловдив.
7)Ева- с бившия и (Мариан от ББ2) може тва да им стане като сезонна работа. Но е симпатична. Обича астрология и нумерология.
8)Лиляна- Няква мутреса ще е това. Само 350 евро и били цайсите :) Бившия и подарил кола ама като му писнало да я клати (не колата) си я взел :) Споменах ли, че е мутреса?
9)Мариола- побиват ме тръпки. Чудя се дали не е травестит или просто така си изглежда. Ужасен диалект. Няма нужда да споменава, че е от Сливен. Много луда, като фурия, но не впечатляващо ами засрамващо. Такава натурална селянка не бях виждала от години.
10)Павел- той "плющи". Бас държа че пениса му е като на пеленаче.
11) Палома- тази е сладка. ЗА съжаление е имала много неща с които е трябвало да се справя и май е избирала не винаги правилния начин.
12)Панайот- няма думи. Типичен селски гъзар. Само дето нежната Пепи такъв номер му извъртя, че може и да последва самоубийство. ББ трябва да помислят за някои неща по- задълбочено.
13)Въпросната Пепи, по паспорт Пеньо. Момче изглеждащо като момиче с тайна мисия да се държи като такова за една седмица. Сега се чудя дали ББ се сещат колко проблеми има той и как не е хубаво да си играят с човешката съдба по такъв брутален начин.
14)Пламен- ей от такива изроди се "раждат" водачи като Хитлер. Ужас! Волен Сидеров ще е очарован. Би било наказание за всеки да съжителства с човек като него. Той мрази всичко, а се пише за голям християнин.
15)Светлана- бременна от любовника си в 8 месец. Нямам кяква да кажа.
16)Тодор- бивш сводник , опитвайки се да прочисти греховете си със следване на богословие.
Картинката е прелестна. Няма да се пропусне нищо ако не се гледа. Очаквам да се бият , да се карат, да се ръсят глупости. Жалко е че по- малките го приемат за пример.
Сещам се за Star Academy. Децата там поне имаха няква цел и талант и ...

Keane- Is it any wonder

Only time

Отивам днеска в бф-то за малко организационни. Мисля си,че съм толкова ранна,че няма никого да засека. И то още Сашко по пътя...Дрън- дрън глупости. Обяснява ми, че изглеждам изключително свежа като за рано сутринта. Разделяме се. Той имаше твърде неприятна среща с една шанта...Леле майко не му завиждам.
Седя си пред таблото с обяви ...чакам великата секретарка да се появи. Мярка се позната муцуна. Шляп по вратлето. Леле всички харесват странната ми прическа.
Свършвам си работата и слизам към кафето- познати лица. Мятам се на врата на първя дългокос симпатяга :) Малко групости и бав в кафето...Колко е приятно с тях. Все още носят надеждата в себе си. Свежарки. А Маринка е чисто ку-ку. Не знам защо, но я обичам. Разбира се при нея също нищо не върви нищо както трябва. Може би за това си пасваме. Живота ни е тъп и объркан, леко плесенясал, съвсем подходящ да си изолираш няква гнус от него.
Каца Гоги и Славейчето ми. ХЕ пък тях от кога не съм ги виждала. Даже не се усещам как вече вися на врата на Славейчето ми. А Гоги ревнува че не съм уважила първо него. Хвалят се, излъгали са микрото. :)
Прибираме се със Славейчо по познатия път.
Хех не ми стига. Още не съм получила това за което дойдох и не съм готова да си тръгна. Трябва ми още време

Майната му

Днес се замислих дали е възможно човек да не притежава никакви качества, които да си струват. Кога се чустваш безличен? Кога ежедневието ти те поглъща? Кога усещаш, че не можеш да промениш нищо, нищо не зависи от теб? Не си избирал дали да се родиш, в какво семейство, какво да ти се случва...Колко са векторите, вълните, които те тласкат като песачинка на брега на студенота море? Дали можеш да се спреш? Дали има надежда? Кога си плащаш ужасно високата цена за бъркалката в кафето? Нещото което по принцип се получава безплатно за да можеш по- лесно да смесиш кафето и захарта, които вече си закупил, че да им усетиш вкуса? " Гор-чи- во!" - И младоженците си подариха дълга и страстна целувка! Въпроса е кога наистина започва да горчи като жлъчка, а няма кой да те целуне че да балансира нещата.

ДОбре де, блога ми е заприличал на черна дупка последно време и поглъща всичките ми черни емоции, но иначе ще трябва да занимавам хората около мен с горчилката и търсенията през които преминавам. Понеже обикновено съм "изслушващата" , сега няма кой мен да ме изслуша. Ще трябва да пиша. Иначе ще експлоадирам
Трябва да ми се случи нещо хубаво...Трябва да успея да се справя...Трябва да се случи онова хубаво нещо, което ще ми покаже, че не всичко е напразно или не съвсем или ...просто ще ме накара да се почуствам по- добре.

Майната му на всичко!

Полет над нощта

Аз съм огромна, черна, оловна пеперуда...гротескна. С криле - плетени мечти и сънища. Тромаво се отлепвам от студения си, покрит със сълзи и скреж под на стаята си . Отлитам към светлината, към една искрица, която ще изпепели крилете ми. Понасям се тромаво и се питам :" Трябва ли да се страхувам от смърта? Силата на искрицата, която ще слее плетените ми мечти с огъня и те ще достигнат безкрая."
Затварям очи. Някой ме приспива в съзнанието ми. Спомените ми се преплитат с опръсканите с утринна свежест листа на въображаемото бъдеще.
Отварям очи. Светлината е толкова силна че примигвам бързо....превръщам се в един от хилядите танцуващи паяци...един от онези, които не спират да танцуват в дъжда, слепи за светлината.

Първия ми приятел бе писал веднъж( хех, не само веднъж де. по принцип си пишеше ехектно) великорепно есе. Текущите драсканици са хвърчащи мисли, предизвикани от спомена за него (есето).

Human behaviour- Bjork

If you ever get close to a human
and human behaviour
be ready to get confused

there's definitely no logic
to human behaviour
but yet so irresistible

there's no map
to human behaviour

they're terribly moody
then all of a sudden turn happy
but, oh, to get involved in the exchange
of human emotions is ever so satisfying



and there is no map
and a compass
wouldn't help at all

human behaviour

Носталгично

Преди 4 години почина един мой съученик. Митко. Пушехме в близкото "междублоково пространство" с другите от димящата компания- Наталия, Мима, понякога Деси, Румен...Петето. Минаха 4 години от завършването ми. Беше ни весело. Бягахме от час и пиехме кафе в едно заведение, което кръстихме "Чалгито".
КОгато Митко почина бях толкова потресена. Още не вярвам.
Тез цигари...тлкова вредят. Ако не бяха те нямаше да опозная толкова много хора. В смешната фас пауза успяваш да споделиш, да се посмееш, да направиш план за вечерта.
След репетициите с оркестъра сядахме задружно на една пейка до Културния дом.Говорехме си, смеехме се. Преди месец, може би, почина Александра Беловска(момичето , което дари органи за трансплантация). ПОзнавах я по физиономия. Танцуваше в един балет "Странже". Добра приятелка на момиче с което свирех. Когато тя почина се запитах " Какво става с моя випуск?" Милата Александра. Милия Митко. Отидоха си толкова рано. Защо?
Училището, толкова ми липсва. НЕ знам точно какво, но нещо изчезва от теб, бяга , в момента в който целунеш знамето за последен път. Нещо се счупва. Като че никога няма да бъдеш толкова искрено усмихмащ се и цял. Цигулката, репетициите, уроците.
ТОлкова искам още да пуша на някоя пейка със Стън или Вики или Наталия. Наталия, знам че никога няма да прочетеш това, но толкова много ми липсваш. Всички ми липсват.
Надявам се да откриете щастието си и да бъдете винаги много усмихнати и весели. Випуск 2002.

Сменяме това което можем

Стария образ ми писна. Но да сменя това е толкова лесно. В биологията, когато някой процес се отклони от нормалното си протичане се включва някой балансиращ го процес. Всичко е толкова подредено и балансирано...далеч не е съвършено, но едно красиво нещо никога не е такова. Понякога успявам да опиша повечето неща, които се случват с някой специфичен биохимичен процес. На тез около мен им е досадно, но все пак повечето ми познати са икономисти, простено им е.
А живота ни...понякога е толкова неконтролируем...като грешка в генетичната информация,която SOS системата не е успяла да поправи своевременно, разчита се като ужасно дефектен белтък...а това не ти позволява да се изправиш понеже ставите ти липсват и ...
Въпроса е защо се случват...защо клетките загубват контактното си инхибиране и предизвикват "тумори" в живота ни? А когато започва да не ти харесва...Хех, трудно е да му смениш кода. Невъзможно е да накараш сатурн да смени местоположението си...та да беше само той проблем...